От какво гражданско общество имаме нужда?

Или как да тъчем нишките, които ни свързват в общество –

разговор с д-р Венелин Стойчев, социолог

Какви са функциите на гражданското общество и каква е ролята на гражданските организации като едни от най-активните и основни негови участници? Какво можем и трябва да правим, имайки предвид все по-динамичните и понякога непредсказуеми обществени и политически процеси? Вместо да питаме Google (той едва ли знае това…), попитахме социолога и изследовател д-р Венелин Стойчев.

Интервюто е част от поредицата „За да не питаме само Google…”.

Много обнадеждаващо е, че питате какво трябва да прави гражданското общество, а не какво да бъде. Защото действието, активността, инициативността, креативността са много важни за виталността на гражданското общество. Но нали знаете – единствената постоянстваща черта на модерността е промяната. В този смисъл, описание на идеалното (модерно гражданско) общество е невъзможно. Или е възможно само за конкретно място и за много кратък времеви прозорец. Напротив – ние трябва не само да приемем противоречията, разногласията, напреженията, които съществуват в обществото, но и да се научим как заедно да използваме това разнообразие от интереси, ценности, мнения и визии, включително и представите ни за „идеалното общество”, като енергия за обществено развитие. 

Какви задачи стоят пред нас, гражданските организации, ако приемем, че естествено се стремим към обществено развитие?

Първата ни задача е да осъзнаем, че развитието не винаги се случва по естествен път. Има общества, които много дълго време изобщо не се развиват. А има и такива, които деградират. Искате ли примери от най-близкото ни настояще? Развиват се тези общества, които успяват да осигурят институционализиран простор за иновации, за творчество, за експерименти, за изследвания, за открития. Това не става чрез ТНТМ (за щастие, много млади хора не знаят, но увяхващият върху собствения си корен социализъм се опита да подтопли някакъв обществен прогрес чрез т. нар. движение за техническо и научно творчество на младежта). Ако няма свобода, няма развитие в дългосрочен план. Така че първата задачата и на гражданските организации е да се борят за свобода. Въпросът е в това, че модерната свобода хич не е толкова просто нещо. От една страна са личните ни свободи, чието упражняване ни носи най-непосредствено и най-осезаемо удовлетворението от позициите на всекидневието. Но ние имаме и политически свободи и тук връзката между нашите всекидневни цели и постигнатите обществени резултати често пъти е невидима, слаба и непривлекателна. Обаче тъкмо упражняването на политическите ни свободи изгражда терена, на който се реализираме като личности, граждани и професионалисти. Проблемът е, че много хора очакват този терен да се строи като магистрала – веднъж като положиш асфалта и маркировката, после само си караш. Но предимството на модерните общества е в промяната, в динамиката на обществените сили, в непрекъснатото развитие на нови социални отношения, които трябва да се интегрират и регулират. Така стигаме до още една първа задача на гражданските организации – да участват активно в непрекъснатите процеси на изграждане на условията за нашето битие на граждани на различни нива: на ниво квартални, професионални или др. общности по интереси; на ниво местни, регионални или национални публични политики; на ниво международни институции.

Днес най-важното е да тъчем нишките, които ни свързват в общество. Много граждански активисти се цупим, че наши сънародници са пасивни, че не се включват в застъпнически каузи, не участват в протести, не гласуват. Но не е много продуктивно да обвиняваш някого, че не му се играе сърцато в мач, при който игрището е на дупки, мрежата е прокъсана, топката е спукана, съдията е купен или свири, за да угоди на най-глаосвитата агитка. Без върховенство на правото, без свободна конкуренция, без баланс и взаимен контрол между властите, без медийна независимост, без овластяване на гражданите няма как да имаме масови прояви на граждански или предприемачески активизъм. Очевидно е, че това не е поредица от задачи, които да подредиш като в казармата – прави едно, прави две, прави три, дишай. Ние строим кораб в открито море. Трябва едновременно да насърчаваме първичните структури на гражданското общество, да участваме в дизайна на нормативната регулация, да конструираме институции за превръщането на разнородните граждански интереси в публични политики, да социализираме младите хора чрез гражданско образование.  

