Властта на гражданите: Мисия не(възможна) ли е дом за всеки (аудио)

Не всеки в България притежава свой собствен дом и макар мисията за осигуряването му често изглежда трудна, тя не е невъзможна. С нея се е захванало Сдружение „Лекари на света“. То съществува от 2004 година, работи в Сливен и е част от международно движение с хуманитарна насоченост за подобряване на здравните услуги и грижи за най-уязвимото население. Българският клон работи главно в кв. „Надежда“ с хора без жилища или с жилища, които са в покъртително състояние.

„Независимо дали жилищата са законни или не, те не са в цветущо състояние, пренаселени са, което се отразява не само на здравето на обитателите, но и на образованието им. Исторически организацията е основана от лекари, но впоследствие се разраства и започва да включва не само физическото, но и психическото и емоционално здраве. Затова вътре участват различни хора – социолози, антрополози, психолози, медици. Основният проблем, който забелязваме, е, че хората живеят с голяма концентрация на бедност – тема, която отсъства от публичния дискурс. Градската среда на кв. „Надежда“ има директно въздействие на психическото и физическо здраве на хората. Въпросът не е само в това дали има жилища, а дали има и зелени площи, публични пространства, общностни центрове, пространства за деца и юноши. Това ни провокира и да се захванем с изготвянето на доклад за жилищата, защото смятаме, че жилището е основно човешко право, което по нашите ширини не е много уважено. В последните 30 години виждаме, че ситуацията се влошава, включително при общинските жилища, не всички от които изпълняват социална функция. Това ни подсказва, че това не е приоритет нито на общината, нито на държавата“, коментира Росица Кратункова от сдружението.

Екипът се състои от четирима общностни мобилизатори, работещи на терен, и една медицинска сестра, която е и социален работник с дългогодишен опит в квартала. Идеята е той да бъде включен в стратегическите документи на Община Сливен. Професионалистите от сдружението смятат, че трябва да съществува национална рамка, по която да се движат всички общини и министерства. Затова изготвят и доклада „Дом за всеки: мисия (не)възможна?“, със съдействието на фондация „Абе Пиер“. Той анализира жилищните политики в страната и според статистиките минимална жилищна площ за двама души е 29 кв.м.

„Тръгнахме от самите определения, които институциите дават за това кои хора имат нужда от жилище и кои живеят зле. Един от критериите в наредбите е те да живеят в минимум 15 кв.м., полагащи се на човек. Близо 30% от населението живее в такива условия. Тези хора са разпръснати из територията на цялата държава и обхващат всички етнически групи. В момента има по-малко от 9000 общински социални жилища и бройката продължава да спада. Постоянно се продават, нови не се строят. А дали всички се продават по правилния ред, е друг въпрос. Лошото е, че нищо не се прави от страна на държавата, за да се оправи проблема. Няма предвидени национални програми, които да заложат цели за строене на социални домове. Разчита се единствено на парите, идващи от оперативните програми на ЕС, които реално са капка в морето. Те никога не са замисляни като заместител на националните програми. Всяка страна-членка би трябвало да развива своя жилищна политика. В България за последните десет години не е направено нищо“, разказва социологът Стефан Кръстев.

Според дефиницията на статистическата служба към Европейската комисия Евростат, ако разходите, които едно домакинство плаща за поддържане на жилище и сметките за консумативи, надхвърлят 40% от доходите му, то те са прекомерно тежки. От това следва, че същото домакинство е бедно. Съответно трябва държавата и общината да се намеси. В другите страни съществуват най-различни механизми на жилищна политика, не само строене на жилища. Сдружението „Лекари на света“ предлага именно да се обсъдят тези механизми. Като например принципът „Жилището на първо място“ – първо е предлагането на жилище, след това друг тип подпомагане от социалната политика. За жалост много от общините нямат възможност да отговорят на тези потребности. Ако трябва да се отговори на нуждите на цялото население, ще са необходими малко над 2 млрд. евро.

„Общинското жилище е разглеждано като разход от общината, те затова и ги продават. От липсата на средства особено страдат малките общини. Държавата елегантно им е прехвърлила тази отговорност, без да им даде ресурсите за решения. Те често нямат не само финансови възможности, но и административен капацитет. Нямат дори средства за заплати на служители, които след построяването на жилищата да се грижат за поддръжката им. Затова едно от нещата, за които ние настояваме, е да се търси инструмент за провеждане на координирана национална жилищна политика“, допълват от организацията.

Парадокс е, че стратегията за жилищна политика е изтекла през 2017 година, но все още се използва. Защо не се прави и приема нова, е неясно….

ххх
Предаването е реализирано в рамките на проект „Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg) по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проектът се изпълнява от Фондация Дарик в партньорство с Фондация 42 и НПО Портала. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик, НПО портал и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
#власттанагражданите.