Властта на гражданите: Всяко бебе е БЕЗценно (аудио)

Американският политик от 60-те години на миналия век, Хюбърт Хъмфри припомня, че моралният тест за едно правителство е как то се грижи за децата, възрастните и болните. И въпреки, че децата са безусловно възприемани като основна ценност в живота адвокатът по медицинско право, Мария Шаркова ни въвежда в една действителност, която показва друго. Всяка година приблизително 7000 жени раждат без проследяване на бременността. През 2021 всяко десето бебе е родено след непроследена бременност на майката. Формалната причина е, че майките нямат здравни осигуровки и съответно могат да ползват само един безплатен преглед и еднократно кръвно изследване за цялата бременност съгласно Наредба 26. Много жени използват тази възможност непосредствено преди раждането, за да получат необходимите документи.

Последиците са значителни - човешки, морални и финансови, но най-силно засегнати са децата. Повечето бебета, постъпили с усложнения и сериозна патология в педиатрични клиники са на неосигурени майки. Така разходите на държавата за лечение са в пъти по-големи от средствата, които би отделила за повече прегледи по време на бременността. Всяка година лечението на деца с различна степен на усложнения, вкл. и недоносени струва на държавата около 60 млн лева.

Клиничният социален работник Александър Миланов разкрива няколко парадокса в областта на майчиното и детско здравеопазване. От една страна Конституцията определя приоритетните права на майките и децата, а Законът за здравето постановява, че всяка жена има право на достъп до медицинска грижа по време на бременността си. На практика обаче майките с и тези без здравно осигуряване имат различни права. Грижата за тях, и спазването на законите от страна на държавата зависи от това дали имат здравни осигуровки или не. Когато такива няма грижата е формална и недостатъчна, и проблемът автоматично се възпроизвежда. При неосигурените жени държавата няма отговорност преди раждането на детето, но поема разходите за лечение при усложнения на бебето, защото с раждането си то автоматично става здравноосигурен гражданин.

Александър и Мария разказват за тяхната кампания „Всяко бебе е БЕЗценно“ с която насочват вниманието на обществото и институциите към проблема. Сред участниците в кампанията са няколко граждански организации - Мрежата на здравните медиатори, Сдружение „Ларго“, Кюстендил, Сдружение „Жажда за живот“, Сливен, сдружение „Клуб на нестопанските организации“, Търговище. Кампанията се основава на анализ на данни колко жени без здравна осигуровка раждат годишно и имат ли достъп до безплатна медицинска помощ по време на бременността; правен анализ на данните и доклад „Цената на безразличието“. Целта на кампанията е да покаже различни аспекти на проблема, да предложи решения, които включват институции, граждански организации, както и правни промени в полза на всички участници. Александър разказва за жените и лекарите, които са пряко въвлечени. Приблизително 60% от жените без здравни осигуровки са ромки и 40% са българки, голяма част от които сезонни работнички в чужбина. Това, което пречи на тези жени да са здравно осигурени е наследствена бедност (близо половината от българските деца се раждат и живеят в бедност) и необразованост. Проблемът се усложнява и от липсата на акушеро-гинекологична и медицинска помощ в малките населени места и нежеланието на лекарите да работят по Наредба 26, защото е свързана с тежка документация, тромава информационна система и бавно плащане от НЗОК. От медицинска гледна точка лекарите, които водят раждане на жена без преглед по време на бременността не знаят как е преминала тази бременност и какво могат да очакват като проблем.

Александър пояснява, че ключът към успешната намеса на държавата е да работи проактивно и да защити правата на всички деца още преди раждането им. Мария представя основните възможни решения – промени в Наредба 26, с които да се изравни пакетът от медицински грижи за осигурените и неосигурените жени, както и да се включат клинични пътеки за патологична бременност; да се подпомогне реалният достъп на жените до медицинска и акушеро-гинекологична помощ; заедно с Лекарския съюз да се включат в Националният рамков договор за медицинските дейности подходящи условия и стимули за лекарите, и да се санкционират онези, които отказват медицинска помощ. Мария пояснява, че ако се увеличи дори с 5% достъпът до медицинска помощ на неосигурените жени това ще компенсира разходите на държавата за лечение на новородени с усложнения.

Александър вярва, че като европейска държава ние трябва да инвестираме в правото на детето да се роди здраво, а Мария е оптимистично настроена тъй като нуждата от промяна на тази ситуация е социална, здравна и икономическа, но преди всичко е човешка.

ххх