Година след началото на КОВИД пандемията – как се промени животът ни?

Близо година след началото на пандемията от КОВИД-19 почти всеки втори българин смята, че тя е променила не просто отделни аспекти от ежедневието ни, а цялостния ни начин на живот. Това показват резултатите от последното национално-представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 8 - 15 февруари сред 1007 пълнолетни граждани.

След близо десет месеца по-голяма или по-малка социална изолация, над една трета от хората споделят, че изпитват психологически и емоционален дискомфорт, поради ограничените контакти с близките си, страха от вируса, сериозните трансформации в обичайния им начин на живот и работа.

Значителен дял от анкетираните посочват и съвсем конкретни промени, някои от които могат да продължат и в бъдеще: 17.2% са започнали да ползват повече технологии. В 13.6%, или в над 300 000  домакинства някой е преминал към работа от вкъщи (хоум офис).  12.4% отчитат загуба на доходи заради пандемията. 4.5% са домакинствата, в които някой принудително е останал вкъщи, заради дистанционното обучение на децата. Също толкова, или малко над 130 000 са семействата, в които техен близък се е завърнал  от чужбина.

Преки здравни последици от пандемията е понесло всяко шесто семейство – 15.9% заявяват, че някой от тяхното най-близко обкръжение се е разболял от КОВИД.

За ¼ от българите (предимно жители на селата и хора с по-нисък статус, чиито живот принципно е с по-малко социални контакти) пандемията не е предизвикала значителни промени.

Една от сферите, която претърпя най-големи промени в резултат от пандемията, е образованието. То е сред най-значимите за българина приоритети, а ситуацията изискваше бързи, гъвкави и нетрадиционни решения, като преминаването към дистанционната форма на обучение. Въпреки като цяло положителните оценки на родителите за адаптацията на системата, 61.6% одобряват поетапното връщане на по-големите ученици в клас на ротационен принцип. Решението се подкрепя в още по-голяма степен от родителите на ученици, където достига 78%. 67.4% одобряват присъственото обучение на всички малки ученици.

С оглед на близкото бъдеще, проучването откроява и една тревожна тенденция. За мнозинството от българите началото на ваксинационната кампания не стартира убедително. Освен че към днешна дата едва 1.5% заявяват, че са получили поне една доза ваксина, само 10 на сто изразяват желание за бързо ваксиниране - спад от 4 на сто спрямо декември.

Имайки предвид факта, че 10% се равняват на около половин милион души, очевидно е, че както комуникационната, така и организационната стратегия на кампанията, се нуждаят от съществено подобрение. 51.9% не възнамеряват да се ваксинират, 36.8% се колебаят и решението им ще зависи точно от хода на тази кампания.

Характеристики на проучването: Проведено в периода 8 - 15 февруари 2021г. от Алфа Рисърч  национално-представително проучване сред извадка от 1007 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране - пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.