Дългият път от усмивката до щастието за едно дете

Христина е емоционално, импулсивно и енергично момиче на 8 години. Често обича да е в центъра на вниманието. На пръв поглед нищо необичайно. Детето обаче има силни прояви на агресия. При нея се наблюдават проблеми с концентрацията и паметта, тревожност и несигурност.

Проблемите на Хриси най-вероятно се коренят в неестествената семейна среда, в която живее. Родителите й са разведени. Въпреки, че получава любовта и подкрепата на своята майка, липсата на баща й, който напълно е „забравил“ за детето си, оказва влияние върху психиката на малкото момиче. Тя няма реални спомени за него, той не участва в грижите и възпитанието й.

В училище Хриси се чувства самотна. Прекалено активна, любопитна и разговорлива, за съучениците си остава неразбрана, децата я избягват, няма приятели. Мечтата на нейната майка е дъщеря й да бъде по-спокойна и да се разбира с околните. Фондация „Конкордия България“ се заемат лично със задачата да подкрепят Хриси и нейното семейство.

След настъпването на коронавируса Фондацията изготвя проект „Живот след Ковид“ и получава финансиране по програма "ИРИС" към Фондация "Работилница за граждански инициативи". С подкрепата от проекта детето получава помощ от психолог и логопед, а майка й провежда социални консултатии и разговаря с психолог, който и помага да редуцира избухливостта на детето. Отделно семейството получава материална и социална подкрепа – хранителни пакети, дрехи, обувки и образователни материали. Двете приемат радостно помощта на специалистите и вярват в резултатите, които постигат заедно. Резултатите не закъсняват. Постепенно детето става по-спокойно и последователно в действията си.

Емоциите при Христина продължават да ръководят поведението ѝ, но постепенно тя постига напредък в развитието си. Изказва се все по-ясно и последователно. Все по-точно усеща и разпознава собствените си потребности, разбира и приема вътрешните си емоционални сигнали, реагира по-спокойно на емоциите на другите хора.

Освен семейството на Христина, други семейства също получиха правилната подкрепа в точния момент. От старта на проекта през август до края му през февруари проектът „Живот след Ковид“ помогна 51 деца от 31 семейства с:

❤ 313 образователни консултации с децата за наваксване на изпуснатия училищен материал и запазване на образователното равнище;

❤ 656 консултации със социални работници за превенция и опазване на здравето, полагане на адекватни грижи в условията на COVID-19, помощ за записване на училище и детска градина, подобряване на семейната среда и заздравяването на връзките между деца и родители;

❤ 324 консултации с психолог, които да помогнат на децата в тяхното адаптиране към необичайния ни начин на живот и здравословното общуване с близките си.

Всичко това ни води отново до извода, че много малко трябва за да грейне усмивката върху всяко детско лице – понякога са нови топли дрехи по мярка, а друг път е постоянството на психолога и социалния работник, които помагат там където другите не могат.