Децата на Уганда

С таблети и малко надежда в един от най-бедните райони на Африка

През последните три месеца имах честа да бъда част от един образователен проект по английска грамотност, създаден заедно от учени от университетите MIT, TUFTS и Georgia State. Инициативата се нарича Global Literacy Collaborative и цели да проучи възможностите за замяна на учителя по английски език с таблети, свързани към централен сървър, през който съдържанието се обновява от образователни апликации.

Като доброволец на НПО "Кловър"* - първото безплатно заведение за деца в предучилищна възраст, нарамих 25 Galaxy табове и пристигнах в квартал Бусега на Кампала заедно със съдоброволката ми Хана от Бостън. Направихме оценка на английския на двайсет от четирийсетте деца на възраст 3 - 5 години и започнахме редовни всекидневни сесии с таблетите от между един и три часа.

Децата бяха във възторг. Особено след като първото откри как да стартира устройството с техниката long press (идеята е, че проектът трябва да се случва без всякаква намеса от възрастни, дори за включване на джаджата), и веднага научи другарчетата си.

Това, което разбрах (аз, разбира се, си нямам и понятие от ранно детско развитие, просто съм фотограф - хроникьор - доброволец), е, че в Уганда все още се ползва стара колониална британска система на обучение, базирана на много повторение и сурово запаметяване (call and response + rote learning). Хана, която е завършила колежа "Смит" и има понятие от детско развитие, се опитва да налага съвременни концепции в "Кловър", като center based learning by doing, или обучение на малки групи чрез занимания.

След време имахме възможност да посетим родителите заедно с персонал на "Кловър". Учебното помещение беше в заден двор на къща, собственост на член на борда на директорите в Уганда. Децата живеят в ниското надолу по хълма, само на около километър от къщата, но там условията са далеч по-различни - липсва течаща вода, канализация и т.н.

Липсват много неща, необходими за здравословно развитие на едно дете. Това е една от причините децата да се хранят два пъти на ден, докато са на училище. Засега се предлага диета от поридж (каша от царевично брашно), бобови супи, пуканки, бял хляб и чай. Питахме се при наличието на толкова плодороден климат какво би струвало да има повече зеленчуци на разположение. Обяснено ни беше че те са скъпи през сухия сезон.

След всичко видяно останах с усещането, че едни таблети пролет не правят. За развитието на едно дете са нужни много други неща, които на Запад се приемат често за даденост: хигиена, хранене, здравеопазване…

И все пак винаги има надежда, особено когато има хора готови да помагат на съседите си. А таблетите работят, според моите наблюдения, скоро ще има и конкретни резултати.

*Повече за "Кловър" на www.clover-foundation.org