Дефекти на миналото и ефекти в бъдещето – постпандемичният български културен сектор

„Културата представлява огромна специфична ценност и допринася значително за икономиката. Тя винаги е била „социалното лепило“ и ресурс, който може да лекува раните във време на кризи. Сериозността на продължаващата криза, причинена от COVID-19, и предизвикателствата пред нас, изискват безпрецедентни и координирани действия... Културата е повече от просто сектор. Тя е вектор за положителна промяна.“, се казва в съвместното обръщение на Европейската културна фондация, мрежата Culture Action Europe и Europa Nostra, инициатори на кампанията #CulturalDealEU, апелираща към отделянето на минимум 2% от бюджетите на плановете за възстановяване и развитие в следствие на COVID-19-кризата на държавите-членки на ЕС. Целта на кампанията е да се сключи „Културен пакт за Европа“ (Cultural Pact for Europe), който да затвърди главната роля на културата в политическия дневен ред и прокарването ù хоризонтално във всички останали политически сфери, вкл. външна политика, зелена политика, образование, икономически растеж и т.н. Такава е нуждата в пълна степен и за България. 

Пандемията завари българския културен сектор твърде крехък, неподготвен не само за подобен мащабен обществен удар, какъвто вирусът причини, но и слаб, поляризиран и недофинансиран в продължение на години. Ето защо днес за голяма част от практиците мерките за възстановяване от кризата се посрещат като дългоочакван шанс за реформи и стратегическо развитие на културата. Настъпило е време за проява на политическо визионерство, в който крещящата нужда от реформи, дълго време бе задушавана в хватката „0.4 – 0.6“ (какъвто е бюджетът от БВП, разпределян за сектора), липса на дългосрочен стратегически документ за развитие и на практика никакво политическо лоби за култура, базирано на данни и визия. 

Поредица от фактори през годините оставиха експериментаторското и новаторското в изкуството в ръцете на независимия културен сектор, неправителствените организации и артистите на свободна практика, както и на добрата лична воля на някои театрални директори. За мнозина от тях пандемията започна в поредната година на епизодично финансиране, без възможности за структурна подкрепа и развитие, с еднократни конкурси за творчески дейности и на практика с хроничен недостиг на средства. До  март 2020 г., когато COVID-19 „се приземи“ на българска територия, приходите на българските творци и организации бяха обвързани предимно със събития на живо и продажба на билети, които по същество представляват недостатъчна възвръщаемост на вложените средства по създаването на едно произведение или продукция. Кризата се случи при липса на минимален жизнен финансов резерв за непредвидени разходи, както у артистите така и в неправителствените организации; липса на капацитет за търсене на спасителни механизми и допълващо финансиране; неработещи инструменти за дарителство в културата и събиране на отчисления от хазарта и авторски права и т.н. 

Освен ограниченото по същество финансиране, начинът, по който то се структурира,  създаде допълнителен натиск върху сектора, дължащ се на дългогодишна невъзможност за обезпечаване на административните разходи на бенефициентите по отделните програми. Широко наложилото се правило за допустимост на до 20% административни разходи на един проект ампутира всички намерения за развитие на организационен и управленски опит. За един проект със среден бюджет от около 15000 – 40 000 хил. лв., каквито до началото на 2020 г. се разпределяха у нас основно, това се равнява на 3000 – 8000 лв. за година. Предположението, че с тези средства трябва да се покриват регулярните разходи на юридическото лице – координаторската работа, счетоводни разходи, банкови такси, сметки за офис и консумативи, планиране, търсене на финансиране, създаване на нови проекти, ръководене и отчитане, поддържане на връзки с партньори и аудитории, годишни публични отчети и т.н., е нереалистично. С течение на времето този институционален „zugzwang“ натовари културните професионалисти с административни задължения „по съвместителство“, за сметка на творческата работа, без да позволи финансово обособяването на отделно административно звено или служител в организациите. Разпръсна се капацитетът на практиците измежду доброволни административни задължения за сметка на създаването на качествена творческа продукция, позволяваща съизмеримост в международен план. Достигна се до капсулиране на сектора, при което спряха да влизат нови кадри, а влезлите го напускат бързо, заради критично ниското възнаграждение. 

