Разказ за Стефан Кичев, предразсъдъците и човешката свобода

Стефан Кичев е автор на есето „Писмо до Георги Марков“, което печели „Второ място“ в категория „Текст“ на конкурса за социално ангажирано изкуство „Граждански будилник“ през 2019 г. Творбата е представена в изложбата „СЪБУЖДАНЕ: Правата през погледа на изкуството“ 2019 /vol. 2/. Организатор на инициативата е фондация „Български център за нестопанско право“.

Стефан е един от ярките автори на „Граждански Будилник“, участвайки в две от изданията на конкурса. Откроява се с авангарден език, поетично слово и будна гражданска позиция за значимостта на правата и свободите ни в днешната демократична реалност. В интервю за поредицата „Авторите на Граждански Будилник“ от август 2019 г. той споделя своите възгледи за предразсъдъците, свободата на словото и личната отговорност към правата ни.

През декември 2020 г. младият поет постави край живота си. Два месеца след внезапната му и ненавременна смърт излиза от печат Стихосбирката „Изрод“ на Стефан Кичев (издателство Сиела). Тя съдържа някои от неговите най-дръзки, авангардни и провокативни творби.

Този материал е в памет на Стефан Кичев.

За човека, поета и граждански будния Стефан Кичев

Когато правим това интервю, Стефан е на 22. Самият той признава, че най-големият му стремеж в творческия му път е да изобличи предубедеността, включително и своята, чрез силата на литературата.

„Забелязал съм, че в консервативните среди хората са предубедени срещу гейове, феминистки, комунисти, хипари, докато в либералните среди наблюдавам предразсъдъци срещу богаташи, християни, патриоти, бежанци. То е едно и също.

Предразсъдъкът разяжда като червей възможността за свободомислие и поглед отвисоко във всеки човек. И същевременно ни принизява до пионки в идеологически борби, погубвайки потенциала за общуване помежду ни като личности.

Най-вече искам чрез слово да развенчая войнствения, еднообразен антикомунизъм (от 29 години насам), който според мен е изпълнен само със злоба и «ressentiment», без какъвто и да е творчески потенциал, подобно на всяка подклаждана от желание за мъст идеология.“

На въпроса как е свързан с литературата и какво му дава творческият процес на писане, Стефан споделя:

„Пиша, защото не мога да рисувам, пея или танцувам, а ми се ще да не е така. Тези три начина на изразяване имат огромно предимство пред текста, тъй като с леснота и безгрижие могат да се оценят от маса хора и не е нужно особено вникване, внимание или концентрация. Вместо това кефът от „представлението“ се появява непосредствено и дори може да се усети ей така, между другото.

При текста трябва да се отдели време, да се положи труд, да се спре каквато и да е друга дейност. И дори на моменти се налага да се „предъвква“, за да се достигне до цялостното естетическо постижение, което е скрито в дълбочината на свързаните изречения.

Забелязвам, че „текстът“ е принуден да се приспособява към условията на непосредствената естетическа наслада, диктувани от трите гореизброени начина на изразяване. Което се вижда във все по-късата, разбираема и смилаема поезия и проза. Мен това ме отчайва, но същевременно подкрепям бунтуващите се срещу това пишещи хора и им купувам книгите.“

Сред нещата, които Стефан осъзнава за себе си покрай участието в конкурса „Граждански Будилник“ и други подобни инициативи, е, че е „крайно ограничен като софиянец“. Като причината за това той изтъква, че „по-голямата част от медийното внимание пада върху културните дейности в столицата и се пренебрегват останалите градове, а там има точно толкова, ако не и повече, пишещи, мислещи и творящи хора.“

За мотивацията да бъде част от „Граждански Будилник“

През 2019 г. Стефан случайно разбира за конкурса „Граждански Будилник“ покрай предложение на Емине Садкъ да участват със съвместен текст. По това време Емине вече е известна на аудиторията на „Гражданския Будилник“ като един от отличените автори в първото издание на конкурса за текста ѝ „Наникъде“. По-късно през 2019 г. тя ще спечели „Първо място“ в категория „Текст“ с есето си „Мълчание“.

С общата творба талантливите автори искат да изразят отношението си на творци към темата за значимостта на гражданските свободи. Впоследствие обаче двамата решават да променят първоначалния план и всеки се включа самостоятелно, със собствено есе.

 
За Писмото до Георги Марков и посланията на есето

В генезиса на текста на Стефан стои личният бунт към възвеличаването на образите на емблематични личности от историята чрез издигане на техни паметници. Адресат на задочното му писмо е именно такава личност, за която свободата на словото е имала значима роля в живота му - Георги Марков. Той е български писател, дисидент, известен със своята активна публицистична и обществена дейност, живял и творил в условията на социалистическа България.

