„Властта на гражданите": Какво ни вдъхновява да сме дарители (аудио)

ЧУЙТЕ ЕПИЗОДА

Дарителството е не просто акт на доброта, а вид гражданска отговорност. Българите са състрадателни хора и са готови на почти всичко, за да станат част от каузи, които вярват, че си заслужават – независимо дали става въпрос за здраве, за животни, за опазване на културни ценности, за права или за околната среда.

Една от организациите, работещи пряко с дарители, е фондация Bcause. От 25 години тя им помага да намерят път до своите каузи, както и на каузите да намерят пътя към своите дарители.

„Дарителството не е култура на живеене в България, не е начин на поведение, не е част от социалната страна на хората. Много от тях не осъзнават, че независимо какви са, могат да се включват и да помагат за общността си. Срещаме много компании, които нямат увереност, че и най-малкият жест е ценен за някого. Това, което фондация Bcause прави, е важно и се работи със сърце. Всъщност вдъхновението да бъдем доброволци, поне за мен, идва от удоволствието, че можем да допринесем за успешния резултат на една кауза или кампания“, казва Красимира Величкова от БДФ.

Самият метод на връзка между дарител и инициатива не е сложен. Единственото специфично е, че парите трябва да стигнат точно до нуждаещите се – не по-рано и не по-късно от необходимото. Фондацията е направила проучване за това как даряват българите в чужбина. Свързали са се с наши сънародници в САЩ, Великобритания, Австрия и други, които са им разказали за каузите, в които се включват. Такава, например, е българско училище в Детройт, което съществува благодарение на малка българска общност, която преди 10 години създава културен център и българско съботно училище. Или 20 000-на общност в Лондон, установила, че голяма част от тях нямат личен лекар, което се оказало пагубно по време на пандемията. Затова е подхваната инициатива, която да подкани хората да си изберат личен лекар, да се регистрират и да се ваксинират. Или за фондацията на Красимира Димова от Априлци, която създава през зимата на 97-а и помага на общността буквално да не умре от глад заради лошите климатични условия, лошата политическа обстановка и огромната беднотия. Едни от първите откликнали на каузата ѝ били австрийци. Или българска компания, която по време на първия локдаун през 2020-а събира пари за изграждане на училище в Африка.

„Тези истории сами по себе си са много различни, но ги свързва това, че доброто е универсално и че благотворителността е космополитна дейност. Ако за миг погледнем извън нашата купичка, ще разберем, че от нас зависи да живеем в по-добър свят“, уточнява Ива Петрова.

Съществуват и неособено привлекателни каузи, които по-трудно набират последователи. Такава е „Розовата къща“ (https://www.facebook.com/thepinkhousesofia/), която е единственото безплатно място в България, подкрепящо и подслоняващо наркозависими. Центърът е създаден от Юлия Георгиева, която е посветила повече от 20 години на работата срещу наркоманията у нас. За да съществува центърът, са необходими по 6000 лв. месечно, казва Юлия в репортажа, включен в разговора.

„Бях изумена, когато толкова много хора ни помогнаха да съберем парите за първия наем на „Розовата къща“. Те бяха от всякакви етноси, възрасти, градове и села. Работим с хора, които са зависими от наркотици. Голяма част от тях са бездомни, нямат дори лични документи, но имат деца, родители, капацитет и могат да допринесат за обществото, ако им се даде шанс. Най-базовите неща, които предлагаме, са храна, баня, дрехи, закуска, за да могат да си изпият лекарствата. Помагаме им да си извадят документи, да се включат в здравната и социалната система. Някои от тях са инвалиди и трябва да минат през ТЕЛК, за да взимат социална пенсия. Често се случва, ако отидат сами, направо да ги изхвърлят, а те имат тези права“, разказва Юлия Георгиева.

В началото започват работа с 15 човека, а в момента са регистрирани близо 300. За октомври 2021 г., например, има 716 посещения в центъра, което се равнява на 1382 закуски и обеди. Единствената институция, която разпознава проблема като важен и подпомага решаването му, е Националният център за обществено здраве и анализи, който ще предостави средства за поддръжка на центъра за следващите три месеца. Иначе „Розовата къща“ функционира само чрез дарения.

Други непопулярни каузи, и то традиционно, са тези, свързани с човешки права и демокрация. Става въпрос за права на уязвими групи – хора с увреждания, с различен етнос, бежанци, хора със зависимости, въобще хора, върху които има стигма. Те се подкрепят най-вече от фондации, но не и от компании и физически лица. Или каузи за системна промяна, където не се помага на конкретна група, а по-скоро се водят борби за стратегически промени на държавно ниво с продължителност във времето.

„Може би това е естествено, защото, когато няма осъзнатост, когато една кауза не се приема безспорно в обществото, това е причина и компаниите като дарители, да бягат от тях, да не се асоциират с тях. Хората подкрепят с по-голяма готовност инициативи, резултатът от които се вижда по-бързо. Дори организациите, работещи в подкрепа на деца, в последните години и особено след публичното им заклеймяване са поставени в ситуация да се обясняват, че не искат да крадат деца, че не искат да ги изпращат в Норвегия и подобни“, коментира Красимира Величкова.

Тези теми не са красиви, не са лесни за разказване, но променят нагласите, за да намират своите нови съмишленици, и са крайно необходими.