Докато COVID-19 настъпваше артистите на свободна практика вече трудно балансираха върху въже над социална и здравна бездна, а с началото на пандемията стотици артисти останаха без право на подкрепа от държавата и социална защита, тъй като не са били субект в трудово-правни отношения поради описаните по-горе обстоятелства. Тази ситуация обаче не е изолиран случай, а обща и с  други страни. Както докладът на „Voices of Culture" от юни т.г. препоръча, има спешна нужда от решение за юридическия статус на културните професионалисти; социалната им сигурност; мерките за изчисляване на приходи, данъци и такси на хората на свободна практика; интелектуалните им права в дигитална среда; колективната защита; достъпа им до финансиране; свободата на изразяване; достъпа им до обучение. Протестът на стотици културни професионалисти в България през 2020 г., съчетан с общия климат в Европейския съюз, заради финансовата катастрофа, причинена от COVID-19-мерките предизвика създаването на своеобразна спасителна мярка от двата най-големи фонда за култура у нас - Национален фонд „Култура“ и програма „Култура“ на Столична община, които временно отвориха конкурси за подкрепа на проекти само на физически лица.

Само месец след началото на пандемията, на 4 май 2020 г., директорката на Обсерваторията по икономика на културата, Диана Андреева, заяви пред Българското национално радио, че за културата в криза трябва план, а не единични мерки. Вместо цялостен план за спасяване на сектора обаче, публичните власти предложиха именно единични мерки, с епизодичен и спорен ефект, които засилиха неравноправието между държавните културни институти и артистите на свободна практика и неправителствените организации. Сред предложените мерки бяха: изплащане на три минимални работни заплати на заети в сферата, осигурявани на граждански и авторски договори, които декларират доходи до 1000 лв. на месец, получен през предходната 2019 година, както и безлихвен кредит до 1500 лв., с разсрочено изплащане от 10 години, който за хора без доходи в онзи момент разбираемо остана непопулярен. Първата мярка предвиждаше да е достъпна за 1100 човека от целия сектор. За културните организации, които по принцип са имали капацитета да осигурят работни места, правителството въведе мярката 60:40, при която пое част от разходите им по обезпечаване на работните места и запазването на служителите. С друга мярка бе въведено увеличение в допустимите административни разходи на организациите, търсещи подкрепа на конкурсен принцип от традиционните 20 до спасителните 50-55% (НФК, Министерство на културата). За държавните културни институти в областта на сценичните изкуства пък бяха осигурени субсидии за изплащане на брутните трудови възнаграждения, както и средства за запазване на работните места по познатата от по-рано програма „Мелпомена“. 

В петиция до Министерство на културата близо 1300 представители на независимия сектор се обединиха под искания за: незабавно създаването на социален фонд, който да подкрепи спешно независимите творци, пряко засегнати от въвеждането на извънредната ситуация, тъй като са възпрепятствани да упражняват професията си и съответно да получават доходи; създаване на структурен фонд, който да гарантира устойчивостта на организациите от независимата творческа сцена, като подкрепи частично преките разходи за тяхното съществуване, по модела на други страни от ЕС; да се предприемат стъпки, гарантиращи равнопоставеност между държавния и независимия културен сектор, което да осигури оцеляване и устойчивост и на двата типа културни организации в кризата. 

В резултат на петицията, на цялостна мобилизация на неправителствения сектор, искания за срещи и поредица от разговори с представители на Министерство на културата културните професионалисти постигнаха исторически успех в публичната подкрепа за сектора за последните 30 години. Те успяха да убедят взимащите решения във важността от създаването на програма за средносрочна структурна подкрепа на неправителствените организации и програмата стартира през септември 2020 г. Тя има за цел да подпомага финансово цялостни едногодишни планове за дейност и развитие на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата, като допуска минимален праг от 50% административни и 50% продукционни разходи. Максималният размер за финансиране на проект е 100 хил. лв., а целият бюджет на програмата за 2022 г. е 3 800 000 лв. За сравнение сумата само на тази програма надскача трикратно целия бюджет на Национален фонд „Култура“ за 2019 г. (той е аналогичен от създаването на фонда до 2020 г. ) който възлиза на 1 016 692 лв. За същата година фондът реализира 8 конкурса, за които кандидатстват 577 проекта, а 243 от тях получават одобрение за финансово подпомагане в размер на 890 825 лева, или средно по 3665 лв. на проект. Разликата в новия мащаб е посрещната с много очаквания в сектора за последователно развитие на капацитета и дългожелана устойчивост.

Австрийският институт за икономически изследвания оцени последствията от корона-кризата в сектора на 1,5 – 2 млрд. евро загуби. За преодоляването им от юли 2020 г. Австрия обособява фонд за  подкрепа на НПО на стойност 950 млн. евро. Самонаетите в културата обезпечава чрез друг фонд, а на заетите на трудов договор дава пълна компенсация на заплатите. Въвеждат се и някои специфични за различните сектори мерки, свързани с допълнително финансиране, осигуряване на ваучери, конкурси за иновации и дигитално съдържание и т.н.

