В държавния бюджет за 2022 г. има предвидени средства за фонд за конкурсно финансиране на юридически лица с нестопанска цел

21 февруари 2022 г.

Една от първите спешни задачи на Съвета за развитие на гражданското общество ще е да определи прозрачен механизъм и правила, по които ще се отпуска финансирането от този фонд

На 16 февруари 2022 г. на заседание на Министерския съвет бе прието решение за конституиране на дългоочаквания от гражданския сектор Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО).

Припомняме, че Съветът бе създаден по инициатива на гражданския сектор. Според Закона за юридическите лица с нестопанска цел той е консултативен орган към правителството, който участва в разработването и провеждането на политики за развитието на гражданското общество в България.

За първи коментари, свързани с новината, НПО Порталът се обърна към заместник министър-председателя по ефективно управление Калина Константинова. Тя пое и ресора взаимодействие с гражданското общество и ще бъде 15-ият член на Съвета и негов председател, но без право на глас.

Следващата стъпка е председателят да свика Съвета и да се определят конкретните задачи и приоритети, като стана ясно, че това ще се случи в началото на март

Госпожо вицепремиер, Вие като председател на Съвета и като заместник министър-председател какви конкретни очаквания имате към него? Кои са Вашите приоритети и кои ще бъдат първите задачи, които бихте предложили за разглеждане от Съвета?

Очакванията ми към Съвета са високи. Първо, защото избраните с гласуване организации в него са с изключителен опит и знания за развитието на гражданския сектор, и второ, защото има много работа за вършене. В последните години се е отворила бездна между гражданските организации и националните институции. Затова обществото ни е пропуснало възможности за развитие. Аз вярвам, че доброто взаимодействие с гражданския сектор е ключово за качествената работа на институциите. Ето защо за мен беше приоритет бързото конституиране на Съвета и се радвам, че той вече е факт. А приоритетите на Съвета ще определят неговите членове. От срещите ми с граждански организации до момента като важни задачи се открояват няколко: фондът за финансиране на ЮЛНЦ, който е обещаван, но така и не е създаден вече 2 години; законът за доброволчеството – обсъждан без резултат повече от 10 години; създаването на механизми за споделяне на знания между сектора и институциите. Първата среща на Съвета ще бъде в началото на март и тогава заедно ще обсъдим откъде започваме и накъде ще се движим.

Относно фонда за финансиране на ЮЛНЦ бихме искали да припомним и на читателите ни, че по закон (ЗЮЛНЦ) ежегодно трябва да се предвиждат и разходват средства от държавния бюджет за подпомагане на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. Досега обаче това не се случваше. Има ли такова перо в бюджета за 2022 г., колко е предвидено? И за какъв период ще трябва да бъдат разходвани тези средства? При очакваната актуализация на бюджета, ще се застъпите ли за още средства? Този фонд се очаква отдавна от гражданските организации.

Да, действително през последните няколко години е бил залаган фонд от 1 милион лв. в държавния бюджет по реда на ЗЮЛНЦ, но никога не е бил ползван за тяхната подкрепа, въпреки че е имало законови основания за това. Има го в бюджета и тази година и една от първите спешни задачи на Съвета ще е да определи прозрачен механизъм и правила, по които ще се отпуска финансирането от този фонд. Следва бързо да създадем ефективен механизъм, който веднага да започне да подкрепя граждански организации. Нека постигнем измерими резултати с настоящия бюджет и на тази база може да се обсъжда допълнително финансиране. Разбира се, успоредно с това трябва да се направи и преглед на всички останали съществуващи механизми за финансиране на граждански организации, за да сме сигурни, че с публичен ресурс се инвестира в организации и проекти, които работят ефективно и постигат реални резултати, а в случаите, когато това не е така, ще направим промяна.

Гражданският сектор разполага с много знания, експертност, опит. Има ли политическа воля да се използва пълноценно този ресурс, да им истински диалог между гражданските организации и управляващите? Какво трябва да се промени, за да има такъв диалог и той да бъде ефективен?

