Властта на гражданите - Епизод 55. Как се отрази пандемията на мигрантите в България

Предаването „Властта на гражданите… или какво можем заедно“ се реализира в рамките на проекта „Каузи с глас и лице“, финансиран по Фонд Активни граждани България. Можете да чуете цялото предаване тук: https://anchor.fm/kauzisglasilice/episodes/---55-erb3jh

Как се отрази пандемията на мигрантите в България, търсещите закрила и получилите хуманитарен статут и кой помага за интеграцията им – това е темата на днешното предаване.

Събеседници в студиото на Дарик са Емилия Братанова ван Хартен , сътрудник по интеграцията във Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и Ива Парцалева – старши асистент по закрилата във ВКБООН.

В репортажа в предаването ви разказваме за един успешен пример на интеграция, въпреки проблемите с езиковата бариера и признаването на образование. Това е историята на за Хасан Мохамед от Ирак, който вече говори български език и работи в голяма българска фирма. За работата му помагат от Центъра за интеграция на бежанци и мигранти „Св. Анна“ към „Каритас София“.

Броят на търсещите закрила в центровете за настаняване не е голям

Малко под 1 000 души са в момента търсещите убежище, които са в центровете за настаняване по данни на Държавната агенция за бежанците, посочи Емилия Братанова ван Хартен. От юли започна да се увеличава потокът, през октомври беше най-голям брой, но през зимните месеци намалява. Така че броят им не е голям, допълни тя.

Най-много търсещи закрила в страната ни са от Афганистан, Сирия и Ирак, посочи още тя.

„Де факто система за интеграция на получилите хуманитален статут все още в страната ни няма“, коментира Ива Парцалева. Тя обясни, че има приета наредба какво трябва да се случи след като получат статут, но тя поради серия причини не работи и не се прилага активно. След като получат статут, мигрантите трябва да си намерят дом, жилище, напомни тя.  

След като получат статут мигрантите остават без подкрепа от държавата

Докато търсещите закрила са в процедура и са в центровете за настаняване, и докато изчакват преценката на държавата дали трябва да получат статут, те получават една помощ от по 20 лева на месец, плюс още 10 лева, ако са заети с някакви дейности в центровете, обясни още Ива Парцалева.

След това обаче е много трудно да си намериш сам жилище, да си извадиш документи и в тази ситуация на помощ идва НПО-сектора. На този етап Държавната агенция за бежанците е отговорна до получаването на статут, но след това никой не е отговорен. На теория трябва да е отговорна местната власт, но засега това е по-скоро пожелателно, допълни Парцалева.

Тя напомни, че интеграцията включва комплексни услуги – когато имат статут мигрантите могат да получат и социална помощ и социални услуги, но често не знаят към кого за какво да се обърнат.  

Европейските държави имат различни подходи и системи на интеграция – някъде процесът на подкрепа продължава 6 месеца, другаде година и даже две. Предоставя им се жилище – било частни домове, било общежития, интеграция, езикови курсове.

Ситуацията с образованието на децата е значително по-добра

Ситуацията с образоването на децата се подобри през последната година, след като беше променена законовата рамка, която позволи голяма част от децата бежанци да влязат в българската образователна система, коментира Емилия Браганова ван Хартен.

По думите й за разлика от първите години, когато страховете и предразсъдъците към бежанците бяха далеч по-големи, сега няма случаи да се отказва образование на децата. Страховете малко и много са преодолени, а има вече много материали как да се организира образованието, допълни Емилия ван Хартен. Сега проблем създавало дистанционното образование, което не е много подходящо за децата бежанци.

При възрастните обаче все още има проблем, защото често няма кой да им окаже помощ за изучаването на български език или те не знаяк към кого да се обърнат за подкрепа. Освен това продължава да бъде проблем признаването на образованието на мигрантите, тъй като те идват от страни с конфликти и трудно могат да осигурят легални документи, които България да признае. Това създава проблеми както за продължаване на образованието, така и за намиране на работа.

Бежанският консултативен съвет с проект за платформа, която бори слухове

11 са членовете на създадения през миналата година Бежански консултативен съвет към представителството на Върховния комисариат за бежанците на ООН у нас. В нея участват бежанци от различни държави, живеещи в България – търсещи закрила в страната ни и получи хуманитарен статут.  

„Тяхната роля е да бъдат мост – от една страна да обяснят трудностите на мигрантите, но те са и добър начин да стигаме и ние до общността, да обясняват законова рамка и възможностите за интеграция“, обясни Ива Парцалева.

Емилия ван Хартен съобщи, че членовете на Бежанския консултативен съвет са подготвили и спечелили в края на миналата годита проект по един вътрешен фонд за иновации на агенцията на ООН за иновации.

Благодарение на този проект сме почти на финалната права да пуснем една платформа на четири езика – български, английски, арабски език и фарси. На тази платформа ще бъдат поместени слухове за бежанците и между тях и срещу слуха ще бъде написана истината, обясни тя.

По думите й другата цел е да се пусне правилна информация, преди тя да се е изгривила сред бежанците и в българското общество, за да се пресече дезинформацията. Тя напомни как през 2016 г. слух за болести сред бежанците в Харманли е изправил целия град срещу лагера там и едва след намесата на институциите и прегледите в бежанския лагер местната общност е била успокоена.

Пандемията е оставила немалко бежанци без работа

Коронавирусът се отрази доста негативно върху бежанците и мигрантите като уязвима общност. Засегнатите от пандемията сектори като ресторантьорство, услуги са тези, в които бежанците работят и немалка част от тях бяха освободени от работа, каза Ива Парцалева.

Тя допълни, че е имало доста заявки към неправителствените организации за финансова подкрепа от страна на мигранти, тъй като живеейки под наем имало реална опасност да останат на улицата, след като нямат доходи от труд.

Поддържаме връзки с много компании, които преди пандемията имаха интерес да наемат бежанци заради недостиг на работна ръка. От 60 компании едва 12 са задържали интереса си да наемат бежанци, уточни Ива Парцалева.

Успешният пример на Хасан и „Каритас София“, които му помагат да работи

Eзиковата бариера и трудното признаване на образованието са сред основните пречки хората търсещи и получили международна закрила в България да си намерят работа. Въпреки тези пречки обаче има много успешни примери – такава е и история на Хасан Мохамед от Ирак, който вече говори български език и работи в голяма българска фирма.

Казва, че приема България като втора родина, а колегите и приятелите си българи приема като семейство. И още, че е готов в българската армия да отиде, ако утре го извикат, но уви, като чужденец няма това право.

Проблеми от иракска страна му пречат да легализира в България дипломата си за основно образование от родината. Затова иска да продължи обучението си тук като запише вечерно образование.

Въпреки проблема с иракската му диплома за работата му помагат от Центъра за интеграция на бежанци и мигранти „Св. Анна“ към „Каритас София“. Там пък български език вече пет години преподава Владислав Дамянов. С него и с Хасан Мохамед ни среща Йовка Йовчева в репортажа си за предаването.