Хиляди причини да се легализира марихуаната

25 юни 2014 г.

Към марихуана се пристрастяваш по-малко отколкото към кафето и не носи толкова вреди на организма. Дори напротив - употребяващите канабис се нуждаят от по-малко лекарства и струват с около 30% по-евтино на здравната система. Самото растение коноп може да се използва за направата на общо около 50 хиляди продукта. То има приложения в строителната индустрия, с които могат да се пощадят огромни масиви дървета и да се повиши значително енергийната ефективност на сградите, а също и в текстилната индустрия, козметиката и медицината, в хранителната промишленост и в земеделието.

Световните икономически лидери вече предвкусват потенциала на инвестицията в конопа (или по-точно го преоткриват). Нови прогнози след раздвижването по идеята за легализирането му през последните години сочат, че до 2020 г. той ще е позволен за отглеждане и консумиране във всички щати на Америка, а Европейският съюз също ще е започнал да задрасква забраните.

Добра идея ли е да се легализира марихуаната? За участниците в първия български семинар по темата "Ко?Ноп: да поговорим за марихуаната", който се проведе в неделя (22 юни), отговорът на този въпрос е ясен и без съмнение положителен. По-съществените въпроси, които поставиха организаторите от Българското либертарианско общество Liberty 420, "Промена" и партия "Зелените", са кой има интерес да се поддържа митът за вредата от пушенето на канабис, какъв ще е икономическият ефект, ако той влезе официално на пазара и как да се образоват лекарите и здравните експерти за ползите от лечението с това растение. Гост-лекторите на конференцията - адвокати, икономисти, биолози, психолози и предприемачи, от своя страна, опитаха да отговорят.

Проблемът с един измислен проблем

Проблемът с марихуаната не е съществувал преди да бъде изкуствено създаден заради личен интерес, разказа биологът и експерт по наркотици д-р Юлиян Караджов. Не става въпрос за световна конспирация, а за елементарна корупционна схема, заяви той.

През 30-те години в Щатите министърът на финансите - един банкер, решава да намери синекурна работа за племенника си и го прави шеф на Бюрото за борба с наркотиците, което по онова време е тихо държавно учреждение без много работа. По същото време вестникарският магнат Уилям Рандолф Хърст инвестира значителни средства, взети на кредит, в заводи за хартия. Едновременно с това в техническите издания започва упорито да се говори за възможностите на конопа като индустриална суровина, в Германия се появяват машини за обработката му. Но за Хърст има проблем от конопа да се прави хартия, защото това означава издигане на технологията на друго ниво, за което чисто новата му печатница не е подготвена. Осъзнавайки това, Хърст звъни на банкера си, който по случайност е финансовият министър, той пък звъни на племенника си и далаверата се задвижва.

Вестниците на Хърст започват да всяват паника срещу това мистично ново вещество марихуаната, което уж било внесено от Максико, като много внимават да не споменат, че става въпрос за конопа, от който са направени връзките на обувките и който по това време е поминък на голяма част от американските земеделци. Участниците в заверата до последно успяват да поддържат заблудата и едва когато законът за ограничение на производството на марихуана влиза за гласуване, обществото разбира какво точно се случва. Отглеждането на коноп не се забранява, но се въвежда непосилно висок акциз върху всяка унция, заради което в последствие са унищожени почти всички конопени ниви в САЩ.

Оттам нататък се ражда една нова гигантска индустрия - тази за борба с марихуаната, включваща фирмите за тестове за употреба, специалистите за превенция и лечение, отговорните власти и т.н. Техният интерес, както и този на нелегалните разпространители, в момента е единствената причина забраната все още да стои, убеден е Караджов.

Морална, икономическа и правна гледна точка

Въпросът дали да се легализира марихуаната има няколко ключови аспекта, но по всички критерии тя побеждава, убеден е и професорът по икономика в Университета Нортууд, Мичиган Алекс Токарев. Според него няма логика в това държавата да възпрепятства търговските взаимоотношения между възрастните хора, които правят избора си съзнателно и доброволно. В правото не може да има престъпление без жертва, а жертвите на наркотиците са всъщност саможертви. Освен това опитът показва, че законът не се уважава, когато в него няма смисъл (за справка - сухият режим в САЩ). И това важи не само за марихуаната, а и за всички наркотици и услуги, които съществуват на черния пазар, убеден е икономистът.

Ако всички наркотици са легални това ще означава контрол върху качеството на продукта (което обикновено е причината например за свръхдозирането при зависимите от хероин), конкурентна цена (вместо сегашната висока цена, която не спира хората да си купуват, а тласка пристрастените към повече престъпления, за да си набавят парите), елиминиране на мафията (която съществува благодарение единствено на монопола си над нелегалните стоки).

