Деца от Шри Ланка даряват за български деца

Днес, от фондация Благотворител, споделяме една от истинските, живите истории, които започват интересно и завършват живописно с щастлива усмивка.

Главни герои са наши колеги, които като са се посветили на каузата образование. Фондация „Цейлон Проджект Интернешънъл“ е създадена с безкористната цел да подпомага деца в най-голяма нужда, като приоритетно е насочена към училищата и образователните структури в Шри Ланка.

През март месец тази година, екипът им провежда конкурс в Шри Ланка за най-добра детска рисунка на тема „Как си представяш България“. Участие са взели деца от 40 училища от област Великанда, които са създали над 500 рисунки! Част от рисунките бяха представени на благотворителна изложба, която се състоя от 18-ти до 21-ви ноември в София.

Организаторите, решиха да дарят част от събраните средства на ученолюбиви ученици от България. Този щедър жест, Ива Панцери, Председател на фондация „Цейлон Проджект Интернешънъл“, направи към 12-те стипендианта на фондация Благотворител от програма „Постигам по-висок успех“, отличници, лишени от родителски грижи. Всеки от тях ще получи по 100 лв. – лична сума, с която да си достави щастие от подарък за Коледа.

Трогнати сме и щастливи, че срещнахме съмишленици в каузата да помагаме на децата да усетят щастието от това да даваш. Убедени сме, че акта на дарение от дете към дете е споделяне на топлина и надежда за един по-добър свят. Ние възрастните само помагаме в това.
Вярваме, че даването и получаването са взаимосвързани - даването поражда получаване, а получаването – даване. Децата е хубаво да познават от лична опитност и двете роли, това води до израстване.

Искаме да споделим думите на Ива Панцери: „В Шри Ланка не е необходимо да бъдеш будист, за да осъзнаеш и приемеш изцяло философията, с която тези хора живеят, а именно, че хиляди свещи могат да бъдат запалени от една свещ и животът на свещта няма да бъде съкратен. Щастието никога не намалява, когато се споделя!

На това ме научиха и децата от малкото училище в Калингавила, които всеки път, когато посетя училището ми повтарят урока чрез искрените си детски усмивки и пълните с благодарност и уважение очи.“