Когато говорим за гражданско образование – кои са трите най-важни предпоставки, за да бъде то ефективно, и отново – какво могат гражданските организации да направят, така че да имаме не само добри практики, а добър стандарт в гражданското образование?

За да бъде полезно, гражданското образование не бива да се преподава като виртуална реалност, като някакъв фентъзи свят. Гражданското образование трябва да се практикува. Затова в учебника по гражданско образование за 12. клас, който написахме в екип с проф. Г. Димитров, доц. Велина Тодорова и учителя Георги Радев (линк към демо версията на учебника) няма нито дефиниции за наизустяване, нито дати и имена за назубряне. Вместо това нашият учебник предлага съдържателни връзки за по-добро разбиране на модерното гражданско общество и сетива за по-добра ориентация и вземане на информирани граждански решения. Благодарни сме на колегите от издателство БУЛВЕСТ 2000/Клет, че се съгласиха да действаме нестандартно и да се отклоним от канона, защото трите най-важни предизвикателства, които стоят пред гражданското образование в училище са различни – това са учениците, учителите и средата: много ученици нямат богат опит в овластяването, в договарянето, в активизма; много учители не се чувстват уверени във водите на гражданското образование; средата асоциира гражданското общество с противоречия, конфликти и скандали, като например, Истанбулската конвенция, протестите на хората с увреждания, дебатът за ваксините, правата на ЛГБТ, затварянията заради пандемията и т.н. В нашия учебник по гражданско образование на Клет ние се опитваме да преодолеем тези предизвикателства с една много прегледна, кратка и ясна книга за учителя, която съдържа нещо като „граматиката” на гражданското общество – най-важните връзки във всеки урок и основното послание във всяко практическо упражнение. И така стигаме до втората част на въпроса – какво можем да направим гражданските организации за гражданското образование. Най-малкото, когато на вратата ни почукат ученици, можем да не ги пращаме за кафе или да снимат на ксерокса, а да ги запалим за каузата си, да ги заведем на терен, за да опитат горчивото и опипат грапавото на проблемите ни, да ги включим в преговорите с институциите и опонентите ни. Това ще допринесе учениците да станат по-зрели, учителите по-спокойни, каузите по-подкрепени, институциите по-отговорни, а гражданките организации по-ефективни. 

Има ли благоприятни и, обратното, негативни условия за гражданските организации, за да се справят с ролята си? Кои са най-важните сред тях и каква следва да е реакцията ни?

Ами то това е част от проблема ни, че мислим, че е една роля. Затова всяка НПО си играе своя моноспектакъл и много мъчно успяваме да се договорим за отборна игра. Същият проблем го видяхме и при последните два парламента. На социологически език този проблем звучи така: а къде са гражданите? Не е логическа грешка, а институционален рефлекс това, че програмата на МОН по гражданско образование започва с държавата и властта. Нашият учебник по гражданско образование за 12. клас на БУЛВЕСТ 2000/Клет започва с личността и гражданина. Защото няма как да си гражданин, ако не си личност. Когато обществото е слабо, държавата трябва да го удържа като хитинова обвивка; когато социалните интереси са аморфни, партията трябва да ги командори отгоре, за да не се разлеят; когато няма граждански субекти, гражданските организации деградират до грантаджии, които се ревнуват взаимно. В този смисъл, въпросът за (не)благоприятните условия е въпрос за субектността. У нас свободно пространство за разгръщане на личностния потенциал има най-вече в академичния свят и изкуството. А не толкова на терена на гражданското общество и предприемачеството. Ако няма субектност в обществото, няма как гражданските организации да бъдат пълноценни. Мисля, че важен признак за поява на благоприятни условия е излизането на първия български роман от последните няколко десетилетия – „Мисия Туран” на Алек Попов. Досега в българската литература, а и в българското общество, героите се возеха през живота и събитията им се случваха. Те можеха да ги преживяват, да рефлектират върху тях, дори и да реагират, но като цяло искаха събитията да ги оставят на мира. В „Мисия Туран” за първи път има субекти – има герои които искат нещо, имат стратегии как да го постигнат в сблъсък и чрез преговори с други субекти, които искат други неща. Ако Туран е знак за развитието на субектност в обществото, а не само за гениалността на Алек Попов, то значи изгряват благоприятни условия за развитие на нашето (гражданско) общество.