Превенцията на насилието между деца в България продължава да е добра идея на хартия

Близо 4 хил. случая на насилие в училище са регистрирали властите за изминалата учебна година, макар че учениците прекараха немалка част от нея извън класните статии заради COVID ограниченията. Преобладават инциденти, при които и жертвата, и агресорите са деца, а за тях се разбира обикновено от разкази или видеозаписи в социалните мрежи. И макар всеки нов случай да предизвиква възмущение, опитите да се въведат мерки за ограничаване на тормоза до момента най-често стигат до разнопосочни, нерядко спорни, идеи за промени в законодателството, след което утихват.

Проблемите се задълбочават и поради остарялата и неработеща Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца. А междувременно изследване на УНИЦЕФ от 2021 г. показва, че всяко второ дете в България (47%) е преживяло до 18-годишната си възраст някаква форма на насилие - независимо дали в училище или извън него.

Създадената в края на януари междуинституционална работна група към Националния съвет за закрила на детето подготвя нова програма, а Министерството на науката и образованието (МОН) се ангажира с проучване на опита на училищата в борбата с агресията. Това изглежда като добро начало, но ще зависи от усилието на всички заинтересувани да не остане само "на хартия", каквито се оказаха наръчникът на МВР от 2014 г. със съвети за разпознаване на жертвите на тормоз, единният Механизъм за превенция на тормоза от 2012 г. и създадените екипи за подкрепа за личностно развитие за всяко дете.

Насилието и онлайн насилието в училище

Днес е Световният ден против тормоза в училище - така нареченият "Ден на розовата фланелка". Предоставени на "Дневник" данни от министерството на образованието показват, че сигналите за насилие в училищата са общо 3834 за миналата година - с близо 20% по-малко отколкото в предходната учебна година и почти наполовина по-малко в сравнение с учебната 2018-2019 г. - последната, в която се учеше изцяло присъствено.

Според училищни психолози, които през годините са участвали в обсъждането на проблема, реалните случаи надхвърлят събираните от министерството и регионалните инспекторати по образованието данни. Причините - често случаите на насилие остават покрити или от жертвата (поради срам или страх), или от от директорите (поради нежелание да се споделя), или от некомпетентност (поради неразпознаване на насилието).

........