Властта на гражданите: Деца извън образователната матрица (аудио)

Закриват един от най-старите детски кооперативи в България заради редица проблеми, сред които междусъседски, финансови и обществен натиск. Алтернативните детски грижи са среда за обучение на деца в предучилищна възраст, върху която родителите също имат контрол и участие. Тя е гъвкава и достъпна форма със споделени грижи между педагозите и семействата. Най-честата причина родителите да се обърнат към такъв тип организации е, когато децата им не са приети в общинските детски градини.

Първият кооператив в световен мащаб се появява през 1916 година. Създаден е от група съпруги на университетски преподаватели в университета в Чикаго. Българският вариант се вдъхновява от новозеландски модели. 

Кооперативите са пълни с деца от различни възрасти, но бройката им е с пъти по-малка от тези в държавните детските градини. Те не са нелегални, а по-малко познати и затова понякога повдигат съмнение. Донякъде затова е виновен фактът, че няма законова уредба, която да регламентира функционирането на родителските кооперативи. Една от болните теми е, че всички семейства, участващи в тях, са извън подкрепата на общините за неприети деца в държавни обществени заведения. За да е подкрепено неприетото дете, трябва да отговаря на няколко условия, едно от които е да посещава определено детско заведение, а голяма част от детските центрове не отговарят на изискванията на общините. Така много семейства, избрали кооператив, нямат право да се възползват от помощ.

 
„Още през 2010 година обсъждахме тези проблеми със Столична община, положихме огромни усилия да внесем чужд опит и да го адаптираме към нашата среда; участвахме в много медийни репортажи, за да оформим обществените нагласи; организирахме пресконференция „Места в детските градини няма – алтернатива им"; имахме среща с кмета на София, със зам.-министъра на образованието, но всичко замря. Нещата не се развиха и аз нямам отговор защо нашите предложения не бяха приети. Първото бе родителските кооперативи да бъдат вписани в закона за училищното образование като една от възможните форми за деца до 5-годишна възраст. Второто бе да могат да осъществяват и предучилищна подготовка за деца над 5 години, в случай че има дипломиран педагог, което така или иначе е задължително. Третото предложение беше изискванията за отваряне на кооперативи да са различни от изискванията за отваряне на частна детска градина, защото при нас няма извеждане на дете от семейството, а обща грижа. Иска ми се след 12 години институциите най-после да видят в наше лице партньор“, коментира Емилия Славова, която основава през 2009 година първия родителски кооператив "Play center „Приятели“, както и председател на сдружение със същото име, чиято цел е да популяризира родителските кооперативи.

Тя си припомня, че в началото кооперативите са били толкова непознати, че дори не са отдавали помещения на майките. Към днешна дата има образование и за родителите, а самите те участват в назначаването на педагозите, които ще гледат децата им. Вече има десетки кооперативи, но на ниво институция нещата стоят недоразвити. Важна подкрепа от страна на общините би било отдаването на малки помещения, между 100 и 200 кв. м., които са напълно достатъчни за дейността. 

За съжаление, вече има случаи на затворени родителски кооперативи, напр. нашумелият напоследък „Мусала“, който също е с многогодишна традиция. Една от основните причини за закриването му е неразбирането от страна на обществото или по-точно непоносимостта на околните към детския шум.

Към неформалното алтернативно образование се включва и Николета Петрова от Бургас, която създава свободното училище „Френе“, в което се учи без натиск, с допълнителни знания, които не влизат в държавната учебна програма, а през почивните дни се провеждат и курсове за родители. Училището отваря врати през 2016 година като център за работа с деца, а учениците постепенно се увеличават.

„Истината е, че пътят е много труден заради държавните спирачки, въпреки че законът от 2016-а за предучилищно и начално образование дава доста голяма свобода на формите на обучение. Друга спирачка е недостатъчната информираност на родителите за този тип форми. Това бе и основна наша задача, когато започнахме – да информираме хората, защото много често се блъскаме в стена, без да виждаме изхода, роптаем срещу системата, искаме алтернатива, но не знаем за нея. През 2019-а стигнахме до извода, че ще се възползваме повече от свободата, която дава законът, и лицензирахме училището. Към днешна дата е частно начално училище. Отворихме и пространство за ранно детско развитие – Къща Френе – където отглеждаме и възпитаваме малчуганите. В момента работим с общо 65 деца“, обяснява тя.

Ако родителите решат, че не искат детето им да отпада от образователната система, то има право да държи приравнителен изпит за съответния клас или само за определена специалност. Основна цел на екипа е децата да растат със здрава и спокойна психика, за да няма стрес и натоварване. Според Николета големият плюс на всички алтернативни форми – дали училища, детски градини, или кооперативи – е, че родителите знаят какви са приоритетите в развитието, обучението и възпитанието на децата им. Приемът на учениците не е на база местоживеене, а дали се припознават ценностите и мисията, заложени в училището.

„Във „Френе“ никога не сме отричали системата, а напротив – искаме да я надграждаме. Тя е добре задвижена в миналото, но има своите несъвършенства, защото времената се променят, а тя остава една и съща. Искаме да покажем как може да се променя и случваме промяната резултатно“, допълва тя.