„Властта на гражданите": Това са таланти, които работят тук и сега, в България!“ (аудио)

Въпреки че науката за много от нас може да остане неразбираема и извън вниманието ни, значителна част от продуктите на научни изследвания влизат в ежедневието и неусетно започваме да ги приемаме и разчитаме на тях, те ни помагат да живеем по-добре. Участниците в днешното предаване ни показват различни аспекти на един непознат за широката публика, труден и интересен път от лабораторията до първите стъпки на един продукт.

Милена Петкова е изпълнителен директор на Фондация Карол Знание и представя гледната точка на инвеститора в търсене на силни проекти, които могат да имат целенасочено въздействие върху обществото и околната среда. В края на декември 2021 година приключва четвъртото издание на програмата „Предприемачи в науката“ в която фондацията предлага информация и обучение по широк обхват от теми – бизнес идеи и стратегическо планиране, европейски фондове и програми, финансиране на стартиращ бизнес, социално предприемачество, маркетинг, проучване на пазари и работа с инвеститори. Едноименният конкурс отбелязва края на програмата. Паричният израз на признание за победителите в конкурса са две награди от по 15 000 лв.

За изданието през 2021 г. жури избира 13 проекта по тема Impact Investment. Терминът е свързан с проекти, които имат не само възвращаемост за инвеститорите, но целенасочено положително въздействие в обществото. Милена пояснява, че тази година фондация Карол Знание и партньорите й от университети в страната са отворили конкурса за докторанти и дори студенти, което се е оказало уместно решение и проектите са били много силни и разнообразни. Открояват се теми като системи за анализ на наночастици, почистване на околната среда чрез игра, събиране на отпадъци с финансови стимули, колагенови импланти в медицината, опазване и проучване на редки растителни видове, нови технологии в медицинската образна диагностика.

Д-р Мариела Василева разказва какво би се случило, ако в страната има виртуална биобанка за тъканни материали от онкологични заболявания. Като хирург онколог, който се занимава с лечение на рак на гърдата, тя оценява възможността изследователите да имат достъп до пълни клинични данни за всеки пациент и да работят с тях. Биобанката ще позволи и на лекарите да следят научните разработки в областта, а пациентите ще имат по-голям шанс за качествено лечение и по-дълъг живот. Тя споделя, че нейният награден проект ще разшири контактите на български изследователи и лекари с колеги в чужбина. В момента в Англия работи биобанка, която събира данни от 43 онкологични центъра и е отворена за лекари извън страната. Българската биобанка също ще бъде отворена за колеги от чужбина. Амбицията на д-р Василева е нейният проект да подобри ситуацията у нас, където Националният раков регистър поддържа много оскъдни и непълни данни, архивите на болниците не са в електронен вид и са труднодостъпни, а информацията в тях е под формата на отчет и с нея не може да се работи. Като прибавим и това, че всяка болница има своя софтуерна система и те не са свързани, необходимостта от биобанка, която да събира данни от цялата страна е очевидна. Биобанката има и още едно преимущество – тя ще дава достъп до тъканни материали от редки онкологични заболявания, които вече са 50% от раковите заболявания от нас.

Другият победител в конкурса „Предприемач в науката“ – инж. Калин Николов добавя  – че неговият проект, както и този на д-р Василева, се стреми да подобри ефективността на определен ресурс. В случая става въпрос за устройство (декарбонизатор), което намалява вредните емисии от двигатели с вътрешно горене, като позволява на двигателя да работи по-ефективно, с по-малко гориво и намалява замърсяването с до 30%. Преценката на инж. Николов е, че двигателите с вътрешно горене ще бъдат използвани още дълго време, а досегашните решения за намаляване на емисиите са скъпи и недостатъчно ефективни. Първият прототип на устройството е изработен и инсталиран в градски автобус. Данните са окуражаващи, но инж. Николов планира изработването на още няколко прототипа, които ще дадат верифицирани данни и ще отворят пътя към инвеститори и серийно производство. Екипът на проекта ще инсталира декарбонизатор и на корабен двигател, където ефектът ще бъзе много осезаем, а корабната индустрия има изисквания за ограничаване на вредните емисии.

И двамата победители в конкурса споделят колко са били изненадани от качеството на обучението, менторската програма и искрената загриженост на екипа на фондация Карол Знание да успеят в конкурса. И двамата са получили награди от още една фондация – „Лъчезар Цоцорков“ – и смятат да използват средствата за създаването съответно на демоверсия на виртуалната биобанка и на още прототипи на декарбонизатора.

Това е началото на пътя на две идеи, които са развити до продукт с усилията на много участници, освен тези на авторите си. Въпреки че научните изследвания и разработки действително изискват много средства, този разговор показва и други съществени аспекти на успеха, а това са инициативността на неправителствени организации и добрите им връзки с болници, университети и бизнес структури.


ххх