Лицата на КОНКОРДИЯ: Стела Гачевска, изпълнителен директор на КОНКОРДИЯ България

Стела Гачевска е човекът най-силно свързан с Фондация КОНКОРДИЯ България. Тя е част от нея от самото й начало и Фондацията се е превърнала в неразделна част от нейния живот. Стела е скромна, тиха, сериозна и справедлива. Съпричастна е със съдбите на всички, на които помага в работата си, отнася се приятелски към колегите си. Много обича хумора, а той й помага в изключително трудната работа, на която се е посветила. В същото време тя е изключително сериозна и отговорна към действията и решенията си. Изслушва всеки и се стреми винаги да взима обективни решения. Мечтае за общество, в което работата й да е все по-малко необходима.

Обичам да...

Обичам да се шегувам. Някои близки ме наричат присмехулник, в добрия смисъл J Атмосферата в Конкордия изключително пасва на тази ми характерност. Въпреки трудностите в работата, умеем да се смеем, да се самиронизараме. Това помага. Успявам да се разсмивам, дори в критични моменти. Изглеждам спокойна и подредена, но всъщност съм доста емоционална и офисът ми винаги е разхвърлян.

Не обичам публичните изяви и винаги е много комично когато колегите ми спретнат някоя подобна задача.

Личен vs Професионален живот...

Конкордия е част от живота ми повече от 11 години. Професионален принцип е да не се смесва работа и личен живвот. Но няма как да бъде съвсем отделена от личния ми живот.  В социалната сфера това е малко трудно. Научих се да разчитам на хора ивзън приятелския ми и семеен кръг. Също така да оценявам и малкото. Дъщеря ми, която е един от най-близките ми приятели, често ме е критикувала, че работата ме поглъща. Но успях да я направя съмишленик и да възпитам ценности, като разбиране за социалните проблеми, различните групи и недискриминация, което тя предава и на своето обкръжение. А това е важно за младите.

Моят ден...

Когато работиш в тази сфера няма един ден да повтаря друг. Доста често е непредвидимо и трудно  да изпълняваш предварителен план. Неразделна част от деня ми, разбира се, е свързан с адниминистартивна и документална работа, не можем да избягаме от това. Но се опитвам да не губя контакт с колеги от всички нива/ресори на организацията. Както и с нашите потребители в услугите. Вратата на офиса ми е отворена през цялото време, обичам контакта с хората - и колеги и потребители. Като ритуал, не пропускам всеки ден да мина за 5 минути дори до ателието ни за свещи, което ми е в съседство на етажа, само за да усетя разноцветие и приятен аромат и да си поприказвам с младежите, които работят там.

Неработните ми дни опитвам да отдам на себе си. Не съм активна за спорт и пътувания, но се зареждам от това, да прекарам време сама, да чета и гледам документални филми на любими тематики.

Незабравими моменти...

След толкова години в Конкордия това е труден въпрос. Години на множество събития, преживявания. Най-силно се радвам когато срещна наш бивш потребител, вече самостоятелен, или семейство, което е преодоляло криза. Също, съм изключително щастлива, когато младеж от нашите услуги вече ми е колега. Или просто нарисувана картичка с благодарност и мили думи от някое дете или младеж. Много рядко се оценява това, което правим и това ме натъжава. Няма как да загърбя и негативните емоции, които са част от нашата работа. Най-много са ме разтърсвали случаите на фатални съдби на деца и млади хора, на които е нямало как да помогнем. А за жалост в прфесионалната ми история те не са малко.

Моята работа...

Харесвам, че работя с хора и за хора. Харесвам духа на Конкордия – несломим и борбен. Успехите не винаги са големи, но и най-малкият от тях понякога е жизненоважен за отделния индивид. Това ме кара да се чувствам част от една обща промяна.

Моето послание...

Социалната работа да стане по-видима. Да е оценена. Да има повече солидарност и антидискриминация в обществото ни като цяло.

Към всички мои колеги социални работници, от Конкордия и ивън нея, изказвам възхищение и огромно уважение за това, което правят. Благодаря и на всички онези скрити лица - тези, които не работят пряко в услугите и понякога остават незабелязани, а са всъщност са скелета на организацията и правят възможно да се слуват дейностите ни.

Надявам се и системата и обществото да се променят и в бъдеще да имаме по-малко работа.