„Писмото ми до Георги Марков го написах, тъй като смятам, че издигането на паметник с неговия лик е нелепо, грешно и непочтено спрямо тази невероятна личност. В общи линии това би бил резултатът с която и да е независима личност, ако посредствените са упълномощени да я пипат с мръсните си ръце. И може би гротеската на това, което описвам, намери своя връх в Русия, където Путин издигна паметник на Солженицин.

Не съм сигурен кои граждански права защитавам, но гневът, който изпитах и с който писмото е пропито, наподобява според мен гнева на самия Марков, породен от превръщането на Христо Ботев в легенда, в бездиханен, безжизнен паметник. Когато превърнем който и да е поет или писател в легенда, ние го убиваме наново и дори извършваме деянието като по-големи страхливци от разпоредилите се с тялото му.“

За ролята на изкуството, което говори за права

За Стефан човешката свобода е квитесенцията на словото му. За нея той говори през личната отговорност на гражданите да бъдат смели и активни участници в обществените процеси, за да диктуват посоката на управление. Противното е илюзия за свобода.

„Главна тема за мен е човешката свобода, чийто най-голям враг не е някой тиранин или злодей, особено дебеловрат и дебелоок злодей, който много лесно можем да посочим с пръст. Най-големият враг е мързелът ни, който ни възпира от това да мислим независимо и ни мотивира да мислим удобно и „комфортно“.

Големите сподвижници на човешкия мързел винаги са били излишеството, уютът и разкошът, приели днешно време формата на нашите смартфони, акаунти в социални мрежи и безкрайният поток на информация. Звучи глупаво, но завиждам на битите протестиращи в държави като Русия, Хонг Конг или Украйна, тъй като те са в пъти по-свободни от нас, които можем всеки ден да пишем безобидни статуси срещу корумпираното ни управление, както и да държим плакати с най-разнообразни антиправителствени послания, без страх от удари с палка. Полицейската бруталност показва, че в тези държави правителствата все още се страхуват от своите граждани, а този страх навява възможността за промяна.

Тия неща по-стъпилите на земята протестъри в София също ги чаткат; стига полицията любезно да ни търпи – ние си оставаме зловещо несвободни с нашите плакати и викове за оставка. Просто взимаме участие във фасадата на властта.“

За кандидатстване в конкурса „Граждански Будилник“ през 2021 г.

„ДИГИТАЛНО ПРЕЗАРЕЖДАНЕ: Правата и свободите във виртуалния свят“ е темата на тазгодишния конкурс за социално ангажирано изкуство Граждански Будилник 2021. За четвърта поред година предизвикваме младите творци от цялата страна да открият и пресъздадат своето виждане за пресечната точка между правото на сдружаване, правото на мирни събрания (протести), свободата на словото и езика на изкуството. Желаещите да се включат имат време до 1 юни 2021 г. да подадат свои авторски предложения на имейл: budilnik@bcnl.org.

Конкурсните категории, в които ще се състезават авторите, както всяка година, са три: „Фотография“, „Илюстрация“ и „Текст“. Три са и въпросите, които отправяме към кандидатите, за да предизвикаме идеи и образи за това как изглеждат гражданските ни права във виртуални свят:

Как преборваме цензурата, дезинформацията и фалшивите новини в онлайн средата?Как протестираме от виртуалните площади?Как се сдружаваме и работим онлайн в името на общите каузи?

Най-добрите творби в отделните категории ще получат парични и символични предметни награди, а по-широка селекция от произведения ще бъде представена в рамките на изложба на открито в столичния град. Победителите ще бъдат отличени на Фестивала на Гражданския Будилник на 25 август в Борисова градина в София.

За да дадем заслуженото внимание на новото, талантливо поколение илюстратори, фотографи и писатели - будни за правата си и ангажирани с темите на гражданско общество - търсим подкрепата на дарители.

Целта ни е до 1 юни да наберем сумата от 1500 лв.

Набраните дарения ще бъдат раздадени под формата на парични награди за шестте най-въздействащи авторски произведения в трите категории на конкурса, избрани от жури и след гласуване на публиката.

Всеки може да подпомогне каузата в подкрепа на социално ангажираните творци с дарение на PLATFORMATA.BG.

Повече информация и условията за кандидатстване ще намерите ТУК.

Конкурсът се реализира с финансовата подкрепата на Фондация “Америка за България” и на Столична община по СП „Култура“ за 2021 г.

С медийното партньорство на: