Здравни експерти и пациенти коментираха приоритетите в здравната профилактика и превенцията на заболяванията (видео)

В рамките на десетия конгрес на Националната пациентска организация се проведе дискусия, посветена на профилактиката и превенцията на здравето.

Дискусията бе открита от д-р Станимир Хасърджиев, който в рамките на своето приветствие представи новоизбрания председател на Управителния съвет на Национална пациентска организация д-р Иван Вецев. В своето изказване пред участниците в срещата д-р Вецев коментира значението на профилактиката в здравеопазването чрез които може да се формира по-здраво общество, да се увеличи грижата за пациенти и да се намали натискът върху системата.

Страната ни е е разработила и въвела няколко програми за профилактика – за рак на маточната шийка, за ротавирусната инфекция, за профилактиката на грипа, както и национален план за антибиотична резистентност, но въпреки това, усилията не са достатъчни. Това заяви в рамките на представянето си главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Той подчерта значението на профилактиката като работещ инструмент, но отбеляза, че е крайно недофинансирана и акцентира върху факта, че докато профилактиката не стане национална политика, няма шанс за подобрение на ситуацията у нас. Кунчев акцентира върху участието на всички заинтересовани страни в сектора, включително и на неправителствения сектор, което да развие профилактиката и превенцията и да я развие.

Подобно бе и мнението на доц. Михаил Околийски, експерт в офиса на Световната здравна организация за България, който допълни, че националният бюджет за профилактика, като част от общия за здравеопазване, е недостатъчен. Той обърна внимание на факта, че страната ни е на първо място по брой болници на човек, като въпреки това резултатите в борбата с последната пандемия са разочароващи. Според доц. Околийски, хроничните незаразни заболявания са огромно предизвикателство за обществото ни, което е индикатор за проблеми в сферата на профилактиката и по-конкретно в контрола при провеждането на профилактичните прегледи. По данни на СЗО, въпреки че у нас са въведени задължителни профилактични прегледи, голяма част от хората не ги провеждат, което е индикатор за липсата на система за мониторинг и контрол.

Доц. Околийски акцентира и върху факта, че голяма част от профилактиката следва да се извършва в доболничната помощ. Експертът подчерта посочи още няколко проблема в системата – недофинансираните профилактика и превенция, липсата на информационни кампании по различните здравни проблеми, липсата на информация и достъп до решения за пациентите, както и липсата на координация между различните страни в здравеопазването. СЗО и всички международни организации са си поставили цел да се намали с 25% преждевременната смъртност от рак, диабет и сърдечносъдови заболявания, допълни представителят на СЗО. В потвърждение на това доц. Околийски представи добър пример, като коментира, че в Унгария от години е въведен „данък обществено здраве“, в рамките на който са увеличени данъчните ставки на вредните храни, което е подтикнало много производители на храни да намалят производството на нездравословни продукти. Така Унгария е генерирала 220 млн. долара, които са пренасочени за профилактика. Като добра практика за повишаване на здравната култура в България, доц. Околийски посочи планираната реформа в образователната система, в която от 2022 г. да залегне здравно и сексуално образование в училищата.

В рамките на представянето си проф. Георги Момеков се засегна темата за ваксинопрофилактиката като основен фактор за елиминиране на пандемията от COVID-19. Той посочи като основен проблем липсата на цялостна, координирана и пълноценна информационна кампания по темата за значението на ваксинацията в процеса на превенция срещу заболяването, като подчерта, че е задължително хората с хронични заболявания и компрометиран имунитет трябва да бъдат първите ваксинирани. Експертът допълни, че основен проблем е недоверието във ваксините и тиражирането на неверни теории в общественото пространство.

По темата за значението на ваксинопрофилактиката взе отношение и проф. Радостина Александрова – БАН, която направи обобщение на основните митове и неверни твърдения, които обуславят ниското ниво на ваксинационното покритие срещу COVID-19 – че „ваксините са създадени бързо и съответно са непроверени, ще доведат до сериозни странични ефекти в бъдеще и е възможно да променят генома на човек“. Проф. Александрова изрично подчерта, че вирусът на SARS-CoV-2 e изключително опасен и предизвиква при много хора сериозни дългосрочни ефекти, докато ваксините имат изключително добър профил на безопасност. Важно е да се предотврати тежкото боледуване и хоспитализациите, което само по себе си е един голям успех, коментира здравният експерт. Проф. Александрова завърши изложението си с уточнението, че все още експертите не са наясно как точно ще заработи естествения имунитет при този вирус. С цел изграждане на по-добра защита срещу новите щамове и съответно прилагане на по-голямо гъвкавост при ваксинациите, от 7 декември 2022 г. Европейският център за контрол и превенция на заболяванията (ЕСDС) за разрешили съчетаване на различните ваксини – както на ниво първично прилагане, така и като бустерна доза. С помощта на комбинации се очакват да намалее рискът от получаване на редки нежелани събития. Проф. Александрова допълни, че аденовирусните ваксини и иРНК съставляват добра комбинация, сочат предварителните данни. Предстои да бъде проучено дали дават по-добър имунен отговор от хора с компрометиран имунитет, завърши специалистът.

