Проект за нов Правилник за организацията и дейността на Народното събрание – крачка напред?

През април месец 45-ото Народно събрание прие промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в които се съдържаха редица нови правила, които даваха сериозна заявка за гарантиране на прозрачен законодателен процес и активното гражданско участие в него.

Поради предсрочните избори обаче не успяхме да видим на практика функционирането на тези промени. В момента тече обсъждане на проект на нов Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, по който ще работи 46-ото Народно събрание. В Проекта са запазени някои важни нововъведения от предходния Правилник, но има и съществени промени.

Комисията за прякото участие на гражданите и по взаимодействието с гражданското общество

Досегашната Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите бе натоварена с важните задачи да разглежда жалби, предложения и петиции на гражданите, както и да осъществява диалог и взаимодействие с представители на неправителствените организации, включително като провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес.

В хода на разработване на проекта за нов Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и още преди публикуването му бесъобщено от Председателя на Народното събрание Ива Митева, че се предвижда Комисията по взаимодействието с неправителствените организации да се влее в Комисията по вероизповеданията и правата на човека. След бърза реакция на граждански организации тази идея беше загърбена и ще продължи съществуването на постоянна комисия, която да взаимодейства с гражданските организации, но дори ще акцентира и на възможностите за пряко участие на гражданите.

Променено е наименованието на комисията: Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество.Съгласно проекта на Правилник се предвижда Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество да има следнитефункции:

1. да дава становища по предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и петиции по чл. 45 от Конституцията;

2. да разглежда и дава становища по он-лайн петиции на гражданите;

3. да провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес;
4. да осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания; заключенията от обсъжданията се изпращат на съответните компетентни комисии;

Запазва се създаването към нея на Обществен съвет от представители на граждански организации (аналогичен на предвидения в сега действащия Правилник Обществен съвет от представители на неправителствени организации).

Предвижда се и Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество да провежда редовно съвместно заседание с Обществения съвет от представители на граждански организации на всеки три месеца вместо предвидените в момента шест месеца.

Запазва се и задължението Комисията да внася доклад за дейността за обсъждане в пленарна зала като е предложено това да се случва на всеки 3 месеца вместо 6.

Предложено е и Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество да осигурява възможност за пряко участие, като се създаде портал за подаване на онлайн петиции. Предвижда се Комисията да подготвя доклад по темата на всяка петиция, който е неразделна част от петицията и се предоставя на съответната компетентна комисия. Това предложение е важно, т.к. чрез приемането и реализирането му ще се осигурят условия за реализиране в дигиталната среда на правото по чл. 45 от Конституцията на гражданите да подават предложения и петиции от държавните органи. Важно е обаче да отбележим, че е целесъобразно при изграждане такъв портал да се предвиди възможност петициите да имат адресат всеки държавен орган, а не само Народното събрание.

Нов момент е и предвидената възможност Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество съвместно с Обществения съвет, по собствена инициатива или по предложение от физически или юридически лица, да може да извършва оценка на действащото законодателство, като приема заключения и предложения и ги изпраща до водещите комисии, когато държавата е осъдена да заплати на потърпевшите обезщетение за причинени вреди, с цел подобряване на законодателство и избягване на бъдещи случаи на ангажиране на отговорността на държавата.

Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите

С проекта на нов правилник се предлага Комисията по вероизповеданията и правата на човека да бъде заместена от „Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите.“ Така на практика функцията  да се разглеждат жалби, сигнали и предложения на гражданите, която към момента се изпълнява от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите ще се прехвърли към тази за правата на човека и вероизповеданията.

Важно е да се отбележи, че към Комисията по конституционни и правни въпроси се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение и анализ на законодателството в съответствие с принципите и нормите на Европейския съюз и международните норми за защита на правата на човека и основните свободи и за анализ от правните последици на решенията на Конституционния съд.

Обществено обсъждане на законопроекти

За съжаление промяната в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от април, с която следваше да се реши дългогодишният проблем свързан с това, че законопроектите предложени от народни представители не се публикуват за обществени консултации на страницата на Народното събрание не беше решен.

Проектът за нов правилник съдържа редица механизми, съществуващи и нови, за гражданско участие. Предстои проектът на правилника да се гласува в пленарна зала, а впоследствие и комисиите да приемат свои правила за работа. Важно за гражданския сектор е, че и в новия парламент се запазва постоянна комисия, която да взаимодейства с гражданите и техните организации. Оттук нататък следва на практика това взаимодействие да се осмисли и да бъде ефективно с активното участие и на институциите, и на организациите.

Тази новина е част от серията "Правни новини за НПО".

#правниновинизаНПО