Властта на гражданите: „Демокрацията не приключва с гласуването, а започва с него“ (аудио)

„Ще се обадя на моя депутат“ е реплика, която почти не чуваме, защото повечето избиратели в България нямат връзка с избрания от тях народен представител. Те не следят изказванията му и как гласува, не го държат отговорен да изпълнява обещанията, дадени преди изборите. Благослав Михайлов и Антони Герасимов коментират причините за липса на такава връзка и ги откриват в модела на българския парламентаризъм от последните 30 години, както и в политическата култура в страната. Липсата на информация за това кой кой е в политиката на основата на обективни данни за дейността му като народен представител, и за личната му отговорност, води до гласуване на лотариен принцип. Преобладаващата обществена нагласа се основава на авторитарни инстинкти – търси се политик, който да „оправи всичко“. Това дава възможност на народните представители да се скриват зад колективна безотговорност, партийна дисциплина и анонимно гласуване, което на свой ред позволява гласуване с чужди карти и води до скандали и обвинения в лобизъм в Народното събрание. Този политически модел поддържа къса обществена памет в изгода на политиците.

Благослав и Антони представят своето решение на част от проблемите чрез платформата „Стража“. В нея са събрани данни за участието, гласуванията и изказванията на всеки депутат от 2001 година насам. Идеята е дигиталните технологии да се използват в помощ на гражданите и за ориентация в техните политически избори. Най-важната функция на платформата е да позволи на хората да следят действията на депутатите чрез търсачка, която показва изказванията и гласуването на всички депутати по всякакви теми. Данните се получават от сайта на Парламента и са достоверни. За съжаление видът, в който са представени на този сайт, ги прави трудно използваеми от гражданите. Преимуществото на „Стража“ е, че представя информацията визуално, свързва данните за всеки депутат, стенограмите са представени като стурктурирани данни, свързани с профила на съответния човек. На практика всеки депутат има своеобразно досие с дейността си във всяко Народно събрание през последните 20 години.

Благослав смята, че е много важно да се укрепят връзките на хората с народните представители, защото това ще позволи постепенно да се промени политическата култура в страната, да стане ясно, че не е само един човекът, който прави политика. В българския модел на парламентарна демокрация връзката между избиратели и народни представители е незначителна. Благослав пояснява, че докато в развитите западни демокрации политикът представлява група от хора и се грижи за техните интереси, при нас политическият елит се сформира на клиентелистки принцип. Има значение и това, че силната връзка на избиратели и депутати е характерна за мажоритарното гласуване. При нас системата е смесена, но това не е пречка тази връзка да се развива. Антони добавя, че „Стража“ позволява да се проследят поведенческите модели на различни партии и да се види дали и как се припокриват със сегашните партии. Например можем да видим кои партии са заемали националистическата ниша и да разпознаем кои следват същия модел сега. Платформата поддържа политическа памет, за да не бъдем подлъгвани. Друго преимущество на „Стража“ е, че за разлика от медиите тя дава неограничено количество неселектирана информация. Гражданите могат сами да търсят информация и да не разчитат някой да я отсява за тях.

Първият анализ, направен от Благослав и Антони въз основа на данните от „Стража“, е на процедурните механизми, които затрудняват работата на Парламента. Основните техники са три – начин на водене на дискусии, където има най-много злоупотреби, лични обяснения и почивки. В сегашния Парламент почивките са изключително много и традиционно се използват от опозиционните партии за да саботират работата на Народното събрание. Анализът е привлякъл вниманието на депутатите, прието е и предложението на екипа на „Стража“ данните да се публикуват до 24 ч, а не до 1 седмица след заседанията.

Платформата дава възможност данните да бъдат споделяни, което я отваря към социалните мрежи като нов вид медии с определена роля в политическата среда.

Благослав и Антони се надяват, че „Стража“ ще събуди интерес към парламентарната демокрация и работата на депутатите, като се има предвид много ниското обществено доверие към Парламента. Платформата функционира от юли 2021 и вече има интерес на граждани и политици към тези първи стъпки за промяна на политическата култура в страната.


ххх

Предаването е реализирано в рамките на проект „Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg) по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проектът се изпълнява от Фондация Дарик в партньорство с Фондация 42 и НПО Портала. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик, НПО портал и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
#власттанагражданите.