Седем родилки, починали през 2019 г., са изчезнали от статистиката. БХК търси отговор защо

Най-малко седем случая на жени, починали в периода на бременността, раждането или послеродовия период през 2019 г., не са били отчетени от официалната национална статистика. Българският хелзинкски комитет се натъкна на разминаването в рамките на подготовката на Годишния доклад за правата на човека за 2020 г.

В деня на жената, организацията поставя на фокус правата на раждащата жена.

Правата на раждащата жена са обособен дял от репродуктивните права на жената, и страдат от системно неглижиране и неразбиране както от институциите, които трябва да осигурят спазването им, така и от специалистите, които следва да ги съобразяват в рамките на професионалната си дейност. 

Българският хелзинкски комитет от години следи проблематиката в България. В рамките на подготовката на темата в Годишния доклад за правата на човека за 2020 г. организацията се натъкна на тревожно разминаване в данните, които официалните институции съобщават относно майчината смъртност през предходната 2019 г.

В официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) е вписана нулева майчина смъртност за 2019 г. По данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) обаче, през годината лечебните заведения са отчели 7 смъртни случая по причини, свързани с бременността, раждането и послеродовия период. В писмо на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) пък е посочено, че през 2019 г. са извършени шест проверки на такива случаи, а Министерството на здравеопазването дори е възложило на експертния съвет по акушерство и гинекология анализ на причините, довели до майчината смъртност.

В тази връзка БХК подаде сигнал към министъра на здравеопазването, инспектората на МЗ и инспектората на НСИ за проверка на причините, довели до нерегистриране или неправилно регистриране на смъртните случаи на родилки през 2019 г. Намираме обаче, че липсата на самосезиране от институциите до момента, и цитирането на посочените данни в официални документи на МЗ, са знак за неглижирането на правата на раждащата жена у нас, като се поставя под въпрос също зачитането на правото с най-висок ранг – това на живот.

Статистиката в контекст

У нас съществува системен проблем със спазването на човешките и гражданските права на раждащите жени. Тези права са разписани в редица национални и международни документи, и би следвало да гарантират на бременната и родилката безплатна акушерска помощ, уважение, качествена медицинска грижа, основана на доказателства, информирано съгласие и др. Все още обаче практиката не е синхронизирана с нормативните изисквания.

Не е осигурен достъпа до медицинска грижа на бременните жени от уязвими групи – здравнонеосигурени, живеещи в отдалечени населени места, бедни. Само през 2020 г. например всяка втора неосигурена жена е родила без изобщо да е била прегледана по време на бременността, а 4 от 5 – без да са им пускани каквито и да било изследвания. В рутинната дейност на много от родилните отделения в България се прилагат множество инвазивни за раждащата жена интервенции, в това число и цезарово сечение, но също епизиотомия, окситоцинова инфузия и прийом на Кристелер. През 2019 г. специален доклад на  Дубравка Шимонович, докладчик на ООН по въпросите за насилието срещу жени, акцентира, че когато се извършват без строги медицински показания, тези интервенции се дефинират като насилие над жената. Този доклад обаче остана без отзвук от българските здравни институции.

Прави впечатление, че не се търси решение на проблема с големия дял ненужни интервенции върху раждащите жени и в новия проект за Медицински стандарт по акушерство и гинекология, публикуван от МЗ в края на миналата година.