„Властта на гражданите": Малко е нужно, за да се активизират хората (аудио)

Как усещате града около себе си? Приятелска среда ли е? Харесва ли ви, грижите ли се за нея? Правили ли сте си свое място в града? Място, където се срещате с приятели, усещате се като общност, имате общи преживявания, почивате, забавлявате се. За повечето от нас домът е такова място, но голяма част от ежедневието ни минава в публични градски пространства. За това как можем да ги превърнем в свои места разказват Мая Цанева от сдружение „Безопасни детски площадки”и Румяна Киризиева от сдружение „БГ Бъди активен”. Интересите и целите на двете организации да направят околната градска среда по- благоприятна за живот, приветлива и чиста от замърсяване и отпадъци намират израз в общата им работа в дългосрочната програма „Място България“. Програмата започва през 2017 г. по идея на „БГ Бъде активен“ от Пловдив. Румяна Киризиева се връща към началото, когато са започнали с десет места за млади хора в няколко града в страната. През 2019 г, когато Пловдив е европейска столица на културата, те насочват общественото внимание към това как хората участват в живота на града, към културата на присъствие в публичните пространства. През онази година се развива и темата за отпадъците и общата отговорност на хората за състоянието на града. Румяна пояснява, че отпадъците не са просто модерна тема, а естествена част от околната среда и ако искаме по-добра среда, трябва да се заемем и със замърсяването с отпадъци. Мая Цанева също говори за градската среда като общо преживяване и обща отговорност. Place making или „правенето на място“ е понятие и метод за подобряване на градската среда и активизиране на граждански общности.

Сдружение „Безопасни детски площадки“ започва работа през 2016, като поводът е проблем с конкретна детска площадка. Мая използва уменията си за комуникация и работа с институции и създава мрежа от родители, които тя описва като „хора с инициативи и желание да си взаимодействат“. Сдружението работи за по-добър достъп до детските площадки и за разнообразяването им спрямо нуждите на децата и младежите. Мая разказва как привличат деца и ги насърчават да бъдат активни, да използват достъпните връзки с институции и медии, „защото те могат да променят света около себе си, стига ние, родителите им, да осъзнаем, че и те имат глас.“ По инициатива на сдружението от няколко месеца в 138 СОУ има класна стая на открито. Тя се използва активно дори и в студените дни и тъй като е направена с усилията на хора от квартала, се пази. Директорът на училището има планове да постави уреди за фитнес на открито в двора и така да го направи притегателно място за деца, младежи и възрастни.

И двете организации са поели и ролята на медиатори между местни общности, общини, институции и неправителствени организации. Мая и Румяна подчертават, че когато се прави място, е важно местната общност да го пожелае, да го възприеме като свое, да участва в създаването му и съответно да го пази и поддържа. В Пловдив има няколко класни стаи на открито, създадени с участието на учениците, а в едно от училищата, което няма двор, се използва близкият парк, където учениците поправят и боядисват пейките.

Въпреки че част от общините осъзнават, че е важно и необходимо да чуят желанията и нуждите на гражданите, взаимодействията им с неправителствените организации невинаги са продуктивни по ред причини: липсва национална политика за местата за игра и спорт за деца и младежи, детските площадки са еднотипни и несъобразени с нуждите на децата според възрастта им, а малкото общински средства се използват главно за поддържане на съществуващите съоръжения. Все още институциите изостават от гражданите в усилията населеното място да стане по-привлекателно за обитателите му. В този контекст формалните и неформални граждански инициативи са необходими и ценни, защото те не запълват празнини, а създават умения и отношение.

Румяна разказва за проект „Активни квартали“, който е част от програмата „Място България“, а фокусът е върху създдаване на връзки между основните страни в подобряване на градската среда – общини, неправителствени организации, общности, институции. Проектът е в началото си и има отворена покана за създаване на мрежа от участници. Следва обучение, наръчник и планиране на следващи места за правене.

Румяна и Мая са оптимисти за бъдещето на каузата си, защото виждат способността на гражданските общности да преобразяват околната среда, да спомагат да се преодолее общата ни инерция от десетилетия, в които държавата е имала отговорност за функционирането на града. Днес градът е наше споделено преживяване.

ххх