Декриминализация или легализация

Докато САЩ видимо върви към легализацията на канабиса, като това вече е факт в щатите Колорадо и Вашингтон, Европа по-скоро мисли за декриминализация. Разликата е, че легализацията е уредена с правила за притежание и отглеждане на растението, докато декриминализацията отменя преследването на притежателите на канабис, но остава в една сива, неясна зона, обясни адвокат Калин Ангелов, член на "Промена".

По думите му легализацията е за предпочитане и е по-щедра към икономиката на страната. В Колорадо например лицензът за отглеждане на канабис е около 2700 долара годишно. Така в бюджета на щата влизат огромни приходи. По закон е заложено, че 40 милиона от тях ще се отделят всяка година за поддържане на обществените училища.

В България може да има промени едва след като идеята се популяризира на европейско ниво, убеден е адвокатът. Има много неща да се уредят, на първо място - кой може да предложи такава проямана и в последствие - кой ще следи и контролира този пазар. В момента в страната ни има Национален съвет по наркотични вещества, който изглежда работи в "дълбока тайна", тъй като достъпът на граждани до него е изключително труден, но от него ще зависи предложението да стигне до Министерски съвет. След това отговорната институция може да е Агенцията за контрол по храните и звената на аграрното министерство, както е навън.

За какво служи конопът

Индустриалният коноп, който е малко популярна култура, защото е жертва на мита за вредата от пушенето на марихуана, всъщност е изключително функционално растение, което може да намери приложение в около 50 хиляди продукта, обясни съпредседателят на партия "Зелените" Борислав Сандов. На практика растението е плевел, който допреди да бъде умишлено унищожаван е виреел свободно по цял свят. Сега той може да се отглежда след специално разрешение.

От семената му се правят щадящи за природата бои и лакове, дори гориво, прилагат се и в производството на храни и на козметични продукти. От корените му се правят дерматологични кремове. От стеблото, което има много здрави и силни нишки - дрехи, въжета, мрежи, обувки, чанти, килими, калчища и др. Същите влакна, примесени със строителни материали могат да се използват в строителството и да заместят дървесината, а от един хектар засаден коноп се получава четири пъти повече суха маса отколкото от един хектар изсечени гори. Технологията за обработка и оформяне на тухлите от коноп вече съществува и се популяризира.

Франция е лидерът в отглеждането на коноп и производството на конопени продукти в Европа в момента, като държи около 90% от този пазар. По малък дял имат и Великобритания, където отглеждането на плевела се субсидира от държавата, също Полша, Унгария и Румъния.

В България сега има само двама човека, лицензирани да произвеждат индустриален коноп. Единият от тях - Александър Червенков - разказа пред аудиторията на "Ко?Ноп" колко трудно е всъщност да се вземе лиценза и всяка година да се подновява сертификата за засажданите семена, тъй като сроковете за това не са съобразени със сезонния характер на земеделието. Дълго преди началото на сеитбата той трябва да докаже, че ще произвежда коноп с по-ниско съдържание на тетрахидроканабинол (THC), от който зависи опияняващият ефект на растението. Срокът е до 10 февруари при положение, че семена за засаждане се появяват на пазара най-рано в края на месеца.

Въпреки това Александър се е заинатил, издействал си е отсрочка и се е сертифицирал за тази година. Насочил се е най-вече към производството на текстил, строителни материали и храни и смята, че това са трите направления, които най-много ще помогнат за задвижването на тази индустрия у нас. Предстои му да се сдобие с машини и да се свърже със заводи, които да могат да обработят реколтата му.

Канабис вместо лекарство

От няколко години канабисът е разрешен за медицинска употреба в Израел. Оттогава състоянието на пациентите показва 20% понижаване на необходимостта им от други медикаменти, което струва на държавата 30% по-малко пари, разказа Гил Люксембург, бивш председател на Асоциацията за медицински канабис в Израел и един от седем човека, притежаващи лиценз за отглеждане и снабдяване на пациенти с медицински коноп.

Марихуаната е приложима при тежки хронични заболявания, които трудно се повлияват на лечение, като болестта на Крон, от която страда самият лектор. Той обясни, че също като с традиционните медикаменти, тя има точно определена доза и час на приемане. Има и странични ефекти, които са познати на пробвалите - зачервени очи, сухота в устата, замайване, понижаване на кръвната захар. Около 80% от пациентите се повлияват на терапията и при тях се наблюдава цялостно подобрение на състоянието с по-здрав сън и намалена болка. Най-младият пациент на Люксембург, третиран с канабис, е на 2 години, а най-възрастният - на 102.

Все още обаче няма стандарт за медицинската марихуана, поне не и международен. Това е нещо, което също трябва да се избистри, но ще стане едва когато повече държави се образоват за ползите от конопа и превъзмогнат предразсъдъците си, убеден е израелецът.