Възможности за активно участие на гражданите в процесите на вземане на решения на Народното събрание

20 август 2021 г.

В началото на август месец бе обнародван Правилник за организацията и дейността на 46-тото Народно събрание. Новият Правилник, а и наложената парламентарна практика досега, предоставят редица възможности за активно участие на гражданите.

Ето и по-важното, което трябва да знаем, за да се възползваме от тези възможности.

Контакт с народните представители и информация за работата на парламентарните комисии

На интернет страницата на Народното събрание можем да намерим електронната поща на всеки народен представител и директно да се обърнем към него.

Чрез искания към народните представители можем да поставяме и въпроси към министрите. Новоприетият правилник изрично предвижда възможността народен представител да задава въпрос, обобщен от срещи и искания на граждански организации и граждани, и това да може да бъде отбелязано в писмения въпрос към съответния министър.

Парламентарните комисии, съставът им, контактната информация на председателите на комисиите, вътрешните правила на съответните комисии, график на заседанията, стенограми и други документи свързани с работата им можем да видим тук.

Комуникация с Парламента може да се осъществява и чрез ОТДЕЛ „ПРИЕМНА“

КЪМ ДИРЕКЦИЯ ПАРЛАМЕНТАРНА КАНЦЕЛАРИЯ

Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество и Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите

Ø С новоприетия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание се предвиди създаването на постоянна парламентарна комисия - Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, която следва да:

1. дава становища по предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и петиции по чл. 45 от Конституцията;

2. разглежда и дава становища по онлайн петиции на гражданите;

3. провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес;

4. осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания; заключенията от обсъжданията се изпращат на съответните компетентни комисии;

5. разглежда и дава становища по предложения за подобряване на законодателството, свързани със случаи, водещи до ангажиране на отговорност на държавата за вреди.

Във връзка с работата на Комисията е предвидено да се създаде портал за подаване на онлайн петиции. Комисията следва да подготвя доклад по темата на всяка петиция, който е неразделна част от петицията и да я предоставя на съответната компетентна комисия.

Към Комисията отново е предвидено да работи Обществен съвет от граждански организации, които да гарантират включването на обществено значимите теми в дейността на Комисията и взаимодействието ѝ с гражданските организации.

Ø Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите е постоянна комисия, чиито функции не са изрично определени в новия Правилник, следва да отговоря за получаване и отговор на жалби на граждани.

Във връзка с нарушения, извършени от народни представители на етичните норми по Раздел II на Правилника, гражданите могат да изпращат своите жалби до Подкомисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към Комисията по конституционни и правни въпроси.

Участие на граждани в заседанието на парламентарните комисии

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда граждани да могат да присъстват на заседанията на парламентарните комисии при спазване на режима на достъп в Народното събрание и реда, установен в комисиите. Въпрос на добра парламентарна практика е всяка комисия да приеме вътрешни правила, осигуряващи максимално лесен достъп на гражданите до заседанията й.

Изрично е предвидено в новия Правилник представители на граждански организации, синдикални, съсловни и браншови организации да могат да представят писмени становища и по тяхна инициатива да имат право да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти на актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите.

Обществено обсъждане на актове на Народното събрание

Съгласно новоприетия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите, които се публикуват на страницата на водещата за съответния законопроект комисия на сайта на Народното събрание. Не е изрично уредено към кого следва да са адресирани становищата, което означава, че всяка комисия или председателят на Народното събрание, получили становище, следва да го изпратят по компетентност към водещата комисия. Въпреки това е подходящо при изготвяне на становище да се провери коя е водещата комисия за съответния законопроект на неговата индивидуална страница на сайта на Народното събрание и да се изпрати директно към нея. Можете да търсите внесени законопроекти в Народното събрание тук.

Освен законопроекти постоянните комисии разглеждат и Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз на Министерски съвет, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание. Във връзка с тези актове също могат да се изпращат становища.

В новия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание се въведе задължението законопроекти да се разглеждат на първо гласуване след провеждането на публично обсъждане от водещата комисия и публикуването на доклад с резултатите от него на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание. Докладите следва да се публикуват в рамките на 3 дни от провеждане на обсъждането.

По този начин всички законопроекти преминават през форма на обществена консултация. Така се прекъсва дългогодишната порочна практика законопроекти, които са внесени от народни представители, да не преминават през необходимата обществена консултация. Процедурата по провеждане на „публични обсъждания“ в новия Правилник обаче е твърде лаконично уредена без да са ясни срокове и точен ред. Към момента граждани могат да получават информация за предстоящи публични обсъждания тук.

КАКВО ОЩЕ ДА ОЧАКВАМЕ

Ø Онлайн петиции

Предстои изграждането на портала за подаване на онлайн петиции. Към момента в Правилника единствено е уредено, че Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество подготвя доклад по темата на всяка петиция, който е неразделна част от петицията и се предоставя на съответната компетентна комисия. Важно е да се предвидят ясни правила за ползване на платформата, какви задължения ще имат и какви мерки ще предприемат парламентарните комисии във връзка с получени доклади по петициите. Идеята за платформата е добра и следва да се насърчи приемането на правила във връзка с нея, които да гарантират ефективността й и да обезпечат доверието на гражданите в нея.

Ø Единен вход за гражданите и гражданските организации в Парламента

Всички описани тук възможности са пътят за достъп на гражданите и техните организации до Народното събрание. За да бъде използван този път, той трябва да е ясно обозначен. С други думи, необходимо е Парламентът да публикува по разбираем за всички начин информация за реда и възможностите на гражданите да взаимодействат с и да имат активно участие във връзка с работата на Парламента.

Контакти с Народното събрание вижте тук.

Тази новина е част от серията "Правни новини за НПО".

#правниновинизаНПО