Федералното правителство на Белгия пък въведе различни мерки в отделните региони, но сред действащите на национално ниво са фонд за заетите на свободна практика и тези в трудово правоотношение, които освен помощ за временна безработица получават и данъчни облекчения. Впечатление прави решението на федерацията Болоня-Брюксел да въведе спасителен фонд за фестивали в размер на 2,5 млн. евро.

На 15 април Естония гласува отпускането на 25 млн. евро за подкрепа на културата и спорта, като 5.2 млн. от тях са предназначени за физически лица. Министерство на културата на Естония взима важното решение да не иска възстановяване на разходите от бенефициенти, които са правили плащания по дейности, отложени поради разпространението на корона-вируса, за да не увеличава техните загуби. Въвеждат се и редица данъчни облекчения за заетите, а ДДС-то върху електроните книги се намаля на 9%. 

През април финландското правителство одобри отпускането на 69.4 млн. евро на сектора на културата и спорта, като 19 млн. от тях са насочени към подпомагането на самонаети, хора на свободна практика, независими групи и културни организации, а 18 млн. - към държавните музеи, театри и други културни институции.

С началото на пандемията и в резултат на много усилия на независимия културен сектор през 2020 г. испанското правителство започна работа по разработването на спешни и средносрочни мерки за спасяване на сектора. За първия етап са отпуснати 20 млн. евро, от които половината са предвидени целево за независимия сектор. В дългосрочен план очакванията в Испания са Министерство на културата да подкрепи създаването на аудиовизуален хъб, който да даде силен тласък на испанското кино и телевизионни продукции с бюджет от 1.6 млрд. евро, както и създаването на Национален център за разпространение на танц. 

Опитът на Европа демонстрира по-добра подготвеност за анализ на ситуацията и загубите и предприемане на мерки, базирани на данни, каквито в България се случиха на база на самоорганизацията. В международния опит се открояват както общи подходи, като например подкрепа за запазването на работните места в институционалните структури и въвеждането на облекчени кредитни условия, така са на лице и разлики в отношението към културата като обществена ценност. Сред взетите мерки като добра практика се открояват данъчните облекчения, които въвеждат някои държави, като мярка за дългосрочна подкрепа на сектора, както и фактът, че много от тях обръщат специално внимание на свободните артисти, независимия сектор и заетите на свободна практика. Особено радващо обаче е, че примери като Испания, мислят за дългосрочни промени, свързани с танца например, като подобна надежда има и в българския случай, но тя е много по-голяма като мащаб, с повече стратегически решения за отдавна отлагани промени. 

COVID-19-кризата се превърна в лабиринт от възможности и ограничения и като такъв постави въпроса относно интелектуалните права в дигиталното пространство на авторите, с техните нови, дигитални, форми на изкуството, както и наведе към размисъл за създаването на още хибридни форми в живите изкуства. Практиката в България, а и в част от Европа показва, че е наложително да се вземат мерки за възстановяването и развитието на сектора, съобразени с няколко особености - преди всичко с атипичната природа на артистичния процес, заради която много голяма част от него се оказва скъп и времеемък, а крайният продукт се реализира в относително тесен и непредсказуем пазар. В особена степен това важи за българския културен „пазар“, който е значително по-малък в сравнение с повечето европейски. Наложителни са промени и разумни политики по отношение на дигиталното развитие, тъй като дигиталният бум, който се случи с настъпването на пандемията позволи на много изкуства да достигнат немислими дотогава пазари и аудитории. Но наред с това показа, че част от артистите са неподготвени да работят в среда толкова агресивна към техните интелектуалните права и насред цензурата на дигиталните платформи. Мерките по спасяване на сектора, както и реакцията на световни културни институти подчертаха асиметрията и дисбаланса в Европа по отношение на работните условия на континента, които никога не са били хомогенни, но с пандемията се задълбочиха още повече. Това се случи не само заради липсата на консолидирана статистическа информация в сектора, която да даде представа за размера на нуждите и антикризисните мерки, но и защото различните държави реагираха по различни начини за спасяването на своята културна сфера. Задълбочаването на разликите във финансовите условия в държавите-членки ще направи още по-труден културния обмен и сътрудничество, общите проекти и взаимния принос, заради финансовата невъзможност заетите да бъдат конкурентни. Той напомня за пореден път, че освен да спечели обратно престижа си културният сектор има нужда от силни съсловни организации, които да отстояват правата му и осигуряват защита без оглед на статута на наемане и трудов договор на даден професионалист. Независимият сектор или хората на свободна практика не бива да се разглеждат като безотговорен или рисков сегмент, а като поле с високи естетически принципи, създатели на качествено съдържание, лаборатория за експерименти на нови концепции и явления, както и посланици на такива. 

снимка: @Теодора Симова//Фестивал "Антистатик"