Нуждата от управлението на данни в изпълнителските изкуства

08 ноември 2021 г.

В епохата на дигитализацията, която вече беше в разгара си, а COVID-19 само подхрани, организациите, включително и онези в сферата на изпълнителските изкуства, започнаха да събират, макар и не преднамерено, данни за своята аудитория. Това се случи през сайтовете, социалните мрежи, системите за закупуване на билети и т.н. Според канадските Open North и CAPACOA (Canadian Association for the Performing Arts) тези данни могат да ни помогнат да разберем по-добре навиците на аудиторията си, да развием по-добра комуникационна стратегия за организацията си, да създаваме нов тип продукции, предлагащи нови преживявания, да създадем дигитални архиви на своите продукции от по-рано.

Примери за подобни данни са метадатата на уеб сайтове, демографския профил на публиката, начина на купуване на билети от зрителите, сумите на публично финансиране, данните за подобни до изпълнителските изкуства проекти и дейности. Всички те или друга информация, с която разполагаме в дигитален формат, могат да бъдат използвани за инициирането на дискусии, посветени на проблеми и процеси в изпълнителските изкуства, за вземането на маркетингови решения и правенето на политики в сектора.

Изследването на Open North и CAPACOA се появява, за да отговори на въпроса каква е дигиталната грамотност на сектора в момента, относно данните, както и на нуждата от наръчник за управление на данните. Изследването обхваща организации, занимаващи се с изкуства, образователни дейности, библиотеки, архиви и дори консултантски фирми.

Събирането, обработването и съхраняването на данни изисква допълнителни човешки и финансови ресурси, които културният сектор традиционно няма, но темата вече е неизбежна с оглед на процесите на трансформация и количеството дигитално съдържание, с което те и публичните институции работят. Освен първичните данни за профила и поведението на аудиториите, информацията за размера на публичното финансиране, броя на бенефициентите, пропорциите в бюджетите, типа разходи, които са били най-добре обезпечени или пък са останали недофинансирани, са само изходна точка за задълбочен анализ на факторите и потенциалните промени, които биха довели до стабилизирането и развитието на сектора.

Пълният текст на изследването можете да прочетете на: https://assets.ctfassets.net/e4wa7sgik5wa/6RQx8YpJuTcqUzM6r1Tm6p/ea9c44a344fdec4ec68314080efd36d1/LDFI_EN-Final-WEB.pdf (на английски език)

снимка: Russell_Yan/Pixabay

Публикацията е част от проекта #културниполитики, който се осъществява с подкрепата на Столична община.

#културниполитики e съвместна рубрика на Културна фондация А25 и Информационния портал за НПО в България и се осъществява с подкрепата на Столична община. Нейната цел е да представя ключови решения, процеси и политики от България и света, от значение не само за професионалистите в сектора, но и за благоденствието на всички нас като граждани. Културата не е лукс, а право и нужда на всеки, както и градивен елемент за справедливо, знаещо и можещо общество - ето защо да знаем какво се случва в нея и как се управлява тя, е съществено важно. Поради това, за да бъде от полза за своята аудитория, #културниполитики ще откроява и контекстуализира значимото и интересното на страниците на НПО портала и в неговия бюлетин.