За обучението като преживяване

Атанас Генков е обучител, посветен на личностното развитие, който нарича себе си асистент на природата, защото именно тя е нашият истински учител. Притежава над 10 годишен международен опит в коучинг и дизайн на обучителен опит, консултира по темата за устойчиво развитие. Магистър по „Стратегическо лидерство към устойчивост", защитил в Швеция. Практикуващ „Изкуството на домакинството" (Art of Hosting), което вярва, че може да направи процесът на общуване по-ефективен, ползотворен и удовлетворяващ участниците.

С Наско ни (екипът на сдружение „Виа сивик") свързва  разбирането, че всяко обучение е преживяване, пътуване към самите нас, но и към другите. Затова заедно с него, като истински дизайнери, създаваме сцената, на която каним участниците. Измисляме и предизвикателствата, чрез които да отключим нови страни в тях. Провокираме ги да потърсят отговорите на въпроси, за които в ежедневието не остава време да си зададат.

Повече за това какво е да си добър обучител, как работи неформалната методика и какво зове дивото ни разказва в интервюто самият Наско.

1.Ако трябва да опишеш себе си, как би го направил?

Труден въпрос! Смятам се за многопластова личност с безброй интереси, като може би обединяващите връзки са любознателността и изследователският дух. Обожавам да изследвам нови територии, понякога те са в други страни, понякога в нашите диви планини, а често – в човешката психика… Затова съм се отдал на работата с хора, обучения за себепознание и лично израстване, и затова предпочитам да ги провеждам сред дивата природа на нашите прекрасни планини.

2. Отдал си се на обучения, базирани на неформална методика. Какво представлява тя, какво е ключовото за успеха ѝ и за какви цели се прилага?

Неформалната методика е много ценна за мен, при нея в центъра е не дадена теория или подход, а самият учещ. Всичко се върти около учещия, защото всички сме различни, учим по различен начин, имаме различни нужди. Тази методика е много по-интуитивна, няма верни и грешни отговори, няма тестове и оценки, в същото време е много по-ефективна, защото е забавна – използва игри, общуване и учене чрез преживяване – все неща, които са ни генетично заложени, и чрез които учим от малки деца. Тя е приложима във всяка сфера (и използвана от много отдавна), като прави ученето по-приятно, забавно и запомнящо се, защото работи по-пълно с нашето същество – включвайки освен ума, също и тялото, и емоциите.

3. Какво прави един треньор добър, според теб? Питаме, защото сега е много лесно всеки да се провъзгласи за треньор по Еразъм+…

Формалните дипломи и сертификати имат своята роля, дори и при неформалното образование, но както и навсякъде другаде – те не са достатъчни. Наистина е трудно да се оцени един треньор (обучител), опитът разбира се е важен, но и той сам по себе си не е достатъчен. Работата ни е в известен смисъл е и изкуство, и занаят и призвание, нужен е и талант и усет и грижа… Затова най-добре се оценява, когато го преживееш. И така, най-добрата оценка са отзивите на самите участници, и препоръките, които те пишат за ефективността от обученията, историите, които разказват в последствие, как тези преживявания са променили живота им към по-добро.

4.Ти самият как си се развил като обучител и важно ли е да имаш квалификация?

При мен основното бе натрупаният опит от стотици обучения – и като участник, и като асистент, и като водещ. Аз започнах още като младеж, защото ми беше интересно и бях мотивиран да се уча и развивам в тази сфера. Имах шанса да пътувам, включително с програми като Еразъм+, и да уча от много добри професионалисти по цял свят. Разбира се има някой добри курсове и обучения за обучители, аз самият съм посетил десетки, но както с всичко останало – сами по себе си, те не са достатъчни. Образование в сферата на психологията, също е полезно, но не е достатъчно. Може би разковничето е в палитрата – в многообразието от подходи, методи и обучителни преживявания. Също както и в неформалната методика – многообразието е от ключово значение!

5. Какви умения или качества трябва да има човек, за да усеща хората като личности и като група, за да ги води в правилната посока?

Ах, и този въпрос е труден. Голяма част от тази работа се гради едновременно върху опит и интуиция. При все това, ако трябва да изброя качества и умения, бих откроил следните три:

Наблюдателност. Много ключова във всеки един момент, като е важно и да можем бързо да сменяме гледната точка – да виждаме както голямата картина – групата, контекста, целите, така и дребните детайли, емоции, модели на поведение. Без това качество, трудно бихме се справили с обучението и водене на хора.

Грижа и чувствителност. Но без привързване! Т.е. не грижата, която обгрижва дребните нужди и капризи, а тази, която ни позволява да видим човека в цялата му пълнота, с всичките му таланти, емоции, силни и слаби страни. И да го подкрепим да се показва по-често в най-добрата си светлина. Като това понякога изисква и да сме по-строги и сурови.

Вяра. Много силна вяра в доброто у хората, в техните способности, в обучителния процес и в живота като цяло. Смятам, без тази съставка трудно бихме постигнали нещо съществено.

Цялото интервю ще откриете в блога ни!