Инертна ли е държавата спрямо гражданското общество в България?
29 октомври 2021 г.
И какъв е тласъкът за развитие, който (може да) дават гражданските организации
Отговорите на тези два въпроса описват състоянието, в което се намира връзката между държавата и гражданските организации у нас. Връзка, която е показателна за това дали институциите действат по свой собствен дневен ред или са отворени да чуват и отговарят на истинските нужди на хората. През последните няколко години взаимодействието между държавните структури и гражданския сектор може да бъде описано с една дума – непълноценно, а отношението на държавата спрямо гражданските инициативи - инертно. Изключения в тази тенденция има – винаги в резултат на непримиримия тласък на гражданската енергия за промяна.
Какво е значението на това за хората?
Губим ценно време и множество шансове, които никой не може да върне. Шансове да превключим на по-висока скорост, и то в правилната посока, по пътя към оздравяване на всяка от системите в нашия обществен организъм – здравеопазване, социална система, образование, производство и икономическо развитие, съдебна система, културен и научен напредък и пр., и пр.
Инерцията
През 2020 г. преобладават примерите за (без)действия на държавата спрямо съм гражданските организации, които може да определим дори като ограничаващи. В това число влизат предложения за законови промени, които да създадат държавни механизми за неоправдан контрол и намеса в дейността на организациите. Не стават факт заради реакцията на организациите и на европейската комисия - която ясно подчертава значимостта на една от ценностите на демократичните държави - правото на сдружаване.
Тласъкът
Същевременно, гражданските организации са първите, които подават ръка на държавата - не да искат, а да й предложат помощ в кризата, предизвикана от COVID-19. Помагат най-вече на терен, на онези, до които държавата изобщо не стига - най-бедните, възрастните и болните в малките населени места. Въпреки това държавата пропуска да включи мерки, които да помогнат на гражданските организации да преодолеят последиците от кризата. Без резултат остава искането за диалог от група организации в периода на подготовка на Плана за възстановяване и устойчивост. Все пак, тласъкът за положителна промяна, който гражданските организации дават, повишава доверието на хората в тях и все повече гражданското общество се превръща във фактор в обществения живот.
Повече примери за състоянието на гражданския сектор вижте в Индекса за устойчивост на неправителствените организации в България за 2020.
Гледайте и видеото от представянето на Индекса с участието на граждански организации и представители на държавни институции - 21.10.2021 г.
Модератор на дискусията: Ива Дойчинова.
Каква е средата за гражданските организации през 2020 и 2021 г.?
Във видеото ще чуете повече за Инициативата Партньорство за открито управление. Инициативата беше възобновена през 2021 с приноса и на организациите, и на отговорните институции с идеята за нов и по-съдържателен начин на партньорство между държавния и гражданския сектор в необходимите реформи.
Публикувано от:
Български център за нестопанско правоСходни публикации
10 юли 2024 г.
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (07 май – 05 юли 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Национално представителна организация РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 19 ЮНИ 2024 Г. за отказ за
09 юли 2024 г.
„Амнести Интернешънъл“ сигнализира за „системни посегателства“ над свободата на събранията в Европа
"Амнести Интернешънъл" сигнализира за "системни посегателства и ограничения" спрямо свободата на събранията и сдруженията в
25 юни 2024 г.
Над 30 приоритета в детските политики набеляза НМД заедно с организации от цялата страна по време на Годишна среща на Мрежата 2024
Над 30 приоритета в политиките за образование, детско здраве, правосъдие и ранно детско развитие и семейна грижа набеляза