Както споменах и по-рано, точно този опит и неговото използване в правенето на политики е наш основен приоритет. Това е фундаменталният смисъл на Съвета за развитие на гражданското общество. Желанието ми е да има реален диалог и равностойно сътрудничество. Ето защо сме готови да реформираме съществуващите тематични консултативни и обществени съвети към Министерския съвет. Започнали сме такъв процес, например по отношение на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, където също съм председател. Отвъд консултативните органи, в които могат да се включват граждански организации, трябва да се обменят експертни знания в различните сфери, така че по-лесно да се стига до добрите решения за хората. Имам идеи и в тази посока и съм готова да ги споделя с членовете на Съвета.

Извън работата на Съвета, правителството предвижда ли конкретни стъпки за ефективно пряко участие на гражданите в управлението и за граждански контрол? Правили ли сте оценка на досегашните форми на пряко гражданско участие?

Според мен до момента нивото на ефективност на взаимодействието между гражданското общество и институциите не е задоволително. Отказът от конституиране на СРГО почти две години е красноречив пример. Истинската задача пред нас днес е неправителствените организации да бъдат привлечени като партньор на управлението във всички ключови етапи – формулиране и изпълнение на политики, мониторинг и контрол на изпълнението. СРГО е инструмент, който ще подпомогне хоризонталната рамка за взаимодействие, но истинският ефект ще бъде постигнат, когато има диалог и гражданско участие във всички тематични области на национално и местно ниво. Например в моя ресор ще имам отделна задача да включа гражданските организации като партньор при осъществяването на мониторинг и оценка на качеството на административното обслужване. Ще работя за подобряване на процеса на публични консултации и оценка на въздействието на законодателството. Гражданският сектор е гарантът за прозрачност и незаменим фактор и помощник при реализиране на доброто управление и осъществяване на обществен контрол върху дейността на държавната администрация и правителството. Сигурни сме, че те ще бъдат и нашият най-верен съюзник в борбата срещу корупцията. За целта ще инвестираме в дигитални инструменти за гражданско участие и ще стимулираме и надграждаме всички форми и платформи за ефективен диалог.

Най-важното за Съвета до момента:

През 2018 година Законът за юридическите лица с нестопанска цел е променен по инициатива на гражданските организации и след широки обществени дискусии с различни техни представители. В него се вписва създаването на Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО), който да подпомага държавата за разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество.

Организациите, които влизат в състава на първия Съвет, бяха избрани чрез публична процедура през май 2020 г. с гласуване на специална платформа, създадена от Министерския съвет. След избора на членовете обаче този Съвет не заработи, защото Министерският съвет тогава не прие решение за формалното му създаване.

За участие в гласуването бяха одобрени 379 неправителствени организации. При избирателна активност от 75% изборната комисия одобри за кандидат-членове на Съвета 123 граждански организации в обществена полза.

На 14 май 2020 г. правителствената пресслужба обяви избраните членове на първия Съвет за развитие на гражданското общество. В състава влизат 14 организации, които едва тази сряда (16.02.2022 г.) бяха утвърдени от Министерски съвет:

Мандатът на Съвета е 3 години от датата на решението на Министерския съвет за определяне на неговия състав. Членовете му не получават възнаграждение за участието си в него.

КАК ЩЕ ДЕЙСТВА СЪВЕТЪТ:

Дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, които се отнасят до дейността на гражданските организации;
Координира и следи за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България и Плана за действие по Стратегията;
Предлага на Министерския съвет план за действие, включително финансов, за изпълнение на стратегията по т. 2 за всяка следваща година и прави преглед и оценка на изпълнението и;
Събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства с цел определяне на ефективността на отпусканите средства;
Прави ежегоден преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации, както и на техните резултати и постижения;
Подпомага процеса на взаимодействие между държавната и местните власти и гражданските организации;
Определя приоритетите и приема правилата и процедурите, както и разпределя средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.

Правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество

Снимка: Министерски съвет