Властта на гражданите: Малък акт на добрина (аудио)

ЧУЙТЕ ЕПИЗОДА

"Приблизително пет литра и половина кръв в телата ни е това, което свързва хората отвъд всякакви биологични, етнически, културни и политически различия. “Кръвта е основата на живота ни и няма аналог“, казва Стефка Попова, председател на Българската организация за доброволно кръводаряване.

Почти всеки от нас е бил в ситуация на безпомощност и принуда, когато за лечение на близък човек лекарите изискват бележка за дарена кръв. Страната е на едно от последните места по кръводаряване в Европа, а над 80% от кръводаряването в България е роднинско. Съществува и черен пазар, който е своеобразен изход за значителна част от хората, когато нуждата от кръв е спешна, те самите не са подходящи за кръводарители за близък или молят за помощ за себе си. Хората, заобиколили болниците и предлагащи да продадат от кръвта си, са явление, с което сме свикнали. Затваряме очи с надежда да не ни се налага отново да се сблъскаме с този проблем. Стефка разказва как с група съмишленици решават не просто да търсят алтернатива, но да я създадат. Така се появява Българска организация за доброволно кръводаряване (БОДК).

Членовете на БОДК са с различни професии – юристи, IT специалисти, мениджъри. Стефка добавя, че тя е юрист и отделя 80% от времето си за организацията и едва 20% за професията си. Прави го, защото вижда смисъл. Проблемите, които хората от БОДК откриват в областта на кръводаряването през десетте години от учредяването й, са немалко и от различен характер – организационни, информационни, проблеми в нагласите на обществото, етични. Преди всичко кръводаряването в страната е в голяма степен принудително, а не доброволно. Това поставя нуждаещите се в много трудно положение и е нередно, и неетично. То вреди на всички нас и отваря ниша за черен пазар, който остава изцяло извън вниманието на държавата. Хората се страхуват да бъдат доброволни дарители, защото знаят, че в един момент ще бъдат принудени да дарят кръв за близък. Въпреки че кръвните центрове имат известен бюджет за привличане на доброволни кръводарители, те реално прехвърлят отговорността за набавяне на кръв за здравната система върху нуждаещите се и техните близки. 

Бележката за дарена кръв е абсолютно нерегламентирана практика, въведена от кръвните центрове. Институциите не дават информация за ежедневния недостиг на кръв, за безопасността на даряването, за неговата важност не само за отделния човек, но за обществото. Д-р Стоянова добавя, че липсват и лекари – трансфузионни хематолози – които да поемат желаещите кръводарители. Повечето от тях са ниско платени и в пенсионна възраст. Тя вижда необходимост и от промяна на нагласите на кръводарителите – да знаят, че нуждата от кръв същества не само когато те я имат, а е постоянна и затова кръводаряването е доброволен акт. Един от членовете на БОДК – Матей – става кръводарител на осемнадесетия си рожден ден. Той възприема кръводаряването като малък акт на добрина, който е лесен, не отнема време и е полезен за организма. Според него липсват хора, които отговарят на изискванията да станат кръводарители, а тези, които могат, не се интересуват от темата и не са информирани. За тях темата е далечна.

Стефка пояснява, че организацията работи само на доброволен принцип и се финансира от малки дарения. Тя и колегите й не се опитват да запълнят дефицит на системата, а да създадат нов модел на работа, който съществува в цял свят и е некорумпиран и ефективен. Действията им са насочени към промяна на принципите и механизмите на кръводаряване в страната. В това отношение особено полезно е новото мобилно приложение на БОДК „Дари кръв – помогни или намери помощ“. То дава възможност да се прекъсне омагьосания кръг на нужда от кръв и хроничен недостиг, както и да се ограничи черния пазар в кръводаряването. Стефка пояснява, че голяма част от хората, които продават от кръвта си, крият противопоказания и заболявания. В най-добрия случай кръвта става негодна, а в лошия е вредна и опасна за приемника. Така се стига до това да има кръводарители, но да няма кръв. В приложението „Дари кръв“ има регистрирани над 1500 доброволни кръводарители. Всеки, който има нужда може да регистрира себе си или свой близък. Доброволците от БОДК проверяват реално и актуално ли е искането и правят връзката между нуждаещ се и кръводарител, за да няма пряк контакт и да се гарантира, че даряването е доброволно. Те ежедневно отговарят писмено и на въпроси за това колко време след боледуване или ваксинация може да се дарява кръв и как се преценява здравословното състояние на дарителя. Всеки кръводарител има профил в приложението, който е активен само в определените срокове за кръводаряване – на всеки 2 месеца за мъже и 3 месеца за жени. Заедно с това екипът на БОДК прави информационни кампании в различни корпорации, съчетани с акции за кръводаряване на място, обучава новите си членове, подготвя програма за горните класове в училищата и в университетите и подготвя писмо до здравната комисия на НС и Министерството на здравеопазването.

Дейността на БОДК е единствена по рода си в страната и е особено ценна с разбирането, че кръводаряването е нещо изключително положително и трябва да бъде свързано с желанието да спасиш живот. Това дава сила на хората от организацията да продължат, а на нас възможност да се включим със своя акт на добрина.


ххх