Либъртис: медийната свобода в Европа е под натиск

Множество систематични заплахи доведоха до намаляване на свободата на медиите през 2021 г. в цяла Европа, сочи нов доклад на Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties), събиращ доказателства от 15 държави, членки на ЕС. Приносът в частта за България е Асоциацията на европейските журналисти – България и на Българския хелзинкски комитет.

Докладът за свободата на медиите за 2022 г. изследва свободата и плурализма на медиите, безопасността и защитата на журналистите, свободата на изразяване и достъп до информация, както и прилагането на медийните закони в цяла Европа. Според документа, политическият натиск е ключов фактор за отстъплението, особено в страни, където правителствата заплашват свободата на медиите като част от по-широка стратегия за премахване на върховенството на закона и демокрацията, за заемане на публични и политически дискурси и за прикриване на широко разпространена корупция (Унгария, Полша, Словения). Но проблеми съществуват и в много други страни, защото правителствата не полагат достатъчно усилия или омаловажават дългогодишните проблеми.
Констатациите на доклада за 2022 г. се разглеждат от Европейската комисия при изготвянето на предложение за Европейски законодателен акт за свободата на медиите (Media Freedom Act).

Изводи за България

България е сред страните, посочени като пример за непрозрачно финансиране на медиите, наред с Унгария, Полша и Словения. В доклада се отбелязва, че в страната ни дори са ползвани публични фондове за финансиране на медии, нарушаващи етичните и професионални стандарти, и разпространяващи откровена пропаганда. Обърнато е внимание на ниската ефективност на регулаторния орган СЕМ, като се подчертава, че членовете му не са независими, а се избират от парламента и президента. Докладът подчертава също, че ниското доверие в традиционните медии, ниската медийна грамотност и предоверяването в социалните мрежи води до висока уязвимост на българските граждани от дезинформация и пропаганда.

Сериозен проблем за страната ни е и липсата на адекватни мерки за справяне с дезинформацията.

Други основни констатации на доклада са:

• Политическият и икономически натиск продължава да бъде една от основните заплахи за свободата и плурализма на медиите в някои страни, включително България, Германия, Унгария, Полша, Словения и Испания. В много държави-членки на ЕС, дори стабилни като Германия, пандемията създаде голямо икономическо предизвикателство за малките и местни медийни издатели. В много страни медийните власти не са независими от политическо влияние.
• В повечето страни, обхванати в доклада, журналистите са изправени пред все по-небезопасна среда. Правозащитни групи в Белгия, България, Хърватия, Франция, Германия, Италия, Холандия, Полша, Словения, Испания и Швеция съобщават за тревожни епизоди на тормоз и атаки срещу журналисти.
• Има нарастваща загриженост относно честотата и въздействието на стратегическите съдебни спорове срещу общественото участие (така наречените SLAPP-дела) върху журналистите и медиите. Цитирани са няколко дело от България, наред с Унгария, Хърватия, Словения и Полша.
  

„Медиите са стълб на демокрацията, но руската война срещу Украйна ясно ни показва как контролираните от държавата медии се използват като оръжие за разпространение на дезинформация в чужбина и манипулиране на гражданите у дома“, споделя Ева Саймън, старши служител по застъпничество в Liberties.

Въз основа на ключови констатации на доклада, които събира доказателства от Белгия, България, Хърватия, Чехия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия, Полша, Словакия, Словения, Испания и Швеция, групата за граждански свободи призовава Европейската комисия да защити свободата на медиите чрез справедливо и прозрачно разпределение на средствата към медиите, като подкрепя редакционната независимост от всякаква форма на публична или частна намеса и засилва защитата на журналистическите източници.

Целият доклад на английски език можете да намерите тук.