Борбата за Калина и изгубеното й детство

С днешната история искаме да ви запознаем с малката Калина, която обожава да рисува. Но още повече обича да…пита! Това малко момиченце е толкова любопитно и жадно за знания, че родителите й понякога едва смогват да се справят с всичките й въпроси. Но едновременно с това обожават тези въпроси. Обожават да чуват звънливия глас на Калина, който освен да пита, може да разказва истории с часове. Родителите й, семейство Данаилови, с радост я слушат, защото знаят какво е да чуват единствено нейното мълчание.  Мълчание, което са „чували“ до преди няколко месеца, преди да се обърнат за подкрепа към фондация „За Нашите Деца“.  

Калина е осиновена от семейство Радина и Иван Данаилови, когато е на 4 годинки. Родена е от нежелана бременност и е изоставена при особено жестоки обстоятелства.  

Още по време на срещите за опознаване бъдещите мама и татко забелязват, че детето все още не може да говори, походката му е нестабилна, не може и не обича да играе с играчки, не умее да рисува. Отказва да приема разнообразна храна. Не обича да му се пипа косата, а всяко докосване плаши Калина до ужас. Дете, което за крехката си възраст е преживяло много.  

Родителите знаят, че е невъзможно подобно начало на живота на детето да не остави своя отпечатък. Разбират, че всички специфики в поведението и развитието на Калина  се дължат на преживените травми в ранните етапи от живота й. Въпреки това, семейството не се отказва от избора си. Решението им да я осиновят е добре обмислено и мотивирано. Знаят какво ги очаква и са готови да поемат предизвикателството да дарят дом, обич и грижа на Калина. 

Но как тя да изрази емоциите си? Как да разкаже за преживяванията си? Как да покаже жестокостите, които е преживяла? Как да бъде успокоена, когато дори не разрешава да бъде прегърната?  

Радина и Иван трудно общуват с Калина, не я разбират… Но усещат страха и недоверието в погледа й, болката в душата й. Усещат огромната й нужда от топлина, обич и закрила.  

Изправени пред това предизвикателството, сем. Данаилови търсят подкрепа там, където са се подготвяли за бъдещото родителство – във фондация „За Нашите Деца“. Свързват се с психолога Катерина Ковачева в Центъра за обществена подкрепа „Щастливо детство“. Те я познават и й имат доверие, защото именно тя ги е подготвила за предстоящия процес на осиновяване.  

На първата среща след осиновяването на детето, Катерина вижда, че тези изключително сърцати и мотивирани хора са също и много изплашени. Затова първата й цел е да ги успокои и да ги подкрепи, те по-лесно да усвоят родителските си роли и функции, но и най-вече да ги овласти. Защото знае, че единствено ако са сигурни и уверени, родителите могат да предоставят закрила на детето. 

И това се случва! Само за няколко месеца Радина и Иван успяват да открият силните страни на тяхната дъщеря, да опознаят навиците и предпочитанията й.  

Междувременно Катерина се среща с всички членове на семейство, не само за да подкрепи формирането на връзката между родителите и детето, но и за да може тя самата да опознае Калина. 

Още в началото психологът забелязва, че детето има известни езиково-говорни затруднения, но пък обича да слуша човешка реч и да му се четат приказки. Калина не умее да рисува, но с удоволствие драска по лист хартия. 

Заедно с родителите Катерина изготвя индивидуален план за работа със семейството. В него заедно с емоционалната подкрепа към родителите за формиране на стабилна връзка между тях и детето, са планирани и занимания за насърчаване на развитието на Калина във всички области – фина и груба моторика, графични умения, комуникация, социални и когнитивни умения, емоционална интелигентност. 

„Всяка седмица провеждах срещи с детето и неговите родители. На тях чрез игри и творчество заедно с Калина изследвахме заобикалящия я свят. Веднага щом се почувства защитена, приета и автономна, тя започна да казва първите си думички, а само 3 месеца по-късно направи и първите си изречения. Днес Калина не спира да говори, да разказва и да задава въпроси“, разказва Катя Ковачева. 

А как рисува само! Вижте рисунките на човек в началото и само 3 месеца по-късно. Несъмнено обаче най-големият подарък за мама и татко е, че днес Калина не само рисува човешки фигури, а и над тях гордо гордо изписва буквичките – Т като „татко“ и М като „мама“.