Европейската гаранция помага на над 6500 български деца (аудио)

Текстът представя акценти от разговора в поредния епизод на предаването „Властта на гражданите" по Дарик радио с водещ пролет Велкова. Гост е Мария Златарева, програмен директор „Социална политика" в УНИЦЕФ.

Чуйте епизода

Европейската гаранция за детето е нова инициатива на Европейската комисия, действаща едва от 2021 година. Тя се създава по предложение на Европейския парламент, в партньорство с УНИЦЕФ, а основните посоки, в които ще се работи, са намаляване на детската бедност и социалното изключване чрез увеличаване на инвестициите на семействата и осигуряването на равен достъп до основни услуги – здравеопазване, образование и извънкласни занимания, здравословна храна, подходящо училищно настаняване и социални услуги. Особено силно ще се набляга на децата от рисковите групи. В Европа такова дете е всяко пето (18 млн. деца), а в България – всяко трето (400 000 деца).

Засега включените държави в инициативата са седем – Гърция, Германия, Хърватия, Италия, България, Испания и Литва. Във всички тях предстои да се изготви национален план за изпълнение с конкретни мерки и стъпки за реализирането им. Бюджетът на Гаранцията възлиза на 140 млн. евро, които ще се разпределят така, че да достигнат до най-малко 200 000 деца за идните няколко години.

Представител на инициативата за България е Мария Златарева от отдел „Социална политика“ в УНИЦЕФ. Координатор на Гаранцията е Министерството на труда и социалната политика, национален координатор е зам.-министърът на труда и социалната политика.

В страната ни проектът ще се съсредоточи върху десет общини от три области – Стара Загора, Сливен и Бургас. Очакванията са броят на подкрепените деца да достигне 6500, а националният план да е готов до март 2022 година. Проектът Европейска гаранция за детето подкрепя четири вида услуги - патронажни грижи за семейства с малки деца, ранна детска интервенция за деца с увреждания, приобщаващо предучилищно образование за деца с увреждания, услуги за превенция и подкрепа на семейства в неравностойно положение. Основната амбиция е да се работи повече по превенция, а не по интервенция.

Българският пример

Вече има организации, прилагащи инициативата на практика. Такава е старозагорската фондация „Мисия криле“ с основател Диана Димова, предоставяща услуги за високо уязвими майки, бедни семейства, бежанци, изоставени деца. Организацията предлага подслон и възможност за възстановяване в сигурна среда - Комплекс за социални услуги за деца и семейства, към който са причислени Център за обществена подкрепа и Звено „Майка и бебе“.

В последните месеци, благодарение на пилотния проект на УНИЦЕФ и ЕК, организацията разполага с екип от четирима специалисти, работещи на терен. Те са културни медиатори от самата общност на уязвимите семейства: един социален работник и трима социални сътрудници от ромската общност. До момента са успели да помогнат на над 40 семейства със 122 деца, които живеят в много тежки условия. Близо 20 от тях са попаднали под взора на Държавна агенция за закрила на детето, тъй като родителите им не могат да се справят. Тези семейства са главно от ромски етнически произход, не говорят чисто български език, а децата са отпаднали от образователната система. Основен проблем са и ранните бракове. Домашното насилие също не е рядко явление. Именно срещу всичко това се бори „Мисия криле“, като насочва усилията си в шест квартала на община Стара Загора, седем села и град Опан. Често се налага да подават сигнали и към органите на реда.

За да открият рисковите семейства, специалистите от фондацията работят пряко с различни институции, неформални лидери, организации, кметове. Понякога се случва да търсят специално позволение, за да навлязат в общностни квартали, без някой да им направи проблем.

„За съжаление, все още има огромни общности, в които живеят десетки хиляди хора. Натъквали сме се на случаи, когато повече от 10 години децата не са напускали квартала. Не са се разхождали из другите части на града, не са ходили в парка. Те живеят в един много ограничен свят, свързан с лишения от базови права, като факта, че до 4-ти клас се учи, че момичетата забременяват на 15 години и други. Затова трябва да ги привлечем, да се превърнат в наши партньори, да изградим доверие“, коментира Диана Димова.

Стъпките към промяна в самото семейство и отношението към детето са няколко. На първо място е разговорът между специалистите и родителите или настойниците му, за да разберат причините за лошото отглеждане. На второ място е подпомагането чрез Спешния фонд на организацията, през който се даряват продукти от първа необходимост – памперси, бебешка храна, дрехи, колички и т.н. Често придружават членовете на семейството до отделните държавни и общински институции. Впоследствие задължителна е уговорката за следваща среща. Не на последно място, нужни са доброволци за провеждането на някои групови занятия, за сортирането на продукти и други, а всеки може да помогне като дари дрешки или други вещи от първа необходимост.

Подобни съдби има много. Такава е например съдбата на малката Мария-Магдалена от Средец, която е родена без голям гръден мускул. Тя не е водена никога на лекар, а поради състоянието си не е посещавала и детска градина, нито е общувала с други деца. След няколко посещения на екип от социални работници и оказана финансова подкрепа, момиченцето е заведено на ортопед и кардиолог в Бургас. След като се разбира, че няма нищо страшно, родителите се успокояват, а Мария-Магдалена тръгва на училище. Започва да си играе с другите и открива приятели. Екипът вдъхновява и батко ѝ Мильо да тръгне на училище, а в бъдеще се надява и той да стане социален работник.