Инертна ли е държавата спрямо гражданското общество в България?

И какъв е тласъкът за развитие, който (може да) дават гражданските организации

Отговорите на тези два въпроса описват състоянието, в което се намира връзката между държавата и гражданските организации у нас. Връзка, която е показателна за това дали институциите действат по свой собствен дневен ред или са отворени да чуват и отговарят на истинските нужди на хората.
През последните няколко години взаимодействието между държавните структури и гражданския сектор може да бъде описано с една дума – непълноценно, а отношението на държавата спрямо гражданските инициативи - инертно. Изключения в тази тенденция има – винаги в резултат на непримиримия тласък на гражданската енергия за промяна.  
 
Какво е значението на това за хората?

Губим ценно време и множество шансове, които никой не може да върне. Шансове да превключим на по-висока скорост, и то в правилната посока, по пътя към оздравяване на всяка от системите в нашия обществен организъм – здравеопазване, социална система, образование, производство и икономическо развитие, съдебна система, културен и научен напредък и пр., и пр.  
 
Инерцията

През 2020 г. преобладават примерите за (без)действия на държавата спрямо съм гражданските организации, които може да определим дори като ограничаващи. В това число влизат предложения за законови промени, които да създадат държавни механизми за неоправдан контрол и намеса в дейността на организациите. Не стават факт заради реакцията на организациите и на европейската комисия - която ясно подчертава значимостта на една от ценностите на демократичните държави - правото на сдружаване.
 
Тласъкът

Същевременно, гражданските организации са първите, които подават ръка на държавата - не да искат, а да й предложат помощ в кризата, предизвикана от COVID-19. Помагат най-вече на терен, на онези, до които държавата изобщо не стига - най-бедните, възрастните и болните в малките населени места. Въпреки това държавата пропуска да включи мерки, които да помогнат на гражданските организации да преодолеят последиците от кризата. Без резултат остава искането за диалог от група организации в периода на подготовка на Плана за възстановяване и устойчивост.  Все пак, тласъкът за положителна промяна, който гражданските организации дават, повишава доверието на хората в тях и все повече гражданското общество се превръща във фактор в обществения живот.  
 
Повече примери за състоянието на гражданския сектор вижте в Индекса за устойчивост на неправителствените организации в България за 2020.
 
Гледайте и видеото от представянето на Индекса с участието на граждански организации и представители на държавни институции - 21.10.2021 г.
Модератор на дискусията: Ива Дойчинова.