11 въпроса към здравеопазването, което допуска връзването на деца, настанени сами в болница

Във връзка със сигналите на майки от Сливен, разпространени в репортаж на бТВ новините, за бебета, които са връзвани денонощно без грижа, Национална мрежа за децата изразява огромното си възмущение и призовава за незабавна проверка и поемане на отговорност, както от страна на конкретните извършители, така и на управата на болницата и предприемане на необходимите мерки за предотвратяване на подобни практики в педиатричните отделения у нас.

Потресаващата практика на връзване на децата без възможност да движат ръцете и краката си с довода „да не се наранят“ разкрива дълбоки, фундаментални проблеми не само пред оказването на педиатрична грижа, но изобщо пред подготовката на хората, чиято работа включва досег с деца. Сигналите описват оставяне на бебетата часове наред сами с очевиден дискомфорт. Това повдига основателно въпроса за това дали на децата е осигурявана необходимата храна, вода и хигиена. Нещо повече, очевидно не става дума за инцидентен случай, а за постоянна практика в Педиатричното отделение, за което свидетелстват разказите на майки от последните поне две години. В същото време, с огромна сила възниква въпросът защо деца, още повече бебета на 2-3 месеца, са настанени в педиатричното отделение сами, без придружител.

И докато повече от две години тече разговорът за създаването на Национална детска болница и спешни мерки в областта на детското здравеопазване, историите на бебетата в Педиатричното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ показват с изключителна острота ужасяващото състояние на педиатричната грижа у нас. Ситуация, която допуска бебета да бъдат връзвани, без да могат да помръднат, без вода и храна, която напомня повече на изтезание, отколкото на друго.

Призоваваме случаят да не се използва като повод за заклеймяване на всички педиатри и медицински специалисти. Той говори много повече за системните проблеми на детското здравеопазване.

От Национална мрежа за децата настояваме за спешен отговор на следните въпроси:

Известна ли е била практиката на връзване на децата на завеждащия отделението по детски болести и на ръководството на болницата? Ако да, предприети ли са мерки и какви?

• Защо в отделението по детски болести са настанявани деца, включително бебета, без придружител?
• Какви мерки взема МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ по отношение на предотвратяването на насилието над деца, включително вътрешни механизми ?
• На какви смени работят санитарите и медицинските сестри в Педиатричното отделение? Каква е тяхната подготовка за работа с деца?
• Има ли отделението по Детски болести социален работник?
• Може ли да се определи тенденция по отношение на етническата принадлежност на бебетата, които са настанявани сами без придружител?
• Предвижда ли Министерството на здравеопазването проучване на причините, довели до този потресаващ случай, от гледна точка на подготовката и подкрепата на медицинския и немедицински персонал за работа с деца?
• Какви мерки в подкрепа на връзваните бебета и техните семейства се предвиждат, така че да бъде преодоляна нанесената травма?
• Предвижда ли Министерството на здравеопазването премахване на практиката да се събират допълнителни плащания от придружители и въвеждане на задължително приемане на деца с придружител?
• Какви мерки е предприело Министерството на здравеопазването по отношение на подготовката и специализацията на педиатрични медицински сестри и предоставянето на интегрирана грижа, която включва не само медицинска, но и психосоциална грижа?
• Самосезирала ли се е Държавната агенция за закрила на детето и какви действия смята да предприеме във връзка със случая?
  

Още веднъж подчертаваме, че от изключителна важност е този случай да не се ограничи само до проверката на Педиатричното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“. Проблемите, които седят зад него, са проблеми за много други болнични отделения, които трябва да бъдат спешно решени. Премахването на плащанията, въвеждането на задължително осигуряване на място и условия за придружител на децата, настанявани в педиатрични отделения, са само част от тях. Въвеждането на подготовка на медицинските и немедицинските кадри по отношение на предотвратяването на насилието над деца и създаването на работещи механизми в болниците, заедно с и изричното криминализиране на подобни практики са необходими веднага. В противен случай можем единствено да очакваме следващия подобен случай.