Разговор на по „онлайн кафе” за ролята на ромската жена

По повод Деня на ромската жена на 10-и юни, Център Амалипе проведе онлайн дискусия с активни и успешни ромски жени от няколко поколения. Всеки можеше да се включи чрез платформата Zoom.us и да участва активно в дискусията или да наблюдава събитието на живо чрез Live streaming в нашата Facebook страница.На по чаша кафе си поговорихме с над 50 участници. В неформален и много искрен разговор, жени и мъже на различна възраст, споделиха своя опит и проблемите пред ромските момичета, които са наблюдавали.

Преди да започне официално дискусията дадохме думата на няколко много специални дами. Жени на различна възраст – ученичка, студентки, професионалистки, които вече са се реализирани. По пътя си те са събаряли стени и са градили мостове; разбивали са стереотипи вътре в общността и извън нея; доказали са и продължават да го правят, че една жена без значение от произхода ѝ може да постигне всичко, за което мечтае – да се образова, да се развива, да бъде успешна жена и майка. Да помага и вдъхновява.Нашите вдъхновителки разказаха на кратко през какво се преминали и кои свои мечти са сбъднали. Има ли ли са подкрепа от семействата си и срещали ли са неразбиране и дискриминация заради произхода си. Всичко това може да разберете от записа на събитието тук.

А кои бяха те?

Зюмбюла Ламбова – ученичка, активен доброволец, активист и победител в конкурси на теми като „Превенция на ранните бракове” и “Борба с езика на омразата”. Тя ни сподели как е започнала да се включва в доброволчески дейности като част от ученическия парламент на училището си и толкова и е харесало да помага на хората, че сега мечтае да стане лекар. И възнамерява да кандидатства медицина след завършване на средното си образование.

Богомила Самуилова – студентка, доброволец в редица организации, победител в конкурс на Център Амалипе и “Президент за един ден”. Боги днес вече започнала висшето си образование, оценява смисъла на младежките лагери, организирани от неправителствените организации, благодарение на които смята, че е повярвала повече в себе си и се е осмелила да преследва мечтите си.

Евелина Димитрова – студентка, доброволец, активист, ментор; „Посланик за един ден в посолството на Швейцария” през 2019г. И тъй като една снимка говори повече от 100 думи, Еви ни разказа и ни показа най-важните моменти от живота си. Тя също наблегна на помощта на различните организации, младежки програми и конкурси за развитието на учениците.

Силвия Станчева – регионален образователен експерт, учител, обучител, активист, защитник на правата на ромите, на децата и на жените. Силвия разказа своята лична и изключително докосваща история за това как е трябвало да се бори, за да продължи да учи. Тя е трябвало да преодолее стереотипите вътре в общността и семейството, но, благодарение на упоритостта и силното си желание, е успяла да промени предварително определената ѝ роля.

Радостина Чапразова – Директор на Младежка фондация „Арете”. Била е стажант в Европейската комисия, Главна Дирекция „Заетост и социални дейности”. Радост ни преведе през професионалния си път и успехите си, като наблегна на това колко важна е подкрепата на семейството за успеха на една жена.

Милена Илиева – Доцент д-р по педагогика, част от екипа на Сдружение „Свят без граници”. Потвърди колко е силна ролята на семейството, като сподели, че за нейната майка е било важно тя да се образова. Мечтата ѝ е била да стане университетски преподавател, за да бъде близо до младите хора и днес тя успешно реализира желанието си.Сред присъстващите на срещата имаше много млади хора, образователни медиатори, професионалисти от неправителствения сектор и други. Дискусията беше изключително искрена и приятелска.

Мария Методиева, Директор „Институционални партньорства”  към ТСА се включи със своята история, за да потвърди колко е важно средата за едно младо момиче ( а и момче) от ромски произход да бъде подкрепяща, за да не го сринат негативните епитети от съученици и непознати. “Със сигурност е трудно, обаче е важно да знаете, че смисълът на това да помагаш на другите и да постигаш мечтите си е най-голям. И продължавайте да споделяте, само така ще се променя все повече средата за всички.”

Съгласна с Мария бе и Теодора Крумова, програмен директор на Център Амалипе: „Аз също смятам, че е много важна подкрепата, която имаме, защото вярвам, че зад всяка успяла жена стои един мъж и е важно, че те променят мъжката общност от вътре. Трудностите постоянно ги има, те не свършват, но когато виждаш, че има на кого да разчиташ и има смисъл от това, което правиш, имаш повече сили да продължаваш напред. За мен е много вълнуващо да слушам всички момичета тук, защото това доказва, че няма връщане назад и че усилията ни имат смисъл.”

Мъжко присъствие също не липсваше. Огнян Исаев, Директор програма „Образователни възможности и постижения” към Тръст за социална алтернатива попита всички участващи “Има ли нещо (1, 2, 3), което ромските мъже трябва да направят спешно, за да може потиснатите ромски момичета и жени да се чувстват равни, свободни и силни?” Решихме да дадем възможност всеки да отговори на този въпрос в чата, защото е наистина важен. Ето и събраните отговори:Отговори, които ще се съгласите са валидни за всички мъже и жени, без значение от произхода и възрастта им.Няколко дами, които са образователни медиатори, благодариха за срещата и добрите примери, защото им дават смелост. Не всички те са подкрепяни от близките си в желанието си да учат и работят. Такива срещи им дават нужната подкрепа, споделиха още те.Обобщихме в реално време какво мислят присъстващите на въпроса „Каква е ромската жена днес?”

За финал ще завършим с думите на Огнян Исаев: „като един мъж: важно е да имаш подкрепа. Но ако се замислим, никой от нас, включително и мъжете, не сме имали пълна подкрепа за мечтите си, защото мечтите и целите си ги разбираме изцяло само ние, или хора, които са минали по същия път. Много хора от нашата общност нямат опит там, за където сме се запътили. И е нормално да нямаме подкрепа и да има страх от непознатото, защото години назад във времето нашите хора не са успявали, заради дискриминация или са били ограничени в това да работят тежката и нежеланата работа. Но ние сме тези, които можем да се изправим и да им покажем, че можем да стоим изправени. И вие го правите. Но имайте предвид, че това не става от днес за утре. Това понякога отнема поколения. Ние в момента подготвяме тухлите. След нас строежът трябва да продължи. И вие сте хората. Особено жените, които са по-организирани и по-упорити. Трябва да сме по-уверени, но и по-подготвени.”