Социална и културна политика на северните страни

Автор: Демна Димитрова 

Страните и автономните територии от Северния съвет често са посочвани като добри и устойчиви примери в много области, включително в своите социални и културни политики. Тази международна организация за сътрудничество, създадена през 1952 г., днес включва Дания, Норвегия, Швеция, Исландия, Финландия, Фарьорските и Оландските острови, както и Гренландия. 

Наскоро културните стратегии и политики на всяка от държавите бяха разгледани детайлно и включени в антологията, която бе публикувана в началото на годината на сайта на Съвета. Под заглавието „Културни политики в северните социални държави: цели и функции на публичното финансиране за култура“ са събрани анализите на изследователи, които описват различните културни политики на всяка от страните в отделни глави. Допълнителен елемент обаче е сравнителният характер на изданието между различните държави в логиката на общите тенденции, цели и ценности на страните от региона. 

Пер Лундгрен, който е сред авторите в изданието, отбелязва, че северните държави са виждани отвън като клони на едно и също дърво, споделящо обща културни корени. Антологията разисква именно тази устойчивост, актуалност и кохерентност на северната културна политика, като наднационална и единна стратегия. Документът съдържа много детайли, които са свързани и с доброто опознаване на финансиращите механизми и културни стратегии на всяка отделна държава, на нейните специфики и отличителни характеристики.

През 2018 г. Шведската агенция за анализ на културни политики публикува доклад, в който подчертава, че сред важните предизвикателства е потенциалната празнина между целите и задачите, които поставят създателите на културни политики, и достъпните финансиращите ресурси, който трябва да позволят реализирането им. В тази връзка са препоръчани повече проучвания, които да повишат познанието за това как са изградени системите за публично субсидиране на културата и какво влияние имат те върху изкуствата и културата. 

Изследователите и анализаторите, чиито текстове са включени в антологията, разглеждат и въпросите за това дали културната политика все още може да се характеризира като социална, как точно се променя тя от края на XX в. до днес, по какъв начин северният социален модел се отразява на културните политики на отделните страни от региона и има ли основание да се оспорва неговата актуалност по отношение на културните политики. Отговорите са подробни, но накратко – социалната политика продължава да се отразява директно върху културните политически процеси на всяка от северните държави и автономни области. 

Публичните средства, придобити от данъците, финансират предимно предоставянето на „социални услуги“, от които за неделима част са смятани изкуството и културното съдържание. Според северния идеал, всеки трябва да има еднакъв достъп до изкуства и култура и това е предмет на гражданските права на тези общества. Вероятно без особена изненада, анализите и статистиката на бюджетите за култура от 2005 г. до 2019 г. на отделните държави подчертават стабилността и устойчивостта на общата културна политика на Севера. 

Обобщените заключения показват, че публичното финансиране за култура в Северния регион все още е силно социално ориентирано. С други думи, публичните субсидии е нужно да допринасят за равния достъп до художествени и културни дейности, независимо от местоживеенето. Децата и младите хора са определяни като особено важна целева група. Публичното финансиране също така има и функция, която подпомага социалните права на артистите, подобрявайки условията на труд.

Голям дял от него е предназначен за художествени и културни институции, които осигуряват необходимата инфраструктура, както и възможност за работа на артистите. И все пак – независимо, че има субсидии, насочени специфично към отделните творци, те все още имат по-несигурни условия на труд в сравнение с други професионални групи със сходни нива на образование и професионален опит.

В някои страни публичното финансиране е допълнено от частно, но за други то остава основен източник на субсидиране. Според заключенията е спорно дали по-широк финансиращ обхват осигурява по-малка уязвимост, тъй като текстовете на изследователите подчертават, че подобни системи с няколко източници на доходи могат да бъдат нестабилни, ако един от тях е застрашен.

В целия Северен регион няколко нива на управление и администрация участват в публичното финансиране на културата: местно, регионално, национално, северно и европейско. Резултатите показват, че са нужни повече знания и проучвания за подкрепата и противоречията между различните финансови инициативи.
 

Като допълнение към паралелните процеси на политическа и финансова децентрализация – а в някои случаи централизация – е подчертана нуждата от повече данни за това, как именно се упражнява властта за разпределение на ресурсите и как те достигат до различните участници на всяко ниво, като политици, държавни служители, творци и експерти. 

В края на въведението Сакариас Сока и Джени Йоханисон маркират някои значими елементи, засягащи бъдещето на културната политика на Северния регион: „От гледна точка на финансирането важни въпроси за бъдещо осмисляне са: как, колко, какъв вид и от кого се разпределя публичното финансиране на изкуствата и културата в различните области и какво ни казва това за Северните културни политики?“

Двамата автори посочват, че за Северна културна политика е от голямо значение да повиши сътрудничеството между администрацията и директните политически нива, както и да подсили взаимодействието между заинтересовани страни извън публичния сектор. 

Докладът е публикуван от Kulturanalys Norden от името на Съвета на министрите на северните страни и е част от поредицата "Nordisk kulturfakta". Kulturanalys Norden е образователен център, целящ да допринесе за сътрудничеството в областта на Северната културната политика, културния живот и изследвания за култура на страните от региона.

Снимка: Einar Aslaksen/ MUNCH