И в мирно време, и в ситуация на криза и война, ние сме най-близо до хората

В момента БФЖ има кампания за набиране на средства за пострадалите от войната в Украйна жени и деца - разкажете ни какво ви мотивира за това и как всъщност ще помогнете?  

Имаме колеги от Украйна, от Украинския женски фонд, и много се разстроихме, когато войната започна, притеснявахме се дали са добре, чудехме се как да помогнем. Успяхме да се чуем на конферентен разговор преди седмица и да разберем от каква помощ имат нужда. Разказаха ни ужасяващи неща – как до дома на едната е паднала бомба и къщата ѝ е останала без прозорци и врати, как милиони възрастни хора, жени и деца, се бягат и се укриват в западна Украйна, където хуманитарната криза се задълбочава, как разни малки селца буквално са откъснати от света и ще умрат от глад. Хубавото е, че ни казаха, че банковата система в Украйна работи и могат да получават дарения, които Украинският женски фонд да разпределя на място на най-нуждаещите се. Бяхме във връзка и с Полския женски фонд, които разказаха колко тежка е ситуацията в Полша и хилядите бежанци от Украйна. Ние, разбира се, следяхме ситуацията и в България, как най-вече пристигат жени и деца, и си казахме, че трябва да инициираме Спешен фонд. Идеята ни е да помогнем на организациите, които са на първа линия на хуманитарната криза – посрещат жените и децата, помагат им на място, приемат ги в специални жилища и т.н. Отделно, имаме готовност да подкрепим с част от средствата и Украинския женски фонд, който да помага на място, както и Полския женски фонд, които ако се наложи, буквално са готови да пресекат границата и да занесат провизии и пари, ако банковата система в Украйна спре да работи.

Какво ни мотивира? Най-вече, възможността да помогнем. Не мисля, че като гражданска организация можем да стоим безучастно и просто да наблюдаваме какво се случва. Напротив, мисля, че това е поредната криза, след COVID-19, която НПО секторът ще изнесе на плещите си (поне в началото), въпреки, че е все по-добра координацията между нас и институциите. Но дълбоко вярвам, че и в мирно време, и в ситуация на криза и война, ние сме най-близо до хората. Ние сме експерти, знаем за нуждите, проблемите и евентуалните заплахи пред уязвимите групи, работим гъвкаво, хората ни вярват и ни се доверяват. Мисля, че НПО секторът много добре знае, че солидарността не е само дума, а действие. Български фонд за жените е част от Проспера – Международната мрежа на женските фондове (Prospera – INWF), която обединява 45 женски фонда по света, като в Европа сме 14 организации, в много близки професионални и приятелски отношения.

С какво се занимава БФЖ в момента? Кои са най-актуалните теми?

С много неща! Тъкмо приключи нашият конкурс, в който подкрепихме 11 смели инициативи за 8 март. Онзи ден беше шестото издание на Шествие за правата на жените, с което много се гордеем. Набираме средства за Спешния фонд за Украйна. Развиваме нашата коалиция Равни БГ. Скоро предстои да предоставим административна подкрепа (т.нар. core support) на няколкото НПО-та, като от БФЖ дълбоко вярваме в този вид грантове, който дава свобода на организациите да работят стратегически. Може би най-важно в момента ни е да бъдат приети промените в Закона за защита от домашно насилие, тъй като не просто са спешни, те са отдавна закъснели. От COVID-19 насам, наблюдаваме ескалация на домашното насилие и държавата е огромен длъжник на всички пострадали. Искрено се надявам, че Министерство на правосъдието ще свърши своята работа, а народните представители ще имат достатъчна чувствителност, за да разберат каква огромна отговорност носят и да подкрепят и гласуват промените.

Вие сте член на Съвета за развитие на гражданското общество (СРГО), сега вече е дадена зелена светлина за неговата работа, кои са първите неща, които стоят за решаване?

Разбира се, най-важна и спешна е кризата от войната в Украйна и как да помогнем на хилядите хора, които търсят убежище в България. Как държава и НПО сектор да работят заедно по-добре е голям въпрос и мисля, че СРГО и изпитанието, свързано с Украйна, са добър старт да намерим отговор. В моите очи, второто най-спешно нещо за решаване е да върнем обединението в НПО сектора и да възстановим диалога между правителствения и неправителствения сектори. Обединението в сектора можем да върнем, когато се съгласим върху общата ни визия – къде искаме всички ние, като организации, да се намираме след 10 и дори 20 години. Диалогът можем да възстановим именно в и чрез СРГО. Третото нещо за мен е осигуряване на финансов ресурс за сектора, но без това да го направи по някакъв начин зависим от държавата. Най-общо, представям си следните дейности, които СРГО би могъл да предприеме: 1) анализ на средата и сектора, 2) обединяване на сектора около обща визия за развитие и 3) стратегическа финансова подкрепа за постигане на тази визия.

Мислите ли, че този механизъм за диалог с гражданското общество ще даде повече възможности за чуване на обратна връзка от организациите по важни въпроси, свързани със средата за гражданска активност?

Да, мисля. Даже съм убедена. Защото отговорността това да се случи е наша – на членовете на СРГО. Нека не забравяме, че ние бяхме избрани от колегите си да представляваме целия сектор. Така че трябва да сме проактивни и прозрачни – да се допитваме до сектора, да търсим обратна връзка и да насърчаваме участието на всички, особено на малките организации, които нямат толкова лесен достъп до ресурси и участие в процеси по взимане на решения. В нито един момент не трябва да забравяме, че секторът е силен, когато е единен.

Как си представяте бъдещето на гражданските организации в България?

Бих искала в бъдеще да не работим реактивно, а стратегически. Мисля, че от 2018 година непрекъснато сме в режим на готовност да реагираме на атаки и кризи. Мечтая си за по-спокойни времена, в които, в партньорство с институциите, работим за дългосрочни и структурни промени, които ще допринесат за по-добър и достоен живот на различните уязвими групи и на всички нас, които ще са стъпка към преодоляване на социалните неравенства, към по-справедлива система и по-добро правосъдие и в крайна сметка – стъпка към по-демократична България.