Историята на Даниела и Петър – пътят към разбирането

Днес ще ви разкажем историята на Даниела и Петър. Даниела е на 50 години и работи на две места - в отделения за спешна медицинска помощ. От епидемията насам е една от сестрите на първа линия, които поемат дежурства в COVID-19 отделение. Тя потърси подкрепата ни през лятото на 2020та година, защото беше силно разтревожена за своето осиновено дете, Петър на 7г., на който му предстоеше да влезе в 1 клас само след месец.

Дани винаги е искала да има дете, но така и не е намерила подходящ партньор, с който да създаде семейство. Ето защо преди пет години взима решение да осинови като единствен родител. Така след почти две години чакане, съдбата я среща с Петър - момченце със силно увреден слух, което почти не може да говори.

Скоро след осиновяването, детето е подложено на необходимото лечение и започва отново да чува добре, научава се и да говори. Трудностите около овладяването на поведението му обаче започват да ескалират - противопоставя се на възрастните, излиза тайно от вкъщи, проявява агресия, не спазва правила и не зачита авторитети. Родителите на Даниела не успяват да й окажат необходимата подкрепа – бабата е в тежко здравословно състояние, а дядото се държи изключително строго с Петър. Малко преди началото на учебната година, здравословното състояние на дядото рязко се влошава и той внезапно почива.

Така ролята на експертите Маргарита Халачлийска и Петя Яначкова от „За нашите деца“ стана още по-ключова за справяне с трудностите на семейството. Дани имаше нужда от повече емоционална подкрепа, а Пепи от пространство, за да изрази гнева си срещу загубата. Смъртта на дядо му имаше ефект върху него, той започна да се отнася много по-добре със своята баба. 

След тръгването му на училище обаче, трудностите станаха още повече, а ангажираността на майката в работа, ежедневните мисли за дома, умората и притесненията около поведението на детето не влияеха добре на взаимоотношенията в семейството. Често в работата с осиновители и кандидат-осиновители разговаряме за психологическата възраст на детето – то може да има емоционални потребности, характерни за по-ранна възраст, които има нужда да бъдат разбрани и задоволени. Така подкрепихме Даниела в разпознаването на емоционалните реакции на детето и напасването й към тях. Петър имаше нужда от потвърждение, че тя го обича и че ще остане негова майка, затова „проверяваше“ дали ще бъде отхвърлен като правеше различни пакости и се държеше провокативно.

Така постепенно опитите на майката да овладее трудностите в поведението на детето през забележки се превърнаха в старание то да бъде разбрано. Това укрепи връзката между двамата. Даниела от своя страна защитаваше повече своя син пред учители, обясняваше поведението му и оказваше по-силна подкрепа на детето по подходящ за него начин.

Работата на нашия специалист продължи в посока активизиране на ресурсите в семейството и общността. С допълнителната помощ на близки и познати, детето започна да напредва с материала в училище, бабата имаше възможност да се справи със загубата на своя съпруг, а майката усети, че може да разчита на хората около нея.

Основно притеснение за Даниела беше как синът й ще се впише в образователната система. Ние подкрепихме майката да премести момченцето в училище, където има възможност да стане част от по-малка паралелка и да получава индивидуално внимание. За първия учебен ден подарихме на Пепи раничка, на която той много се зарадва.

Семейството продължава да получава подкрепа от нашите специалисти при нужда от консултации.