Как пострадаха статусът и работните условия на заетите в културата
Voices of Culture представи най-новия си доклад пред ЕК
На 29 юни 2021 г. инициативата Voices of Culture представи пред Европейската комисия (ЕК) доклада„Статус и работни условия за артисти и заетите в сферата на културата и креативните индустрии“. По него са работили 47 организации от Европа, една от които е и българската фондация „Пловдив 2019“.
Докладът на Voices of Culture представлява практическо приложение на инструмента „Структурен диалог с гражданското общество“, познат ни също от 2007 г. и Европейската програма за култура. В тази ключова програма Структурният диалог и „Отвореният метод на координация с държавите-членки“ бяха описани като двата основни инструмента за сътрудничество на ниво гражданско общество - европейски институции. Чрез настоящия и останалите доклади на Voices of Culture професионалисти и експерти в сферата на културата дават своя принос, бележки и препоръки към ЕК по широк обхват от актуални за сектора теми, по време на открита среща между двете страни, предхождана от няколкомесечен процес на брейнсторминг.
Пандемията от последната година и половина нанесе сериозен удар върху културния сектор, като не само навреди финансово, но задълбочи отдавна отлагани социални проблеми и очерта още по-ясно икономическото неравенство между подсекторите - например между реклама и изпълнителски изкуства. Междувременно се очерта и особената двойнственост в това от една страна да има все по-голямо признаване на важността на културата за устойчивостта на ЕС и от друга да става все по-болезнена нуждата от координиран общоевропейски подход за подобряване на работните условия на заетите в сектора, и особено на тези на свободна практика.
Докладът на Voices of Culture потвърждава, че виталността на европейската култура зависи от юридическото, социалното и политическото припознаване, адекватна защита и подкрепа срещу икономически и политически натиск върху хората от културната сфера. Сред ключовите теми, които спешно се нуждаят от решение са: юридическият статус на културните професионалисти; социалната сигурност; мерки за приходи, данъци и такси; интелектуални права; колективна защита; мобилност на хора и артефакти; достъп до финансиране; свобода на изразяване; достъп до обучение.
България не прави изключение от тази тенденция на незащитени работни условия. Кризата показа, че голяма част от работещите в сектора са финансово уязвими и юридически незащитени, поради формата на заетост, която практикуват. Въвеждането на извънредно положение и ограничаване на събитията на живо, причини финансова катастрофа на стотици културни професионалисти, като бунтът срещу ситуацията им предизвика създаването на своеобразна спасителна мярка на двата най-големи фонда за култура - Национален фонд „Култура“ и програма „Култура“ на Столична община, които отвориха конкурси само за подкрепа на проекти на физически лица.
Сред някои от примерите, разгорели пламъка на кризата в изкуствата и творческите индустрии у нас и в Европа, които и докладът адресира са:
- атипичната природа на артистичния процес – заради която много голяма част от него се оказва скъп и времеемък, а крайният продукт/произведение се сблъсква с относително тесен и непредсказуем пазар. В особена степен това важи за българския културен „пазар“, който е значително по-малък в сравнение с повечето европейски, заради големината на държавата и езика.
- дигиталното развитие – дигиталният бум, който се случи с настъпването на пандемията позволи на много изкуства да достигнат немислими дотогава пазари и аудитории. Но наред с това показа, че част от артистите са неподготвени да работят в среда толкова агресивна към техните интелектуалните права и насред цензурата на дигиталните платформи.
- небалансираното разпределение на силите във веригата по създаване на културно съдържание – в дигиталния поток много артисти останаха ощетени от страна на различни разпространители, издатели и дори институции, като приеха несъвестни условия на труд, в името на финансовото си оцеляване.
- асиметрия и дисбаланс в Европа – работните условия на континента никога не са били хомогенни, но с пандемията, различията се задълбочиха. Това се случи не само заради липсата на консолидирана статистическа информация в сектора, която да даде представа за размера на нуждите и антикризисните мерки, но и защото различните държави реагираха по различни начини за спасяването на своята културна сфера. Задълбочаването на разликите в условията на труд в държавите-членки ще направи още по-труден културния обмен и сътрудничество, общите проекти и взаимния принос, заради финансовата невъзможност заетите да бъдат конкурентни, както и да се учат и развиват в дългосрочен план.
Като алармира и предлага решения на предизвикателствата в културния сектор Voices of Culture насочва гласа на професионалисти по дадена тема към правещите политиките и в крайна сметка укрепва капацитета на сектора да бъде най-добрия адвокат на собствените си идеи, нужди и проблеми.
Пълният текст на най-новия доклад, с конкретните препоръки за подобряване на заетостта и социалния статус на заетите в сферата на културата, можете да прочетете тук: https://voicesofculture.eu/wp-content/uploads/2021/07/VoC-Brainstorming-Report-Working-Conditions-2.pdf (на английски език)
Снимка: Daniel Nebreda from Pixabay
Публикацията е част от проекта #културниполитики, който се
осъществява с подкрепата на Столична община.
Публикувано от:
Културна фондация А 25Сходни публикации
Пъзел от изкуства | 22.11. – 24.11.
Искаш ли да бъдеш част от развитието на културната среда?За период от три дни ще превърнем една от ключовите локации на София -
Близо 300 000 българи четоха в един ден
Второто издание на националния Ден на четенето у нас постави нов рекорд и успя да обедини близо 300 000 българи в страната и
Магията на българското вино с Асен Цеков от Vino Orenda
На 13 ноември 2024 г. English Language Café и Мулти култи колектив организираха една прекрасна вечер на тема магията на