Индексът EDEPI поставя България в категорията на екстремна енергийна бедност в ЕС

В периода юли 2020 г. – юни 2021 г., Хабитат България изпълни застъпнически проект за осигуряване на механизми за достъп и участие на уязвими групи от обществото в процеса на енергийно обновяване на жилищата, финансиран от Европейската климатична фондация. Насочени бяха усилия към приемане на Дългосрочна стратегия за енергийно обновяване на жилищния и нежилищен сграден фонд 2021-2050 г., удължаване на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради въз основа на нови принципи и разработване на дефиниция за „Енергийна бедност“. Част от ключовите дейности проведени в рамките на проекта бяха:

• Изследване на механизмите за насърчаване самоучастието на собствениците на жилища в Централна и Източна Европа в програми за енергийното обновяване на домовете;
• Проучване на съществуващите дефиниции за енергийна бедност в Унгария, Словакия и Румъния;
• Анкетиране на общини, неправителствени организации и професионални домоуправители относно необходимостта от промени в Съществуващите механизми за изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните сгради;
• Изготвяне на редица предложения за промени в национални стратегически документи, имащи отношение към енергийното обновяване на жилищата.

През периода юли 2021 г. – юни 2022 г., Хабитат България продължава успешното си партньорство с Европейската климатична фондация. Целта на втория проект е надграждане на досегашната застъпническа работа за достъп до енергийно обновяване. По-широко представени ще бъдат новите политики на ЕС за постигане на 55% намаляване на въглеродните емисии до 2030 г., и ролята на енергийното обновяване на жилищните сгради за справяне с енергийната бедност и постигане на въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г. Работата ще продължи в следните четири направления:

• Енергийната бедност и достъпа до финансиране на уязвими групи;
• Предимствата на енергийното обновяване на жилищата;
• Необходимостта от въвеждане на минимални стандарти за енергийните характеристики на старите сгради;
• Ползите от законодателството на ЕС за енергийните етикети и екопроектирането.

Данни на Европейската комисия за 2018 г. показват, че 34 млн. европейци, предимно от Централна и Източна Европа, не са могли да отопляват достатъчно домовете си. За същия период, България е страната с най-голям процент (14.8%) на разходи за енергийни услуги, от общите разходи на семействата с ниски доходи Съчетанието на недостатъчни доходи, ниска енергийна ефективност на жилищата и високи енергийни разходи, особено в този регион на Европа, са сред основните причини за пораждането на енергийна бедност.

Според глобалната мрежа от независими експерти OpenExp, три страни от Европейския съюз попадат в категорията на екстремна енергийна бедност по индексът EDEPI, който включва четири показателя:

• разходи за енергийни услуги като процент от общите разходи на домакинствата;
• процент от бедните граждани, които изпитват затруднения да поддържат жилището си топло през зимата;
• процент от хората с ниски доходи, които не могат да охлаждат домовете си през лятото;
• процент от бедните хора, които живеят в проблемни жилища с течащи покриви, влажни стаи или недобре уплътнени и гниещи дограми.

България е поставена в категорията на екстремна енергийна бедност заедно с Унгария и Словакия, съответно с индекси 6.2 и 8.4, докато индексът за нашата стране е едва 0.7. Най-добри показатели имат Швеция (95.4), Финландия (85.6) и Дания (81.9). Нито една от държавите членки не е постигнала максималния брой точки – 100 – съответващ на липса на енергийна бедност.

За справяне с проблема, в задълженията на държавите членки на ЕС по Директивата за електроенергията от 2019 г., влизат разработването на техни собствени критерии за енергийна бедност в съответствие с националния им контекст и оценяване на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност. При наличие на значителен брой такива домакинства държавите членки трябва да включат в своите национални планове в областта на енергетиката и климата – индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, да дадат времева рамка и да очертаят подходящи политики. До този момент България не е изпълнила тези изисквания.

Сред най-ефективните решения за справяне с енергийната бедност е “Вълната на саниране” (Renovation Wave), като Инструментът за възстановяване Next Generation EU потвърждава нейната основна роля. Публичните интервенции трябва да са насочени към най-уязвимите домакинства и жилищата, които имат най-голяма нужда от саниране. Директивата за енергийна ефективност, Член 7, параграф 11 изисква в подходяща степен дял от мерките за енергийна ефективност да бъдат насочени приоритетно към уязвими домакинства, включително домакинства, засегнати от енергийна бедност.

В заключение, от най-голяма подкрепа се нуждаят гражданите на ЕС, които са най-тежко засегнати или са изложени на риск от енергийна бедност или бедност по отношение на мобилността. Новият Социален фонд за климата ще подкрепи тези граждани, като помогне за намаляване на разходите на най-уязвимите от промените лица, за да се гарантира, че зеленият преход е справедлив и никой не е пренебрегнат. Осигуреният бюджет от 72,2 млрд. евро за период от 7 години е предвиден за финансиране на саниране на сгради, достъп до мобилност с нулеви или ниски емисии и дори за подпомагане на доходите.

Разгледайте четирите инфографики, които Хабитат България разработи на тема „Енергийната бедност и достъпа до финансиране на уязвими групи“. www.hfh.bg