Политиките за ранно детско развитие в България се нуждаят от спешна реформа

Осигуряване на безплатни лекарства с рецепта за всички деца под 4 години, предоставяне на пълен пакет услуги за бременност и раждане на всяка жена, независимо от здравноосигурителния ѝ статус, премахване на таксите за детска градина за всички деца в предучилищна възраст, както и премахване на таксите за яслените групи поне за най-бедните семейства. Това са част от препоръките към българското правителство за намаляване на финансовите бариери пред достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст, които се съдържат в доклад  „Ранното детство в ромските общности в Република България“ (RECI+).

Докладът е изготвен от Фондация „Институт Отворено общество – София“ и се фокусира върху ситуацията в образованието, грижите, здравеопазването и социалните услуги за българските деца от ромски произход на възраст от 0 до 8 години. Докладът е подготвен по инициатива и с подкрепата на Фондации „Отворено общество“, Ромския образователен фонд и УНИЦЕФ и е част от поредица подобни изследвания в страните от Централна и Източна Европа. Представеното в доклада изследване е проведено през 2019 г. и началото на 2020 г. преди кризата, свързана с разпространението на Ковид-19. То включва анализ на документи и качествено и количествено изследване на терен в местни общности в Кюстендил, Монтана, Розино, Шумен, Сливен и община Тунджа.

Авторите на доклада цитират проучвания, според които на около петгодишна възраст човешкият мозък вече е развит на 90%. Върху основата, заложена през този период, се изграждат важни социални, емоционални и когнитивни умения, които по-трудно могат да бъдат променени по-късно в живота. В краткосрочен и дългосрочен план предоставянето на качествени грижи в периода на ранното детство има ясно положително въздействие върху успеваемостта в образованието, на пазара на труда,  справянето с бедността и социалното изключване. Според Нобеловия лауреат Джеймс Хекман количествено измеримата възвръщаемост на инвестициите в ранното детско развитие е много по-голяма отколкото при инвестициите, направени в по-късните етапи от жизнения цикъл. 

Инвестициите в ранно детско развитие в България изостават от тези в Европа. През 2016 г. инвестициите в предучилищното образование в България възлизат на 0,7% от БВП на страната, което е два пъти по-малко от средния дял на тези инвестиции в ЕС (1,5%). Понастоящем в България не съществува комплексна политическа рамка за ранно детско развитие, която да осигури цялостен подход към потребностите на децата в периода на ранното детство и е от изключително значение при създаването на подобна рамка да се вземат предвид потребностите на всички деца, включително на малките деца от ромски произход. Въпреки че програмите за родителска подкрепа, домашни посещения и приобщаващо образование и грижи в ранна детска възраст облагодетелстват всички деца, тези инвестиции в ранното детство са особено ползотворни за децата, които са в най-уязвимо и неравностойно положение, включително ромските деца.

Ромските деца в България имат ограничена възможност да се възползват от предучилищното образование и грижи в ранна детска възраст поради системни, структурни и практически препятствия, включително лоши жилищни условия, затруднен достъп до здравни услуги и прояви на негативно отношение и дискриминация.

Директните плащания за здравеопазване от пациентите в България, включително плащания за прегледи от специалисти, лекарства с рецепта, пътни разходи и др., са едни от най-високите в ЕС (46.6% в България в сравнение със средното ниво от 15.8% в ЕС през 2017 г.). Тези високи разходи за пациентите засягат несъразмерно ромските семейства поради бедността, в която живеят, високото равнище на безработица и свързаната с това липса на здравни осигуровки. Това се отразява особено негативно на жените от ромски произход, тъй като силно ограниченият достъп на здравнонеосигурените бременни до здравни грижи допълнително създава рискове за здравето на много ромски майки и деца. Детската смъртност сред ромите е два пъти по-висока отколкото при останалата част от населението, а продължителността на живота е 10 години по-кратка.

„Децата в по-малките населени места израстват при изключителна липса на достъп до здравни, образователни и социални услуги. Нямат достъп до логопед, рехабилитатор, лечение и т.н.” – казва един от интервюираните общински служители в рамките на изследването. Според друг цитат от проведените интервюта ромските родители посочват на първо място липсата на средства, за да изпратят децата си на училище: „нямаме с какво да ги облечем, нямаме обувки за тях, не можем да си позволим детската градина.”

По данни на Агенцията за основните права в ЕС за 2014 г., цитирани в доклада, 86% от ромските семейства в България са изложени на риск от бедност, докато този риск съществува само при 22% от българските семейства. Бедността и материалните лишения не позволяват на ромските родители да заплатят таксите и другите скрити разходи, свързани с посещаването на детска ясла или детска градина. Това, заедно с хроничния недостиг на места в детските градини,, са част от причините значително по-малко деца от ромски произход да посещават детски ясли и градини в сравнение със средните нива за страната. Други пречки пред качествените грижи и образование в ранна детска възраст за ромските деца са недостатъчната подготовка на възпитателите в области като приобщаващо образование и етническото многообразие, липсата на стимули за включване на ромските родители като равни партньори в образователния процес, както и проявите на  дискриминация и отрицателни нагласи, включително от страна на служители в образованието и от родители от не-ромски произход. В резултат, много ромски деца се оказват сегрегирани в детски градини със занижени стандарти. Допълнителен проблем са образователните програми, които не са адаптирани за деца, чиито първи език не е български. Допълнителна подкрепа за изучаване на български език не се предлага преди началото на задължителните предучилищни групи, като към този момент много ромски деца вече значително изостават от връстниците си във владеенето на български език, което затруднява приобщаването и успеха им в образователната система.

Друг от изводите в доклада е, че системата за социално осигуряване в подкрепа на уязвимите семейства в България страда от слаба инфраструктура и системен недостиг на средства и не може да посрещне потребностите на уязвимите ромски семейства и техните деца.

Въпреки обнадеждаващите намерения, присъстващи в националните планове за интеграция на ромите, както и обявената цел на държавата да увеличи участието на ромските деца в предучилищното образование, много от съществуващите инициативи и добри практики се основават на финансирани от ЕС програми с ограничен срок на действие и не са институционализирани на национално ниво под формата на стабилни, устойчиви държавни политики, се посочва в доклада.

В доклада се препоръчва създаването на всеобхватна стратегия за ранното детско развитие и определянето на темата като приоритет в националната политика, включително с предвиждането на мерки за подобрения в жилищната среда, борба с предразсъдъците и дискриминацията и разширяване на достъпа на ромските деца до ясли и детски градини. Препоръчва се и спешното приемане на национална здравна стратегия, която да отговори на проблемите с изключително високите равнища на детска смъртност сред ромските общности в България и да се гарантира достъп до здравеопазване на бременните жени, независимо от здравноосигурителния им статус. Според доклада, със средства от държавния бюджет трябва да се гарантира устойчивостта на услугите, създадени с помощта на финансиране от ЕС или от други донори, след съответната оценка на качеството и ефективността им. Препоръчва се правителството да използва изследвания, за да разработва основани на доказателства политики и да информира обществото за нуждата от важни реформи в сферата на ранното детско развитие, включително да обоснове нуждата от увеличаване на инвестициите в ранното детско развитие в България до средното ниво на инвестиции в тази сфера в ЕС.

Тук може да намерите резюме на доклада „Ранното детство в ромските общности в Република България“ (RECI+).

Пълен текст на доклада „Ранното детство в ромските общности в Република България“ (RECI+).