Правата на детето в дигиталната среда – Генерален коментар на Комитета по правата на детето на ООН

08 април 2021 г.

Дигиталната среда постоянно се разраства, като обхваща все повече информационни и комуникационни технологии, съдържание, приложения и апликации, свързани устройства, изкуствен интелект и автоматизирани системи, алгоритми за анализ на данни и много други. Така, дигиталната среда става все по-важна част от живота на всички ни, включително и на децата, и вероятно това се усеща особено силно по време на настоящата криза и ограничителните мерки, свързани с нея. Дигиталните технологии и дигиталната среда са чудесна възможност за реализиране и гарантиране на правата на децата, но и същевременно носят и сериозни рискове.

В началото на март 2021 г. Комитетът по правата на детето на ООН (орган, създаден с Конвенцията на ООН за правата на детето, която е ратифицирана от България през 1991 г. ) издаде Генерален коментар №25, с който дава насоки за прилагането на Конвенцията за правата на детето (Конвенцията) във връзка с дигиталната среда.

В следващите редове можете да се запознаете с основните акценти от Коментара.

Принципи

Съгласно Генералния коментар държавите членки по Конвенцията трябва да се ръководят от четири основни принципа при вземане на мерки, които да гарантират правата на децата в дигиталната среда.

Недискриминация – държавите следва да осигурят условия всички деца да имат равен и ефективен достъп до дигиталната среда по подходящ за тях начин.
Най-добър интерес на детето – тази концепция се счита за динамична и изисква преценка, подходяща към всеки конкретен контекст. Държавите следва да гарантират, че при всички предприемани от тях действия във връзка предоставяне, регулиране, изграждане, управление и използване на дигиталната среда, най-добрият интерес на всяко дете се взема под внимание като фактор от първостепенна важност.
Право на живот, оцеляване и развитие – държавите следва да предприемат мерки по отношение на рискове, свързани със съдържание и контакти в дигиталната среда. Изрично се подчертава, че използването на дигитални устройства не трябва да вреди нито да замества отношенията „на живо“ между децата и децата и родителите им и други ангажирани за грижата им.
Отчитане на мнението на децата – при разработване на законодателство, политики, програми, услуги, обучения по права на децата в контекста на дигиталната среда, държавите следва да включват и децата в процесите и да отчитат техните нужди и мнения.

Основни мерки

Осигуряването на спазването правата на децата в контекста на дигиталната среда изисква широк кръг от законодателни, административни и други мерки включително и превантивни такива.

Законодателство – държавите следва да преразгледат, адаптират и обновят националната си правна рамка, за да отговорят на международните стандарти за права на човека. Законодателство следва да е актуално в контекста на технологичното развитие и при разработването му следва да се извършва оценка на въздействието върху правата на детето.
Изчерпателна политика и стратегия – държавите трябва да осигурят националните политики, свързани с правата на децата да адресират конкретно и дигиталната среда. Защитата на децата онлайн следва да е част от националните политики по защита на децата. В тази връзка трябва да се въведат мерки за защита на децата от рискове, включващи и киберагресия и онлайн сексуална експлоатация и злоупотреба. Държавите следва да разследват престъпления във връзка с подобно поведение и да осигуряват компенсация на децата жертви.
Координация – държавите следва да определят орган, който да координира изпълнението на политики, насоки и програми, свързани с правата на децата.
Осигуряване на средства – държавите следва да осигурят публични средства за прилагането на закони, политики и програми, целящи гарантирането на спазването на правата на децата в дигиталната среда и подобряването на дигиталното включване.
Събиране на данни и изследвания – държавите следва да подържат постоянно обновявани данни и изследвания, свързани с въздействието на дигиталната среда върху живота на децата. В процеса на събиране на данни и осъществяване на изследвания следва да се включват и деца. Тази информация трябва да се използва при изработване на закони, политики и практики и да е публично достъпна.
Независим надзор – държавите членки следва да осигурят мандат на националните правозащитни органи и на други подходящи независими институции да осъществяват надзор над спазването на правата на децата в дигиталната среда и да имат възможност да получават, разследват и адресират оплаквания, получени от деца и техните представители.
Разпространение на информация, повишаване на обществената осведоменост, обучения – програми, свързани с тези дейности, трябва да обхващат информация относно ползите за децата от дигитални продукти и услуги, да развиват дигиталната грамотност и умения на децата, информация относно защитата на личния живот на децата и превенцията на виктимиазация, както и относно разпознаването на деца жертви на вреда, нанесена онлайн или офлайн. Тези програми трябва да се основават изследвания и консултации, извършени с участието на деца, родители и други занимаващи се с грижа за деца.

Съвместна работа с гражданското общество

В Коментара изрично се подчертава нуждата държавите систематично да включват гражданското общество, включително и групи ръководени от деца и неправителствени организации, занимаващи се с правата на децата и с въпроси, свързани с дигиталната среда, при прилагането, мониторинга и оценката на закони, политики, планове и програми, свързани с правата на децата. Държавите, също така, трябва да осигурят възможността организациите на гражданското общество да извършват дейност, свързвана с утвърждаването и спазването на правата на децата във връзка с дигиталната среда.

Граждански права и свободи

Генералният коментар разглежда конкретно: правото на достъп до информация, свободата на изразяване, свободата на мисълта и съвестта и религията, правото на личен живот в контекста на защитата им в дигитална среда по отношение на деца.

Обърнато е и специално внимание на правото на регистрация на всяко дете (чл. 7 от Конвенцията), като се подчертава нуждата държавите да насърчават използването на системи за дигитална идентификация, които позволяват на всяко новородено дете да бъде регистрирано и да бъде официално разпознавано от националните органи с цел да се ползва от услуги като здравеопазване, образование и социални услуги.

Администриране на детското правосъдие

В Коментара се взема под внимание възможността, че е възможно деца да бъдат заподозрени, обвинени или разпознати като нарушители на закони, свързани с киберпрестъпления. Такива закони обаче следва да са съобразени с ефектите, които могат да имат върху децата и да са с основна цел превенция, като мерките по тях са насочени към създаване и прилагане на алтернативно на наказателноправното въздействие. В тази връзка е недопустимо криминализирането на създаване и притежаването на материали със сексуално съдържание, когато то е извършено и разпространявано от самите деца. Вместо това трябва да се създадат подходящи за деца платформи, чрез които децата да могат да потърсят по безопасен за тях начин съдействие и съвет как да се предпазят.

Защитата на правата на децата в контекста на дигиталната среда е тема, която търпи развитие през последните години и непрекъснато се актуализира в контекста на постоянно развиващите се технологии. С пълния текст на Коментара можете да се запознаете тук, а допълнителна информация предоставена от Съвета на Европа можете да видите тук.