Две десетилетия нарушения на правото на сдружаване – казусът ОМО Илинден и други срещу България
На заседание на Комитетa на Министрите към Света на Европа проведено на 7-9 юни 2021 г. България беше приканена за пореден път да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека във връзка с отказа за регистрация на Сдружение „ОМО Илинден“ и сходни организации.
Според Комитета на министрите всяко ново заявление за регистрация на организации, поставящи си за цел постигането на признаване и защита на интересите на „македонското малцинство в България“ следва да се разглежда по начин, който не нарушава Европейската конвенция за правата на човека (чл. 11 – свободата на събранията и сдружаването). Освен това Комитетът настоява за осигуряването на по-широкообхватно и ефективно задължение за Агенция по вписванията да дава указания на сдруженията за поправка на заявленията и документите им за регистрация (препоръката е дадена във връзка с липса на указания как да се поправят пороци на подадените при регистрация документи или неизчерпателно посочване на всички допуснати или открити недостатъци).
Делата срещу България
От 2006 г. досега
България е осъждана 6 пъти от ЕСПЧ за необосновани откази на съдилищата в
периода между 1999 и 2015 г. да регистрират сдружения, поставящи си за цел
постигането на признаване и защита на интересите на „македонското малцинство в
България“.
Жалба | Дело | Решение от | Окончателно на |
59491/00 | 19/01/2006 | 19/04/2006 | |
34960/04 | 18/10/2011 | 08/03/2012 | |
29496/16 | 11/01/2018 | 11/04/2018 | |
70502/13 | 11/01/2018 | 11/04/2018 | |
67197/13 | МАКЕДОНСКИ КЛУБ ЗА ЕТНИЧЕСКА ТОЛЕРАНТНОСТ В БЪЛГАРИЯ И РАДОНОВ | 28/05/2020 | 28/05/2020 |
23702/15 | ВАСИЛЕВ И ДРУЖЕСТВО НА РЕПРЕСИРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ В БЪЛГАРИЯ, ЖЕРТВИ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ТЕРОР | 28/05/2020 | 28/05/2020 |
В първото от серията решения ЕСПЧ открива нарушение
на чл. 11 от ЕКПЧ (право на сдружаване), като мотивирано отхвърля всички
аргументи на съда за отказ на регистрация на организацията. Въпреки това след
2006 г. на ОМО Илинден е отказана регистрация три пъти от българския съд,
отчасти на основания, които вече са били критикувани от Европейския съд.
Неспазването на ЕКПЧ и решенията на ЕСПЧ продължава и след 2018 г. от Агенцията по вписванията, към която се прехвърли регистрацията на организациите с нестопанска цел. От 2018 досега „ОМО Илинден“ е подало пет заявления за регистрация, като всички са били отхвърлени главно на формални основания.
Ако има желание, има и мотиви
При
продължаващите вече повече от две десетилетия опити на
ОМО Илинден и сходни организации да се регистрират са изтъквани различни, често
непоследователни и в общия случай противоречащи на решенията на ЕСПЧ аргументи
за отказите от страна на българския съд, а по – късно и от Агенцията по
вписванията.
На този
етап изглежда, че правото е оставено настрана и за съда всички средства дори и
нарушаващите конституцията и конвенцията, както и установената практика към
останалите организации, са оправдани стига да не се допусне регистрация на
сдружението. По този начин казусът ОМО Илинден отдавна вече не е просто
нарушение на правото на сдружаване на учредителите на организацията. Трайното
нарушаване на конституционно право на определени лица е нарушаване на
принципите на правовата държава и представлява заплаха за упражняване на
правата на всички граждани.
Още при първото решение на ЕСПЧ от 2006 г. по казуса са изведени три основни групи основания за откази за регистрация на сдружението и съответните аргументи за тяхната неоснователност.
1. Недостатъци на предоставената за целите на регистрацията документация
При първия
опит на ОМО Илинден да се регистрира Върховният касационен съд в качеството си
на трета инстанция твърди, че уставът на организацията следва да се подпише от
всички учредители и това правило на закона изключва възможността да се подаде
списък на отделен лист с подписите на приелите устава лица. ЕСПЧ не се
съгласява с този аргумент, като се позовава на действащото тогава българско
законодателство, според което наистина се изисква уставът на сдружение да се
подпише от учредителите като очевидната цел е да се установи, че всички
учредители са съгласни с него, но без да се дават конкретни технически насоки
как това да се случи. Така, според ЕСПЧ при липса на установени нормативни
изисквания за техническите изисквания относно оформянето на един устав няма как
да се счита, че предоставянето на списък на подписалите учредители на отделен
лист е нарушение.
При опитите на ОМО Илинден да се регистрира след 2018 г. в Агенция по вписванията също са давани откази във връзка с недостатъци, свързани с документацията. Например, отказ заради липса на документи със заличени лични данни. Съгласно съдебната практика, когато в заявлението за регистрация или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от Агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях (в този смисъл е Решение № 45 от 20.06.2019 г. на ОС - Кюстендил по т. д. № 61/2019 г.).
