Как пандемията се отрази на културното ни потребление и какво следва от това

Избухването на пандемията, причинена от разпространението на вируса COVID-19 и вълнообразно въведените мерки за справяне с нея по цял свят от края на февруари 2020 г. насам, включващи режим на извънредно положение в много държави, наложително оставане вкъщи, физическа дистанция и други санитарни рестрикции, преобърна всички сфери на живота, включително нуждите от досег с културно съдържание на гражданите и начините за „набавянето“ му. 

С просто око е видимо, че най-осезаемите промени от гледна точка на публиката, дойдоха от „преместването“ на голяма част от културния живот онлайн и настъпилите промени в начина на мислене за събитията на живо. Но екипът на Националния институт за културни изследвания и обучение на Румъния е убеден, че е много важно да се вникне далеч по-надълбоко и  културните практики по време на пандемията да бъдат внимателно документирани, за да се отчетат тенденциите в тях, защото те дават важна информация, въз основа на която могат да се направят прогнозни анализи. Още повече, че събраните данни могат временно да послужат за планирането на средносрочни и дългосрочни културни политики и да са от полза за културни оператори и мениджърите в настоящата сложна ситуация, помагайки им да осъществят плановете си в новата социо-икономическа реалност.

С това намерение Институтът публикува своето първо изследване върху „Тенденции в културното потребление по време на пандемията“, анализиращо периода от юни до декември 2020 г. в Румъния. В него се обръща внимание на няколко основни поведенчески модела: 

• желанието на анкетираните да прекарват време в публични пространства в сравнителна перспектива с отговорите им от 2019 г., като тук изследването прави разлика между посещението на публични места с цел културни занимания и  социален живот;
• зародилите се културни практики по време на изолацията, не свързани с физическо присъствие на публични места, както и различни подходи за справяне с проявилите се дигитални неравенства;
• динамиката в потреблението на радио и телевизия през периода, отново в сравнителна перспектива с предходната година;

Анализът на събраните данни показва, че през периода на „локдаун“ и скоро след него, румънците са имали най-силно желание да посещават публични пространства с цел да се видят с близки и роднини. Що се отнася до тясно културно потребление, събитията на открито са отчетливо предпочитани, но също така в сравнение с 2019 г. се е повишило желанието за посещаване на музеи, литературни събития и т.н. в момента, в който това става възможно. Тази тенденция е всеобща, независеща от пол, възраст, семеен статут, но се проявява в пряка зависимост с доходи и образование. Друго любопитно заключение е, че що се отнася до потреблението на радио и телевизия, всъщност не са настъпили осезаеми промени спрямо времето преди пандемията, което анализаторите от Института обясняват като проява на стабилен навик. Единствената отличителна разлика се проявява в потреблението на съдържание, насочено към децата, като анимационни филми.

Пълният текст на изследването можете да прочете на: Trends_cultural_consumption_pandemicE1_EN.pdf (culturadata.ro) (на английски език)

Снимка:  Dan Novac from Pixabay 

Публикацията е част от проекта #културниполитики, който се осъществява с подкрепата на Столична община.

#културниполитики e съвместна рубрика на Културна фондация А25 и Информационния портал за НПО в България и се осъществява с подкрепата на Столична община. Нейната цел е да представя ключови решения, процеси и политики от България и света, от значение не само за професионалистите в сектора, но и за благоденствието на всички нас като граждани. Културата не е лукс, а право и нужда на всеки, както и градивен елемент за справедливо, знаещо и можещо общество - ето защо да знаем какво се случва в нея и как се управлява тя, е съществено важно. Поради това, за да бъде от полза за своята аудитория, #културниполитики ще откроява и контекстуализира значимото и интересното на страниците на НПО портала и в неговия бюлетин.