SMART цели

Подобно на бизнес структурите, гражданските организации си поставят цели, чрез които постигат мисията си. В настоящия материал ви представяме метод за целеполагане, който помага за формулирането на стратегически цели и служи като „пътна карта“ за достигане на желаните резултати. Правилно определените цели са изходната позиция на организациите при създаване на дигитално съдържание.

Какво означава SMART цели?

Методът обхваща пет критерия за поставяне на практични цели:

• Specific – конкретна. Целта трябва да е ясна и разбираема от всички страни, които ще участват в процеса по достигането й;
• Measurable – измерима. Определянето на показател/и, по които ще се измерва степента на постигане на поставената цел, помага на организацията да проследява напредъка в процеса на работа.
• Achievable – постижима. Целта трябва да бъде реалистична, да отговаря на  уменията, ресурсите и времето на организацията.
• Relevant – уместна. Целта трябва да кореспондира на мисията, очакваните резултати от даден проект/начинание и на цялостната стратегия за развитие.
• Time-based – определена във времето. Времевият елемент, или кога се очаква да бъде постигната целта, дава фокус върху стъпките и задачите за постигането й.
  

Примери зa SMART цел:

„Да привлече 30 нови доброволци с педагогическо образование през следващите 3 месеца“ – това може да е SMART цел за гражданска организация, чиято мисия е да подпомага училищната подготовка на деца от социални домове. 

„Да организира десет нови представления в големите градове през следващата година“ –  пример за SMART цел на сдружение, което работи в сферата на социалния театър.

„През втората половина на годината да увеличи с 30% броя на кандидатите за младежки обмен с фокус журналистика“ – SMART цел на организация, чиято дейност е свързана с обученията по програма Еразъм+.

Дефинирането на SMART цели е основата за създаване на подходящото дигитално съдържание, насочено към съответно избраната аудитория (доброволци, дарители, съмишленици, партньори от други граждански организации). На всеки етап от „потребителската фуния“, организацията може да въздейства на целевата аудитория с  различен тип съдържание. Потребителската фуния описва фазите, през които представител на целевата аудитория преминава от научаването за организацията до решението да я подкрепи (с доброволен труд, с дарение, с разпространение на мисията) и да остане неин верен съмишленик. Потребителската фуния има четири фази:

• осведоменост;
• обмисляне;
• действие;
• лоялност.

Правилно дефинираните цели са пътеводител на организацията в нейните маркетингови усилия да преведе аудиторията през отделните фази. Във всяка фаза организацията има нужда от различен тип дигитално съдържание, което ще е темата на следващия ни материал.