Лицата на КОНКОРДИЯ: Любомира Младенова, Ръководител на Кризисен център с приоритет деца, пострадали от насилие

Любомира Младенова е светъл човек – заради светлината, която струи от погледа ѝ и цялостното ѝ излъчване. Тя „гори“ в работата си и в същото време излъчва спокойствие. Да се чуди човек как съчетава тези две и много други усещания, работейки с изключително тежки случаи на деца, претърпяли различен вид насилие. За Люба е важно да разбира и да може да върши работата на всеки от екипа си. Това именно я прави професионалист като ръководител на една „животоспасяваща услуга“, както самата тя нарича Кризисния център с приоритет деца, пострадали от насилие, който управлява. „Аз съм тук, защото децата имат нужда от моята подкрепа. Просто си вършим работата, заедно с целия екип“, споделя Люба с усмивка момент, след като е разказала за изключително тежък случай на дете, на което са помогнали да тръгне по пътя за справяне с кризата, в която се е намирало.   

Обичам да...

Обичам тишината. Тя ми дава възможност да оставам насаме със себе си и ме зарежда. Именно поради тази причина харесвам да прекарвам свободното си време на спокойни места, разхождам се сред природата, чета криминални романи, обичам морето. Разбира се, най-ценното врече за мен е времето, прекарано със семейството ми.

Интересувам се от криминалистика и търся причините за определени човешки поведения. Доставя ми удоволствие да анализирам случки и ситуации. Това ми е хоби.

Личен vs Професионален живот...

Винаги съм знаела, че животът ми, пътят ми ще бъде различен. Това усещане се появи още от детската ми възраст. Никога обаче не съм и предполагала, че ще работя в социалната сфера. Аз не избрах социалната работа, тя избра мен. Професионалният ми път е тясно преплетен с житейския, бях на точното място в правилното време. И така вече близо 11 години работя, помагайки на деца в риск. За да упражняваш тази професия е необходима изключителна всеотдайност, необходимо е да „гориш“ в работата си и ежедневно да взимаш правилните решения, защото касаят съдби на деца. Моето виждане за кариера е различно, смятам че в социалната сфера не би моголо да говорим за такава. С времето работиш и развиваш силните си страни, заемаш длъжност, която би била най-полезна на нуждаещите се.

Като ръководител на Кризисен център с приоритет деца, пострадали от насилие, за мен е изключително важно децата да се чувстват в сигурна и защитена среда. Положителните промени и напредъкът, който постигат ми носят удовлетворение.

Моят ден...

Денят ми започва с благодарност. Благодаря на Бог, че всички в семейството ми сме живи и здрави. Благодарна съм, че работя това, което обичам, и че Фондация КОНКОРДИЯ България ми дава този шанс.

Сутрините ми започват с черно горещо кафе, след което разпределям задачи в екипа. Обикновено колкото и добре да е планиран работният процес, всеки един момент могат да настъпят промени. Рядко се планират настаняванията на децата, тъй като кога и как ще възникне насилие, никой не може да предположи. Приемаме по всяко време на денонощието пострадали деца, под полицейска закрила. В такива ситуации за екипа приоритетни са нуждите на новоприетия потребител. Ако се налага, психологът окъществява кризисна интервенция. При възникнали кризисни ситуации и стресови моменти е необходимо незабавно да се действа и да се вземат решения. Понякога имам усещането, че работният ми ден е един миг. 

Незабравими моменти...

Работя във Фондация КОНКОРДИЯ България повече от 8 години. Не мога да преброя незабравимите ми моменти. Като цяло всички положителни емоции са незабравими. Ясно си спомням и никога няма да забравя случаите, в които от нашата работа е зависел живота на дете. Усещането, че си част от хората, допринесли за развитието в положителна посока е велико.

Моята работа...

Моята работа, това е моята мисия, моето призвание. Чрез нея изразявам себе си най-добре. Вярвам в доброто. Вярвам, че човек се чувства ценен, когато оказва подкрепа и подава ръка.

Моето послание...

Личното ми послание към колегите ми е да бъдат здрави, все така позитивни и усмихнати и заедно да продължаваме да творим добрини. Бих призовала обществото ни да проявява повече разбиране към нуждаещите се. Ще цитирам мотото на Фондация КОНКОРДИЯ България: „Който спасява един живот, спасява целия свят“.