Властта на гражданите - Епизод 50. Днес темата са мигрантите в България

Предаването „Властта на гражданите… или какво можем заедно“ се реализира в рамките на проекта „Каузи с глас и лице“, финансиран по Фонд Активни граждани България. Целият звуков файл можете да чуете тук: https://anchor.fm/kauzisglasilice/episodes/---50-erb23r/a-a4q2a8u

Днес темата са мигрантите в България  – между подадената ръка от страна на обществото и хората, и бюрокрацията, която често демонстрират институциите.

Разговаряме в студиото със Силсила Махбуб, която идва от Афганистан и е в България повече от пет години и с Десислава Петкова – ръководител проекти в отдел „Миграция и интеграция“ на Сдружение „Каритас-София“. Десислава работи в център „Св. Анна“, който предоставя социални услуги в подкрепа на интеграцията и социализацията на мигранти.

В репортаж пък разказваме за д-р Сагър ал-Анези, който е лекар в пловдивското село Трилистник и който е в България вече 13 години. Ще чуете историята за това как едно „лице без гражданство“ все още очаква принадлежност в страната ни, след като идва тук от Кувейт, за да учи Медицина през 2007 година.

Силсила е на 25 години, тя е от Афганистан и идва в България преди шест години.  Идва с надеждата да продължи образованието си и да се реализира като инженер. В Афганистан завършва висше инженерно образование в рамките на 2 години след средното си образование по индивидуална ускорена програма.

В родината си е работила като водещ на телевизионно предаване и в радиостанция. „В радиото имахме програма за младите, които искат да продължат образованието си в университет. Това е голяма помощ за един млад човек, да намери пътя си след училище“, разказа самата Силсила в студиото на Дарик.

„Дойдох тук заради ситуацията там, защото там е трудно жена да работи в радио, нямаш подкрепа от хората, които те слушат. В нашата държава това не се приема добре. Мислят, че жените трябва да не бъдат много активни“, допълва тя.

Силсила казва, че мечтата й е била да стана инженер, заради което и учила. Но каквото и да завършиш там, ако си жена, след това ще си учителка. За мен инженерството е нещо много голямо и затова реших да търся друго място, казва още младата жена и разказва, че идва в България, защото тук е живял чичо й, който обаче вече е починал.

Тук освен, че не признават дипломата й, чака четири години за хуманитарен статут. През това време научава български език и започва работа в Каритас. Не успява да запише инженерна специалност в архитектурния университет в София, защото се налага да работи, а там няма дистанционна форма на обучение. Успява да стане задочен студент в НБУ, но в икономическа специалност.

Сега Силсила търси подкрепа за идеята си да отвори шивашко ателие, в което да работят жени бежанки. „Когато работих в Каритас срещнах много жени бежанки, които са минали през много трудности и реших да направя място, където те могат да работят. Много жени, които можеха да шият и бродират, но заради незнанието на български език, не могат да работят. Така дойде идеята да направя шивашко ателие“, разказа Силсила.

Бродирането научила още в детството си, а шиенето започнала да учи миналата година. „В момента имам само две жени, но заради това, че работят от вкъщи е трудно и не можем да имаме много поръчки“, пояснява младата жена. Миналата година започнали със шиене на маски, като тя разпределяла материалите и ги носила в домовете на жените.

Нужно им е помещение, в което да сложат три машини и да има място, когато клиентите идват да пробват дрехите. Затова и Каритас я подкрепя, като в рамките на platformata.bg е създадена кауза „Шивашко ателие за Силсила от Афганистан“. Нужни са им 4 000 лева, които ще са достатъчни за наема на помещение за шест месеца и за купуването на две шевни машини, защото в момента разполагат само с една.

До момента са събрани 1 900 лв. от нужните 4 000 лв. Като организация, заставаме зад нейната кампания, имаме отговорност за изразходването на даренията и всички разходи за наем, за машини ще бъдат видими, обясни и Десислава Петкова от „Каритас-София“.

"Във всяко начало има трудности, но съм готова да се срещна с тях", казва Силсила, която се надява работата да потръгне и да успее сама да покрива наема си след това, както и да плаща добре на жените бежанки, които шият в ателието. В момента поръчки могат да се приемат само на сайта на Силсила и в страницата й във Фейсбук.

Освен за работата на център „Св. Анна“ за интеграция и подкрепа на мигранти, Десислава Петкова разказа и за другите дейности на Каритас в подкрепа на бежанците. „Имаме две социални предприятия  – бистро „Каристо“, в което работи едно ливанско семейство. Те предоставят топъл обяд във връзка с Ковид-кризата, а другото е „КаритАрт“, което осигурява работа на жени мигрантки.

„Осигуряваме подкрепа за заетост, имаме много добра изградена мрежа от работодатели, на които благодарим. Но мигрантите трябва да получат подкрепа и за задържане на работното място, защото първите няколко месеца са много критични“, обясни още Десислава Петкова.

Неправителствените организации  могат да помогнат с достъп до образование, до обучение по български език, до здравеопазване и за връзка с институциите.

Една неправителствена организация не може обаче да замести държавата. Това от което имат нужда мигрантите е финансова подкрепа  и жилищно настаняване, нещо с което нито една неправителствена организцаия не може да помогне, отбелязва Десислава Петкова. И напомня, че държавата има регистрационно-приемателни центрове, но 14 дни след като бежанците получат статут, те трябва да напуснат тези центрове и да получат адрес, след което те остават сами на себе си.