2. Противоречие на устава на организацията с Конституцията и други закони
При
разглеждане на първото дело по казуса ОМО Илинден от ЕСПЧ се установява, че
според Софийския апелативен съд една от целите, която си поставя сдружението -
да се иска aвтокефален статус на Македонската църква в Пиринска Македония -
представлява религиозна дейност, която може да се осъществява само от
религиозни организации, които се регистрират по друг ред. ЕСПЧ обаче отбелязва,
че според действащото българско законодателство религиозни организации
извършват проповядване и религиозно обучение, а не посочената от ОМО Илинден
цел.
Според
българския съд, също така, поставянето на целите „да се провеждат мирни
събрания, срещи, митинги и демонстрации“, както и „номиниране на независими
кандидати“ в избори са политически цели, които могат да се преследват само от
политически партии. Според ЕСПЧ обаче с оглед чл. 12 на Конституцията само
партии могат да се явяват на избори и това по същество не води до забрана
организации, които не са регистрирани като партии, да поддържат независими
кандидати на избори. Още през 2006 г. ЕСПЧ констатира, че поддръжката на
независими (а и партийни) кандидати от организации, които не са партии, е нещо
обичайно в България.
През 2020 г. Агенция по
вписванията е отказала регистрация на „ОМО Илинден“, без да даде указания, като
е критикувала целите му, свързани с осигуряване програми в средствата за масова
информация на македонски език като налагащи задължения на държавата. Тази аргументация
от страна на Агенцията противоречи на природата на гражданските организации –
те се застъпват пред държавата и нейните институции за предприемането на
определени действия в защита на права и интереси, които организациите
представляват, и това не може да се тълкува като вменяване на задължение на
държавата да извърши исканите действия.
При обжалване на един от отказите на Агенцията по вписванията Софийския апелативен съд дава указание, че „ОМО Илинден“ е трябвало да поиска регистрация като сдружение в обществена полза. Това явно противоречи обаче на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, съгласно който „юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза.“ Принуждаването на „ОМО Илинден“ да приеме правната форма на сдружение за общественополезна дейност (което предполага определени предимства, но и по-строги условия за регистрация и дейност) повдига сериозни съмнения за ограничаване на правото на сдружаване.
3. Предполагаеми заплахи, произтичащи от целите на организацията
Още при неуспешния опит
на ОМО Илинден да се регистрира в съда в Благоевград през 1999 г. е изтъкнато
като основание за отказ, че сдружение, поставящо си за цел защитата на
интересите на "македонско малцинство", би противоречало на единството
на нацията, тъй като такова малцинство не съществува. Същият аргумент е
използван при последващи откази включително и при откази от страна на Агенция
по вписванията през 2019 и 2020 г.
Този въпрос е разгледан обстойно от ЕСПЧ още при постановяване на първото решение по казуса през 2006 г. Според ЕСПЧ искането на група хора за отделяне на част от територията на една държава и съответно настояването за фундаментални териториални и конституционни промени, не води автоматично до легитимно ограничаване на правото им на сдружаване. Изразяване на сепаратистки идеи, настояване за териториални промени в речи, демонстрации или програмни документи не са сами по себе си заплахи за териториалната цялост на нацията или националната сигурност. Колкото и шокиращи да изглеждат подобни виждания за властите или мнозинството от населението, това не е достатъчно те да бъдат потискани. Съгласно решението на ЕСПЧ в “условията на демократично общество, основаващо се на върховенството на закона, на политическите идеи, които оспорват съществуващия ред, без да поставят под въпрос устоите на демокрацията и чието осъществяване се проповядва с мирни средства, следва да се предостави подходяща възможност за изразяване посредством, между другото, участие в политическия процес“. Към момента обаче всички откази за регистрация на ОМО Илинден, свързани със заплаха за националната сигурност, се основават на съмнения, без да има доказано осъществено насилие или дори ясно изразено намерение за такова.
Свободата на сдружаване в плен на политиката и предразсъдъците
На този етап казусът ОМО Илинден изглежда неразрешим. Дългогодишното нарушаване на редица решения на ЕСПЧ и създаването на съдебна практика с мотиви, противоречащи на закона, може да има дълготрайни негативни последици върху спазването на правото на сдружаване в България.
Вижте още
по темата тук.
Тази новина е част от серията "Правни новини за НПО".
#правниновинизаНПО
Публикувано от:
Български център за нестопанско правоСходни публикации
Не трябва да мълчим, трябва да бъдем обединени
Българският и международен бизнес и гражданско общество заедно за по-добра среда10 български и международни работодателски и
„Дела и демокрация": Разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, със съдия Владислава Цариградска
„Дела и демокрация": Разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, със съдия Владислава Цариградска Владислава Цариградска е
35 граждански активисти за детските права с почетни отличия от премиера Димитър Главчев за принос към благосъстоянието на децата и семействата у нас
Грамотите бяха връчени по повод 35 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на дететоДнес, 20 ноември, се