Колко открито към гражданския сектор е новото управление?

Д-р Симона Велева е експерт по конституционно право. Практикува в сферата на правата на човека, дигиталните права и медийното право. Преподава в Американския университет в Благоевград. Експерт е към Digital Freedom Fund. Под нейна редакция са излезли Американската, Италианската и Испанската конституции. Има редица публикации, свързани със защитата на журналистическите източници, търговските съобщения, етичното отразяване на деца в медиите. Консултира различни неправителствени организации, като Асоциация на европейските журналисти – България, КНСБ и др.

Новото управление стана факт благодарение на конкретно коалиционно споразумение. Намери ли място в него гражданският сектор като партньор на управляващите?

Вицепремиерът по ефективно управление е поела конкретно ресора взаимодействие с гражданското общество. Един от ангажиментите в тази посока е най-сетне да започне да действа Съветът за развитие на гражданското общество и да се изгради истински ефективно партньорство с управляващите.

Д-р Велева, като специалист по конституционно право какво, според Вас, е съдържанието на заявлението в преамбюла на нашата Конституция: „демократична, правова и социална държава“? Част от демократичната държава ли е отвореното управление и гражданското участие?

Да, със сигурност е част. Нашата конституция не предвижда конституционни референдуми, но тя предвижда пряко участие на гражданите в държавната власт. Затова обаче трябва да бъдат развити на много по-добро ниво законовите механизми за реализиране на прякото участие на гражданите. Не само очакваме, но е и задължително да се промени Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление; да се въведат онлайн петициите, така че те да бъдат обвързващи държавните органи с конкретни действия съобразно исканията на гражданите. Пример за това е гражданската инициатива за детската болница – тя събра над 90 000 подписа, но и досега нищо не се случва. Конституцията ни насърчава формите на гражданско участие и те трябва да водят до реален резултат. 

Доколко и как можем да направим политиките, включително и процеса на тяхното изработване, по-отворени към гражданите и гражданските организации?

На първо място, чрез по-добро онлайн управление, така че хората да могат лесно и бързо да имат достъп до електронни услуги. В тази посока имаме за първи път и нарочен министър, предстои да се разгледат и промени в Закона за електронното управление. На второ място, има нужда от информиране, гражданска и медийна грамотност. Всичко това заедно спомага хората да знаят какви права имат и как могат да ги упражняват, а от институциите зависи да улеснят това упражняване.

Имат ли управляващите конкретни очаквания към гражданските организации? Гледат ли на тях като на партньори, експерти, като гласа на гражданите?

Според мен, новите управляващи имат нагласа за комуникация с гражданското общество и пример за това е Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество - като един такъв работещ механизъм. Но е въпрос на много по-голяма воля от страна управляващите тази комуникация да се случва, преди да има някакъв проблем за решаване. Напротив, да работят с гражданския сектор и да бъдат заимствани добрите инициативи и практики, които управляващите да превръщат в норма за всички. Ясно е че в четворна коалиция, каквато имаме в момента, е трудно да се намери вътрешен консенсус, още повече - консолидация за обединяване около гражданските проблеми. Но със сигурност трябват усилия в тази посока. Положителен пример е колко бързо беше придвижен Законът за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие – още в първите дни от мандата на министъра на правосъдието беше направен широк дебат с участието и на депутати и предстои проектозаконът да бъде внесен в Народното събрание. Това е една дългогодишна борба на гражданския сектор и подобно развитие може да се приеме за успех.  Надявам се този пример да е начало на множество такива инициативи.

А какво гражданите и техните организации могат да очакват и искат от новото управление?

Всяко ново управление е надежда за ново начало, с нови хора и нова енергия. Макар да е фрустриращо за гражданските организации да обясняват отново и отново да обясняват защо нещо е важно, това не трябва да ги обезкуражава. Напротив, те трябва да продължават да дават градивни идеи и да настояват за решаване на важните въпроси в секторите, в които работят.

Какво ни липсва, все още, за да говорим за ефективно гражданско участие?

Липсват ни по-добри механизми, съобразени с онлайн света, в който живеем. Липсва ни по-добра чуваемост защо проблемите на гражданското общество са проблеми на държавата по принцип. И ни липсва разбиране у гражданите защо гражданските организации са толкова важни за общественото ни развитие. Доверието към гражданския сектор продължава да е ниско, което беше част от политиката на предишните управляващи, и това е проблем, който се отразява върху чуваемостта на институциите. Все още типично за нас е, когато имаме проблем, предимно да се опитваме да го решим сами - не търсим гражданска организация, която да ни помогне, или да се сдружим с другите, които имат същите проблеми. А именно по-доброто упражняване на правата и на разбирането ,че колективно можем да получим повече, отколкото всеки сам в обществото, ще ни даде много повече чуваемост.