Невербалните деца също притежават собствен глас (аудио)

Чрез технологиите приобщаващото образование може да помогне на много деца, особено на тези, които имат затруднение в общуването с други. Тези помагащи технологии се обособяват под наименованието „Допълваща алтернативна комуникация“ (ДАК). Идеята обединява практикуващи експерти и преподаватели около това, че комуникацията е важно право на всяко дете и всеки възрастен и ако съществуват нарушения в говора и възможността да пишат, т.нар. невербални хора, то трябва да бъдат компенсирани.

„Разликата между едно дете, което може свободно да изкаже мислите и желанията си, и дете, което няма тази възможност, е огромна. При второто родителите трябва да гадаят, а комуникацията се свежда до елементарни базови неща, като хранене и хигиена“, уточнява проф. Морис Гринберг, съучредител и председател на фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“.

ДАК дава възможност на невербалните деца да получат образование, като не използват реч и писменост, а поглед. Интерактивен подход, който обаче не е регламентиран в България, а устройствата не фигурират в списъка на помощните средства.

По данни на МОН през последната година децата със специални потребности са около 25 000. Близо 15 000 могат да се възползват от Допълващата алтернативна комуникация според проучване на УНИЦЕФ България.

Тези технологии са насочени към езикова компетентност чрез символни системи, които заменят думите. Съществуват десетки хиляди картинки, образуващи цяла езикова система. Най-базовите и елементарни технологии представляват ламинирани табла с картинки, сортирани по теми. Могат да се направят цели албуми (речници), съдържащи стотици хиляди символи и подпомагащи думи. Ако детето може да използва ръцете си, отваря различните теми и посочва думички, като по този начин конструира изречения.

Ако обаче има физически увреждания и не може да движи свободно тялото си, съставянето на изречение е много трудно. Тук се намесва ДАК, която позволява същите тези табла да се използват много по-лесно. Те могат да се търсят бързо, само с натискането на един бутон, а не с „прелистване“, и са в синтезирана реч – тоест превръща символа, който детето посочва, в звук. Допълнително улеснение е, че софтуерът засича картинката не само с посочване с пръст, но и с поглед – изключително полезен способ за децата с двигателни нарушения.

Първото дете, влязло в българско училище с помощта на специалния софтуер за комуникация с поглед, е Ани от Търговище. Тя „говори“ по този начин от шестгодишна. Нейният ресурсен учител Бисер Борисов подчертава ползите от устройството.

„Тя не само се справя добре с оценките в клас, но и се реализира на олимпиади. Предстои ѝ национална олимпиада по скрач програмиране. Нужна е регламентирана подкрепа в закона за предучилищно и училищно образование, в наредбата за приобщаващо образование, за да могат повече деца да са като Ани. Само с ентусиазъм не става. Хубаво е нещата, които правим, да бъдат заложени като стандарти в специални учебни програми, защото с екипа, с който работим, се чудим как да пригодим приложенията на софтуера към учебната програма. Да, намираме вратички, но нямаме опората на закона и наредбата. В Търговище има много добра междуинституционална работа. Говоря за Регионален център, бъдещото училище на Ани, инспектората, институциите. И ако не функционирахме добре заедно, Ани най-вероятно нямаше да е пълноценна ученичка, а щеше да е затворена в къщи и да е на индивидуална форма на обучение. Също така трябва да има експерт по ДАК на национално ниво, който да подкрепя и обучава специалистите“, казва Бисер Борисов.

За жалост, в България се говори не за инвестиция в устройствата, а за цена. Най-ниските цени започват от 3000 лв. и от 800 до 1500 лв. за софтуера.

„По оценки на колегите от фондация „АСИСТ“ има около 2000 деца в България, които се нуждаят от такова средство за достъп“ подчертава Мария Янкова – програмен директор „Образование“ в УНИЦЕФ България, подкрепящ каузата.

Миналата година организацията стартира кампания за невербални деца – „Глас за всяко дете“, чиято цел е поетапното въвеждане на ДАК устройства в детските градини и училищата. До 2022 година кампанията обхваща пет области, където 150 деца с увреждания и специални потребности ще получат помощни средства, а 150 учители ще бъдат обучени да ги използват. Засега преподавателите не са напълно запознати с технологията и обучението им също трябва да е приоритет.

Всички тези проблеми са сложени „на масата“ на 13-ата Международна конференция по допълваща алтернативна комуникация, където се е подела инициатива за създаването на списък на помощни средства за всяка държава.

„Новото е и, че адаптирахме за България безплатното приложение Cboard за символна комуникация, чрез която семействата могат да се докоснат до подобна технология. Приложението отново стъпва на символната система с картинки, които са преведени на български. Добавили сме типични български празници, ястия и други традиции. Може да се ползва от всеки и да позволи на семейството да придобият общи познания за помагащите технологии“, завършва Мария Янкова.