Докато българската културна общност се вълнува за бъдещия достъп до безвъзмездни средства, справянето с предишни злоупотреби и начина на разпределяне на бюджета от Плана за възстановяване и устойчивост, министрите на културата на най-големите икономики в света се обединиха около трансформиращата й роля в исторически акт. Те се срещнаха на 29 и 30 юли т.г. в Рим, където подписаха декларация за ангажимент към сферата на културата, въвличането й в дневния ред на Г-20 и потвърдиха стойността на икономическия й принос. За първи път от създаването си досега икономическият форум поставя толкова категорично културния сектор в своя фокус. Декларацията от Рим е продължение на първата среща на министрите на културата в историята на Г-20, инициирана година по-рано от Саудитска Арабия, когато страната е домакин на форума. Още тогава погледите са насочени не само към културата „като начин да поддържаме чувството си за нормалност“, както казва арабският културен министър принц Бадр, но и към нейната икономическа роля след пандемията.

В Рим глобалните културни лидери дават знак за това, че е настъпил ключов момент културата да влезе в политическия дневен ред с категоричност и централна роля, с каквато в него присъстват икономически, социален, сектор на сигурността, екология и др. Те поставя 5 приоритетни теми, които стават и основни точки в последвалата Декларация, а именно:

• Защита и насърчаване на културата и креативните индустрии като двигател за устойчив и балансиран растеж;
• Защита на културното наследство от природни и екологични бедствия, климатични промени и трафик;
• Насърчаване на дигиталния и технологичен преход в културата и креативните индустрии;
• Изграждане на капацитет в сектора за справяне със съвременните предизвикателства, включително тези в културния сектор;
• Справяне с климатичните промени чрез културата.

.
Всички 32 точки от Декларацията можете да прочетете тук: https://www.g20.org/wp-content/uploads/2021/07/Final-Declaration.pdf (на английски език). В тях министрите призовават за признаване на културата и креативността като фундаментална част от по-широките политически програми на правителствата за социална кохезия, заетост, иновации, здравеопазване, местно развитие, човешки права и т.н. Препоръчват включването им в националните стратегии за възстановяване от пандемията и напомнят, че международните културни връзки зависят най-вече от здрав културен сектор едновременно и във всички страни.

Въпреки че България не участва в този форум, декларацията на министрите на културата на Г-20 все пак може да бъде още един сигнал (наред с кампанията #CultureDealEU, например), че е време за реформи и светът е готов за тях. Декларацията от Рим е аргумент, основание за размисъл, а защо не и повод за проява на политическо визионерство и в българския културен сектор, в който крещящата нужда от реформи е заглушавана от хватката „0.4 – 0.6“ (границите на годишния бюджет за сектора като % от БВП), липса на дългосрочен стратегически документ и на практика никакво политическо лоби за култура, базирано на данни и визия.

Снимки: g20.org

Публикацията е част от проекта #културниполитики, който се осъществява с подкрепата на Столична община.

#културниполитики e съвместна рубрика на Културна фондация А25 и Информационния портал за НПО в България и се осъществява с подкрепата на Столична община. Нейната цел е да представя ключови решения, процеси и политики от България и света, от значение не само за професионалистите в сектора, но и за благоденствието на всички нас като граждани. Културата не е лукс, а право и нужда на всеки, както и градивен елемент за справедливо, знаещо и можещо общество - ето защо да знаем какво се случва в нея и как се управлява тя, е съществено важно. Поради това, за да бъде от полза за своята аудитория, #културниполитики ще откроява и контекстуализира значимото и интересното на страниците на НПО портала и в неговия бюлетин.