Пациенти, депутати и министри се обединиха около необходимостта здравеопазването да стане приоритет на цялото общество, като анонсираха решения на проблемите в сектора

Създаване на електронно здравеопазване и свързаност на информационните системи, инвестиции за осигуряване на медицинска грижа в отдалечените райони и за развитие на превенцията и доболничната помощ, включително от европейските фондове, стимули за задържане на младите специалисти в България, са част от решенията за справяне с проблемите в сектора, около които се обединиха народни представители, министерства, пациенти и съсловни организации. Организираната по инициатива на Националната пациентска организация дискусия в рамките на редовно заседание на Комисия по здравеопазването в Народното събрание, която се проведе на 27 януари 2022 г., трябваше да очертае развитието на здравеопазването в България след пандемията – политиките, инвестициите, технологиите и човешкия капитал.

Председателят на Комисията, доц. д-р Антон Тонев, отбеляза като наложителни първи стъпки инвестициите за създаване на единна здравна информационна система и подобряване условията на труд на работещите в здравеопазването. Той отчете, че в проектобюджета за 2022 г. е предложено увеличение на разходите за здраве до 5.8% от БВП при между 4 и 4.8% досега и около 8% средно за ЕС. „Основен проблем и задача пред нас е запазване на младите кадри в системата чрез създаване на по-добри условия на труд, достойно заплащане и условия за кариерно развитие“, отбеляза доц. Тонев.

Темата за здравеопазването след COVID-19 беше изместена към обсъждане на настоящото тежко състояние на системата, след като г-н Йерон Ютте, началник на отдел в Генералната дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ към Европейската комисия акцентира върху негативните изводи, изведени в доклада „Развитие на социалната политика в България“.

„Най-ниската продължителност на живот в Европейския съюз е в Българи – 73.6 години. Предотвратимата смъртност е с над 40% по-висока от средната в ЕС. Българите са изправени пред най-високо ниво на плащане на медикаменти и здравни услуги. Проблем са неофициалните плащания. Много от българите не са здравно осигурени. Министерството е изчислило, че над 10% от населението не са осигурени. България има почти 4.4 медицински сестри на 1000 души население и това е изключително ниско число. Болничната помощ представлява 40% от разходите ви за здравеопазване, това е 1/3 повече от средното в другите държави членки.“, отбеляза г-н Ютте. Според него едно от решенията е изместването на фокуса върху превенцията, върху амбулаторното лечение, тъй като доболничната помощ е много по-евтина и по-достъпна за хората и много по-често дава по-добър резултат, защото се осигурява лечение на много по-ранен етап от заболяването и така се спестяват средства от много по-скъпото късно лечение. Той обърна внимание, че в следващите години над 17 млрд. евро инвестиции от европейските фондове ще бъдат налични, като ЕС очаква с тях да бъдат подпомогнати реформи, за които се вижда, че ще доведат до реални резултати за подобряване на системата.

Според председателя на Национална пациентска организация д-р Иван Вецев, в доклада много ясно са очертани проблемите в системата на здравеопазването, които ковид кризата през последните години е извела на преден план и дори задълбочила. „Високият процент на плащания от страна на пациентите, ниският процент на здравноосигурени граждани в Р България, неравномерното разпределение на здравните ресурси в отделни райони в страната, поражда неравнопоставеност в достъпа до качествено здравеопазване. А целта както на България, така и на всички европейски държави е гражданите да имат равен и навременен достъп до системата на здравеопазване, така че да получат качествени здравни грижи“, отбеляза д-р Вецев, според когото здравеопазването трябва да бъде приоритет не само на институциите и на пациентите, а на цялото общество.

Професор Арсена Сербезова, министър на здравеопазването, отбеляза, че в проектобюджетите за 2022 г. на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса са предвидени средства, с които да започне изпълнението на част от препоръките на г-н Йерон Ютте, свързани с инвестиции в профилактиката, превенцията, скрининга и акцента върху доболничната помощ. „В областта на първичната извънболнична медицинска помощ се предвижда за първи път осигуряване финансиране на здравни грижи в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти – т.нар. патронажни грижи. Общо средно средствата, които се инвестират в специализираната извънболнична медицинска помощ, включително за комплексно  диспансерно лабораторно наблюдение и здравни грижи в сравнение с миналата година е 33.3%“, отбеляза проф. Сербезова. С тях ще се финансират високоспециализирани дейности в извънболничната помощ, физиотерапия и рехабилитация. Над 380 лв. са предвидени за дейности по профилактика и извънболнично диспансерно наблюдение на заболявания, чието проследяване към момента е било ограничено от противоепидемичните мерки.

Министър Сербезова отчете още, че в проектобюджета на МЗ са заложени около 3.8 млн. лв. за електронно здравеопазване, електронно медицинско досие, мобилни приложения. Предвижда се и създаването на 50 електронни медицински услуги, 35 електронни регистъра, изграждане на национална здравна информационна система. Очакванията са електронизацията на здравеопазването в България да позволи извличане и анализиране на данни, на базата на които да бъдат очертавани политиките и мерките за решаване на проблемите. В този контекст се изказа и г-н Йерон Ютте: „Правенето на политики на базата на данни е изключително важно“.

Доктор Александър Симидчиев, зам.-председател на Комисия по здравеопазването, обаче изрази опасения доколко предвидената дигитализация на българското здравеопазване ще бъде ефективна. „Дигитализацията е основата. Но докато ние се опитваме да постигнем или да достигнем, много от системите по света са извън това, което ние наричаме дигитализация“. На фона на дебати за създаване на Европейски здравен съюз и интегриране на здравните системи на ниво държави членки с цел извличане на данни при спешни състояния, д-р Симидчиев обърна внимание, че в България все още се обсъжда създаване на свързаност на системите вътре в страната. „Трябва интегриране на системите на НОИ, МТСП, ЕСГРАОН, МВР. Да се накарат тези системи да си говорят помежду си“, отбеляза той пътя към ефективното електронно здравеопазване.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев отбеляза, че се предвижда да продължи финансирането от европейските фондове на добрите практики на предоставяне на комплексни медико-социални услуги в дома, както и осигуряването на инвестиции за осигуряване на условия за телемедицина и телекеър. Според него изпълняваните до момента проекти, предоставящи подобни услуги, са показали, че това е пътят за осигуряване на достъп до медицинска помощ в отдалечени населени места и такива, които не са осигурени със специалисти.