Докладът на Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията – нечовешко отношение в българските институции и нужда от реформа на запрещението

През 2020 г. Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание към Съвета на Европа (Комитета) проведе ad hoc посещение в България, за да провери прогреса на страната във връзка с дадените през 2017 г. препоръки относно отношението, условията и правните гаранции за пациенти, подложени на психиатрично лечение, и настанени лица в институциите за хора с психични разстройства и с умствена изостаналост.

В Доклада на Комитетасе отбелязва, че България не е изпълнила повечето от получените препоръки, а шокиращите разкрития за насилие и порочни практики в посетените от Комитета специализирани институции за хора с психични разстройства и социални домове за хора с умствена изостаналост  бяха широко отразени в медиите. Дни след публикуване на Доклада и последвалият обществен отзвук Върховна административна прокуратура разпространи съобщение, според което „28 специализирани институции за хора с психични разстройства и с умствена изостаналост ще бъдат закрити до 2027 година“ в следствие извършени проверки.

Доколкото нуждата от закриване на институциите за хора с психични разстройства и с умствена изостаналост и заменянето им с модерни базирани в общността услуги за грижа, бе адресирана от властите в някаква степен, на втори план и почти некоментиран остава друг систематичен проблем, на който е обърнато внимание Доклада – действащият режим на запрещение.

Според Комитета пациентите, подложени на психиатрично лечение, следва, по принцип, да имат възможност да дадат свободно и информирано съгласие за лечение както и да могат свободно да оттеглят това съгласие. Това право не може да се ограничава само поради факта, че пациент е постъпил за лечение доброволни или не в институция. Отклонения от този фундаментален принцип следва да се допускат само по изключение в случаи точно определени в закон. В случаите, когато пациент не се съгласи с определено лечение и се вземе решение за задължително му прилагане, то пациентът трябва да има възможност да обжалва това решение.

Практиката в България обаче е при постановяване на задължително лечение да се поставят лицата и под пълно запрещение, което ги лишава от дееспособност. Така тези лица са лишени напълно от възможността да дават лично съгласие за лечението си или да обжалват задължително наложено такова.

Комитетът също така установява, че мнозинството от лицата настанени в социални домове за хора с умствена изостаналост са поставени под пълно запрещение, а за техни настойници в общия случай са определени служители от съответния социален дом (директор, социален работник, служител в кухнята и дори шофьор нает от институцията). Така се създава предпоставка за конфликт на интереси, която води до опасност от финансова злоупотреба с имуществото на запратеното лице и ограничаване на правото му да пожелае прекратяване на резидентната грижа, което зависи от становище на настойника му. 

Комитетът призовава за реформа в режима на запрещение и изразява желание да бъде уведомен за всякакви планове за промяна в законодателството по отношение на запрещението.

Действащият режим на запрещение непроменян от 1949 г. е морално остарял и в противоречие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания ратифицирана от България през 2012 г. Отмяната на запрещението и въвеждането на система от мерки за подкрепа и защита на хората с интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми е не само наложителна, но и крайно закъсняла. Затова ви призоваваме да се включите в кампанията РОДЕНИ ГОТОВИ като подпишете петицията за законодателни промени, които да осигурят достоен живот за хората интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми.

Следващото планирано посещение на Комитета в България е насрочено за 2021 г. Можете да изпращате информация до Комитета тук.