Кампания Social Innovators #NGO Trained: Интервю с Александър Николов

Визитка: Александър Николов е роден в Бургас, израснал във Варна. Бакалавър по фотожурналистика в University of the Arts London и стипендиант на The Royal Photographic Society of Great Britain. Магистър на програма „Е-Европа” в Софийския университет. Работи като комуникационен експерт в „Българска Фондация Биоразнообразие”. Автор е на визуалното съдържание на „Последният дар на човека”. На 30 години.

Защо избра да работиш в НПО сектора? Какво ти дава и какво ти взема?

Неправителственият сектор е доста динамичен и когато реших преди 2 години формално да вляза в него, като кандидатствах по обява на “Българска фондация Биоразнообразие” – бяха пуснали обява за комуникационен експерт, – и като я погледнах, така, видях себе си. Буквално видях себе си – даже по-късно, като си говорих с колеги, им казах:

“Прочетох обявата, и си казах: “Това съм аз, аз мога да ги пратя точно тези работи!””. Тогава си казах, че ако не ме вземат, ще е наистина много жалко.

Смятах и наистина вярвам, че аз съм този човек, който видях в описанието. 

Реших да вляза в НПО сектора формално, защото от една страна, това носи смисъл за обществото, за природата – независимо в коя сфера работи конкретната НПО. И от друга страна, го има и този егоистичният момент донякъде – че реално работата ти носи смисъл както на обществото, така и на теб. Абсолютно се чувстваш смислен, че дори като “сам войнт е войн”, можеш да допринесеш по някакъв начин за някаква положителна промяна. Или поне да се опиташ да дадеш някаква положителна посока.

Иначе с доброволчество се занимавам от 2015 г. с “Последният дар на човека”, който е изцяло некомерсиален проект и в който заедно с Димитър Панайотов сме инвестирали години наред абсолютно доброволчески.

Какво те вдъхновява? Какъв е двигателят, който те държи да продължаваш да даваш енергия – било то доброволческа, или формална?

Основната мотивация наистина е смисълът в това, което правя. Желанието да насоча обществената енергия в положителна посока и да повдигна важните въпроси. Със сигурност финансовото заплащане не е мотивация, защото въпреки че през последните години, като чувам от колеги, заплатите в НПО сектора се повишават, все пак това е крайно недостатъчно на фона на заплащането в другите сектори. Но идеята, че можеш да вкараш нещо ново – да вкараш някаква дори само локална иновация, която евентуално може да се превърне и в тренд – това е страхотно усещане! 

Разбира се, не трябва да пропускаме и добавената стойност за обществото. Обществото получава нови преживявания, като говорим например за различни медийни продукти. От друга страна, получава нови знания, компетентност на теми, които биха били различно от обичайните за конкретния човек. Например за околната среда, климатичните промени – наистина глобални теми, които са на дневен ред в световното общество.

Какво би казал на млади хора, на които тепърва им предстои това пътешествие в НПО сектора?

Бих им казал това, което майка ми ми каза на мен още преди много-много години: “Няма значение какво правиш, първо, ако работата ти харесва много и независимо какво правиш, дори да е най-елементарното нещо, ако го правиш добре и намираш смисъл в него и ти носи удовлетворение, винаги ще имаш прехрана.” 

През годините никога финансовата мотивация не е била ключова за това, с което се занимавам. 

Също бих им казал, че наистина е трудно, има и безсънни нощи, но удовлетворението накрая оправдава абсолютно всичките усилия, които си положил. Работейки в НПО сектора, те ще попаднат в една среда с много яки хора, защото ще са хора като тях, които са склонни и имат вътрешна потребност да правят това, което правят.

От друга страна, ще разширят много кръгозора си във всякакви различни теми. Ще добият компетенции, които иначе, работейки в една фирма или корпорация, те ще са една малка брънка от голямата система. 

Да, хора – страхотни хора и страхотна среда, в която може да се развиват много по-свободно, отколкото в корпоративния сектор, много по-flexible и – удовлетворение.

Повече за “Последният дар на човека” 

“Последният дар на човека” е мултимедийна документална история, която разглежда темата за донорството на органи в България. Той има 2 каузи зад себе си: едната, разбира се, е стимулиране на донорството, тъй като нивото му е критично ниско дори в сравнение със страни извън ЕС. Искаме да повишим общественото внимание, да провокираме обществото с една такава силно контрастна тема за живот и за смърт.

Другата кауза на проекта е журналистиката, която също, за съжаление, последното десетилетие попада под много силни удари и под много силни влияния на различни интереси.

Журналистиката – и като формат, и като нов начин на говорене за обществено значими социални проблеми.

Настоящата кампания се реализира от Национална школа по мениджмънт в рамките на проект Social Innovators, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Фонда за младежка заетост на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Норвежкия финансов механизъм.