Темата за значението на профилактиката коментира и доц. Наталия Ушева от МУ Варна. Доц. Ушева представи проектите, по които работи МУ-Варна в направление профилактика и превенция на социалнозначимите заболявания, като подчерта, че такива активности трябва да започнат от ранна детска възраст, когато се оформят навиците на детето. Според доц. Ушева, е необходимо да съществува интеграция между различните области и сектори – създаване на обществена здравна политика, подкрепяща среда, укрепване на действията на общността (според спецификата на общността и заболеваемостта в отделните райони), развиване на лични умения (още от ранна детска възраст), преориентиране на здравните политики към конкретните потребности на общността (да няма централизация и единен подход към всички области и региони, а да се провеждат локални и специфични мерки и програми на локално ниво, отчитайки местните конкретни потребности). В заключение, доц. Ушева обобщи, че при формирането на здравната политика в България приоритетната първична профилактика не е приоритет. „Това трябва да се промени, като посоката на действие трябва да бъде обединяване на всички заинтересовани страни, включително общините, образователните институции, здравни институции и организация на гражданите и др.“, коментира специалистът.

Проф. Григор Димитров от Българска стопанска камара акцентира върху необходимостта от разработване на нови политики за използване на потенциала на хората с хронични заболявания и интегрирането им в работната среда. Към момента тези хора са поставени в неравностойно положение и трудно достигат до пазара на труда, коментира експертът. Той представи проект, разработен от БСК, в рамките на който се цели подпомагане на ръководството на фирмите да се запознаят особеностите на хората с хронични заболявания. Според проф. Димитров, е необходима сериозна промяна на трудовото законодателство, което към момента ограничава въвличането на пациентите с хронични заболявания в трудовия процес. Службите по трудовата медицина работят формално, а връзката между тях и личните лекари липсва, завърши проф. Димитров.

Според д-р Надежда Тодоровска от Българския Червен кръст профилактиката в България липсва. „Българите не се грижат за себе си, а това ни поставя на челни места в класациите по хронични заболявания. Причините са комплексни и една от тях са трудностите в системата на здравеопазването“, коментира Тодоровска. Тя представи проекта за домашни грижи, който БЧК реализира сред възрастните хора в няколко области в страната, както и при такива, които са лежали в болница. Надежда Тодоровска подчерта необходимостта от мултидисциплинарен подход в грижата за хората с хронични заболявания, което да подпомогне работата на хората при все по-голяма липса на кадри, особено в отдалечените места. Проектът е разработен по модел на система за домашни грижи, възприета в Швейцария, където медицинските сестри се обучават в това какво да правят в дома на пациента, съобразено с и индивидуалните потребности на всеки един от потребителите.  При подобни проекти е важно ефективното сътрудничество с личните лекари и социалните служби в отделните места, особено в условия на пандемия, допълни представителката на БЧК. Д-р Тодорвска акцентира върху необходимостта от все по-голямо въвеждане на телемедицината, телеасистенцията и отдалечена грижа чрез телемедицината. Така ще се обезпечи дейността на медицинските специалисти и ще даде възможност на пациентите за по-добър достъп до здравна грижа, завърши д-р Тодоровска.

Според доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, един от основните недостатъци на нашето здравеопазване е, че търси решения от чужди здравни системи. Той посочи, че България има сериозни постижения в здравен аспект, като едно от тях е въведеният задължителен имунизационен календар. В тази връзка той подчерта значителната роля на общопрактикуващите лекари в осъществяването на ваксинацията срещу COVID-19. Специалистът акцентира върху значението на дигитализацията на здравеопазването, която да предостави възможност за структуриране на разнопосочната информация, която да се използва като солидна основа за  формирането на последващи реформи. По данни на НСОПЛБ, 51% от хората над 18 години се възползват от профилактичен преглед всяка година. В рамките на прегледа НЗОК покрива някои специфични изследвания, като например изследването на простатно-специфичен антиген на всеки 2 години за всички мъже над 50-годишна възраст, мамографии на всеки 2 години при жените над 50-годишна възраст и др.

По темата за профилактиката се включи и г-жа Милка Василева, председател на БАПЗГ. Според нея в България професионалистите по здравни грижи са недооценени. Парадоксално е, че СЗО смята, че медицинските сестри и акушерките са ключов фактор за осигуряване на равен достъп до качествено здравеопазване, а същевременно те не са приоритет на българската здравна система. Тя акцентира и върху значението на обединените усилия на всички страни за подобряване на профилактиката.

Проф. Анжелика Велкова от Факултета по обществено здраве при МУ – София разгледа възможностите за профилактика на рисковите фактори от околната среда чрез примера на  замърсяването на въздуха. Замърсяването на въздуха е най-важният екологичен рисков фактор за човечеството днес. То е на четвърто място сред останалите рискове за здравето, свързани с най-голяма тежест върху обществото в резултат на преждевременна смъртност и лошо здраве, посочи специалистът.